100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Предговор (СНИМКИ)

Spread the love

Февруари, 2015

14.04.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 година се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която в цялата територия на Османска Турция извършваше Геноцид над арменския народ и други християнски малцинства. Арменската информационна агенция MediaMax започва нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите ще се разказва как арменците са воювали за правата върху земята си, домовете си и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представи тези материали, преведени на български език.

Героичната съпротива на необикновения град

Ван не е обикновен град. Ван е един от онези градове по света, където животът непрекъснато продължава, вече най-малко 2870 години. Този факт, по един или друг начин, се е отразил върху населението на Ван.

През годините на Арменския геноцид Ван е първият голям град, където бе организирана съпротива.

Арутюн Марутян, доктор на историческите науки от Националната академия на науките в Армения казва, че ако към въпроса погледнем в по-широк контекст, то трябва да отбележим, че по време на Първата световна война, срещу врага самоотбранителни боеве от страна на градските населения не са водени. Във войната са воювали армиите, а не мирното население. Единствено в Западна Армения и в Киликия мирното население в редица арменски градове се е въоръжило и е организирало съпротива срещу нападателите, както през годините на Първата световна война, така и след това. И сред тези отбранителни битки, най-успешната е била съпротивата в град Ван.

Ван

По данни на арменската епархия към Арменската църква в град Ван, в навечерието на Първата световна война в града са живели 34 000 арменци. Очевидец на съпротивата във Ван, политическият деец, историк и документалист А-Дон (Ованес Тер-Манукян) изнася други данни. Според него, през 1909 година в град Ван е имал 7 500 къщи, 6 000 от които са били в кв. Айгестан (3 000 от тях арменски) и 1 500 къщи в Кахакамеч (Центъра), 1 000 от които са били арменци. Смятайки средно по 5 души на къща, според него арменците в града са били 20 000 души. Историците считат тези цифри за приблизителни и средно приемат броя на арменците в града в навечерието на Геноцида за около 25 000 души.

Благодарение на съпротивата в град Ван, в началния етап на Арменския геноцид, по време на най-жестоките действия, около 200 000 арменци са били спасени.

Арменците са водели малки и големи отбранителни битки и в много други населени места. В някои от случите те са завършили успешно и населението е било спасено, но при повечето от случите са имали непоправими загуби.

Арутюн Марутян забелязва, че по време на съпротивата се е извършвала огромна организационна дейност: трябвало да се защити не само едно село или връх на планина, а цял град със своите квартали с 25 000 население. В края на краищата, делото е завършило с победа. В резултат, през последвалите 70 дни, ние имахме кълнове на държавност. Арам Манукян бе назначен за временен губернатор на област Васпуракан, започна управлението на региона. За да се отбраняват от нападенията на турци и кюрди, онези които се връщаха в селата, бяха създали въоръжени отряди, действаше полиция, предприемаха се стъпки за развитието на селското стопанство.

Айгестан и Кахакамеч

Основният град бе разделен на две части – квартал Айгестан и Кахакамеч (Центъра). В Кахакамеч се намираха областните и градски институции, кметството, резиденцията на Епархията (арачнортаран), училището „Исусян-Шушанян”, библиотеката – читалище, Американската мисионерска църква, училището и детската градина, и най-вече известният пазар на Ван.

В Кахакамеч се намираха 7 от 12-те църкви на града, от които 6 бяха действащи, а едната – полуразрушена. В Айгестан имаше пет църкви. Две от тях бяха действащи, а три – полуразрушени.

Властта, създадена във Васпуракан, бе първият зародиш на арменско политическо формирование през XX век. След това няколко пъти руските войски отстъпиха и се върнаха във Ван. До м. март 1918 година в град Ван имаше арменска власт, която ръководеше Кости Амбарцумян. При последното отстъпление към края на м. март 1918 година от Ван последва създаването на Република Армения през м. май 1918 година. Нищо случайно не става. Опитът, придобит във Ван и във Васпуракан, потрябва в изграждането на Република Армения.

Отново за Ван

Ван е бил известен образователен център. В периода от края на XIII век до средата на XVIII век във Ван-Васпуракан са били преписани над 1 500 ръкописи. Школата на миниатюрата във Васпуракан е била една от най-забележителните. По данни от 1903 година във Ван вече е имало 25 училища: 10 – арменски, 6 – американски и 9 – френски. В петте печатници на Ван през годините са били издадени 24 арменски вестници. Първият бе „Ардзви Васбураганн”, който е бил издаден през 1858-1874 год. в манастира „Варак”. Най-дълголетният от вестниците е бил „Ван-Тосп”, който е основан през 1911 година във Ван, а след това е бил преместен в Тифлис, а по-късно е продължил да се издава в Ереван до 1919 година.

Във Ван са родени известни обществено-политически деятели, представители на изкуството и литературата. Част от тях са били очевидци и участници в героичната съпротива през 1915 година. Сред известните личности от Ван са били Кеворк Арцъруни, Хримян Хайрик, Карекин Сървандздян, Панос Терлемезян, Въртанес Папазян, Лер Камсар, Вартан Аджемян и други.

Преформулировката на 24 април

„С герочината съпротива на Ван показахме на Турция и на себе си, че ние можем да воюваме, да се съпротивляваме и да победим. В основата на идеята за преформулировка на 24 април е тъкмо това, че ние сме имали много невинни жертви, но редом с тях е имало многобройни масови самоотбранителни епизоди и по градовете, и по селата.”, казва Арутюн Марутян.

Воювали са особено по селата – за няколко часа, за няколко дни, и със седмици. Според него, от пръв поглед те са изглеждат малки епизоди на фона на Геноцида, но ако ги обединим, явлението става впечатляващо. Важно е, че хората са се съпротивлявали, не са се предали, дори отстъпили, но са се спасили и са оцелели.

„С това ти показваш, че можеш с оръжие в ръка да защитиш достойнството на своята личност, на своето семейство, на нацията. Не е случайно, че в отбранителните действия във Ван и в областта, последваха други нови. Турците ги представиха като въстания, но въстанието и съпротивата са различни неща. Задачата чрез същевременно въстание не е била да бъде премахнато османското иго. Задачата е била на всяка цена да бъдат защитени арменците. В документите на арменските политически партии никъде няма цел  създаване на независима държава. Задачата бе оцеляването на нацията.”, подчертава Арутюн Марутян.

Евреите 8 години след края на Холокоста, обявиха деня на своя Геноцид за „Ден за възпоменание на жертвите и героизма”. Те поставиха на едно равнище жертвите и героите в съчетана памет на Холокоста, понеже разбираха, че възпитават поколение и не искаха в психиката му да оставят образа на жертвата. И това при положение, че по време на Втората световна война евреите са имали само героичното въстание на Гетото във Варшава, активно участвайки и в Съпротивата в Европа, воювайки в партизанските отряди и в редовете на редовната армия.

По представяне на Арутюн Марутян, при арменците стъпките относно преодоляването на комплекса за жертва на геноцида бяха изключително ограничени. Това бе свързано със съветската власт и идеологията ѝ.

„Стереотипът на жертва от геноцида в Армения бе преодолян през годините на Карабахското движение, което по-късно помогна за военните победи на арменците в Планински Карабах. В Армения комплексът за жертва от геноцида е отразен слабо, но не е така в Диаспората, където не се случиха сериозни обществени сътресения от рода на революция. При някои случаи продължава борбата срещу отричането, при други случи продължава активната борба за признаването на геноцида, поради това и продължават проявите на комплексите за жертва от геноцида.”

Съществува понятието „култура на паметта”, което не се образува лесно, а е резултат от десетилетия последователен труд. Арутюн Марутян смята, че по този въпрос арменската държава все още има много какво да направи.

„От геноцида са минали 100 години. Имаме 25-годишна национална държава, факторът на Карабахската победа. Смятам, че отдавна е време да преосмислим значението на деня на паметта, да го преобразуваме, да се направи най-малко преместване на ударениета и да заявявим друга формулировка: „Възпоменателен ден за жертвите от Арменския геноцид и героите от отбранителните боеве.”

Арутюн Марутян през 1997 година е бил в град Ван. Той разказва, че градът с голяма скорост се строи. Тогава той забелязал строителство на около 30 6-7 етажни блокове. Частта, където се намирал квартал Айгестан, сега е зелена площ. Единственото, което напомня стария Ван, е скалата на Ван, която чрез укрепленията върху себе си, е осигурила дълголетието на града. От арменския Ван е останало културното наследство, което изисква огромно и продължително изследване. Останали са спомени и легенди. И разбира се, останали са потомците на арменците от Ван, които и днес носят в себе си спомена и традициите.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част I, Част II, Част III, Част IV, Част V, Част VI, Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Վանի Այգեստան թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Այգեստան թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Այգեստան թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասը մինչև 1915 թ.Վանի բերդի և Քաղաքամեջ թաղամասի հատակագիծըՎանի Քաղաքամեջ թաղամասի մնացորդները 1956 թ.Վանի Քաղաքամեջ թաղամասի մնացորդները 1956 թ.Վանը՝ մեր օրերումՎանը՝ մեր օրերումՎանը՝ մեր օրերումՎանը՝ մեր օրերումՎանը՝ մեր օրերում

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *