100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Част VI

Spread the love

Без име

Վանի հերոսամարտը24.07.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 г. се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която извършваше Геноцид над арменския народ и другите християнски малцинства в цялата територия на Османска Турция. Арменската информационна агенция MediaMax започна нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите се разказва как арменците са воювали за правата си върху земята, домовете и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представя тези материали, преведени на български език.

Към => Предговора, Част IЧаст II, Част IIIЧаст IVЧаст V

Част VI

25 април, 1915 година

На 25 април се водят жестоки боеве. Фактът, че служителите на Американските мисионерски организации не искат да сътрудничат с турците, предизвиква гнева на Джевдет.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nТой пише гневно писмо до К. Ашър, заплашвайки да бомбардира американските институции. Ашър уведомява за това американското правителство. Той информира, че живота на американците, намиращи се във Ван е в опасност.

26 април, 1915 година

Продължава непрекъснатият поток на бежанците. Над Айгестан надвисва заплаха от глад.

Оковани жени и деца

На 26 април, преди обяд, 20-30 арменски жени и деца, оковани и с несигурни стъпки се приближават до поста на Текеалифи-харпие. Жените и децата, преживяли ужаси, с разпокъсани и мръсни дрехи са от селата. Момчетата от поста веднага приютяват измъчените арменци. Потокът от арменски жени и деца все повече се увеличава, но този път те остават отвън. Момчетата от поста изпращат информация на Военния орган, който идва до поста и виждайки ужасната гледка, проявява загриженост.

Վանի պաշտպաններըНо приютяването на толкова много хора е опасно. От едната страна има проблем с храната, от друга страна отчаянието, което се очаква от тази ситуация. Арменците не изключват и заговор, който можеше да бъде скрит под арменската носия. След дълго обсъждане, решават да не ги приютят. Веригата от клетите жени и деца обикаля и се приближава до портите на Тавриз, но и там не намира подслон.

-Това е заговор от подлия Джевдет, – казват всички и им забраняват да влезнат в града.

Ինքնապաշտպանական դիրքերումТълпата от тези измъчени хора, които са няколко стотин души два дена обикалят гладни и жадни пред стените на града. Те нито могат да тръгнат напред, нито да се върнат назад. Врагът, забелязвайки, че по този начин не успява да притисне арменците, започва да измисля нови заговори.

Վանա ԻշխանըВ поста на турците измъчват две арменки, след което ги убиват, а труповете им влачат по улиците. Същото се повтаря и в други постове. Чрез тези жестокости турците се опитват да повлияят над арменците, за да отворят вратите на постовете си и да подслонят все повече жени и деца, което ще доведе, по техни сметки, до отслабване на съпротивата.

Военният орган обаче е непоклатим, но не може да гледа безучастно. Арменските момчета често хвърлят хляб от своите постове към тези жени и деца, но няма как да изхранят толкова голяма тълпа. Част от тях умират под стените, други са убити от вражеските изстрели. Борбата за оцеляване става все по-сложна.

Իշխանը, Շահպազն ու Արամը27 април, 1915 година

На 27 април турците, скрити под женски дрехи, се опитват да опожарят арменските постове. Един от двата им опита, за съжаление, е успешен. Същият ден командира на един от постовете уведомява Военния орган, че турците преместват имущество до пристанището. Военният орган заповядва да се следи движението, без да се открива огън. Въпреки че това движение продължава и през следващият ден, боят се води със същата жестокост.

Վանա իշխանի որդին28 април, 1915 година

На 28 април турците атакуват поста, наречен Чауш баш. Нападението, което продължава до вечерта, приключва за турците без резултат. Загиват 25 турци.

Единственият княз (ишхан) на Ван – Никол Бохосян

Никол Бохосян, който бе известен повече като Вана Ишхан (княза на Ван), е роден в Шуши (Карабах). Посещавал е местното епархийско училище, където се е проявил с непокорството си и не след дълго е бил изключен, но по-късно продължава образованието си в епархийското училище в Ереван. В училището на Шуши се запознава с Арам Манукян, по време на участието си в революционната му група. Идеологическата им близост продължава и по-късно. Ишхан споделя дейността на Арам първо в Александрапол, а по-късно в Карс и във Ван.

Վանա իշխանը Приятелството на Арам и Ишхан Рубен Тер-Минасян е обрисувано по следния начин: „Ишхан бе оголен меч, а Арам – неговия кобур, защото Арам бе единственият човек, който успяваше да успокои, Ишхан, когато се разгорещаваше”. След смъртта на Ишхан, Арам дълго време се грижи за сина му. По време на събитията във Ван от семейството на Ишхан оцеляват само съпругата и сина му.

Վանա իշխանըПрез 1903 г., 20-годишният Ишхан се присъединява към въоръжената група на Невруз, която преминава руска-турската граница за да достави оръжия и воюваща сила на Сасун. По чудо се спасява след сблъсъците и през 1904 г. и пристига във Ван.

Վանա իշխանըНяколко дена преди самоотбраната на Ван, на 01 април, в салона на църквата „Норашен” в Айгестан се провежда събрание. Участниците на събранието, представителите на партиите и делегатите на епархията, решават да не предизвикат противника да прави по-резки стъпки и да задоволяват исканията на губернатора. Това решение не се харесва на младите членове на същите партии. На следващият ден те се срещат в редакцията на вестника. Сред събралите се, трима са ярки деятели на Ван – Арам Манукян, Никол Бохосян (Вана Ишхан) и Аршак Врамян, член на Бюрото на АРФ „Ташнагцутюн”.

Վանա իշխանի հայրական տունը՝ ՇուշիումНа този ден говори Врамян. Той казва: „Нека да няма Врамян, нека да бъде убит Ишхан, нека 500 млади да бъдат убити, нека дори цяла провинция да бъде премахната с огън и меч, но нека мнозинството да бъде спасено, нека арменците да оцелеят като национално единство…”. Тези думи на Врамян се превърнали в пророчески.

Губернаторът на Ван и турските чиновници от страх, започват работата за неутрализиране на Ишхан и неговите съратници. Те предизвикват сблъсъци между арменци и кюрди в Шатах, а после се обръщат към Ишхан да ги помири. Ишхан, с трима съмишленици, пристигна в село Хирч на 03 април. Приютен е в дома на един свой познат кюрд. Там войниците на Джевдет го нападат и убиват. Все още на 32 години, прекъсва живота на този борец, но дори след смъртта си, той обединява различните слоеве на арменците във Ван, които след убийството му окончателно се убеждават, че турското правителство е планирало голям заговор и е започнало да го изпълнява.

Վանա իշխանը զինակիցների հետХъмаяг Манукян, един от младите деятели от Ван пише в спомените си:

„Трагичното убийство на Ишхан, което бе извършено така изненадващо и бързо, доведе до очакваният момент. Всички революционери и консерватори, възрастни и млади, партийни и неутрални, жени и деца, всички, всички, в една секунда се почувстваха като силата на психологическата пружина и разбраха, че освен да се защитават с оръжия в ръка друго средство няма. Смъртта на Ишхан се превърна в брънката, която свърза всички обществени сили. … Смъртта на Ишхан се превърна в железен удар, който изгради всички възможности и създаде една мощна и твърда като скала воля, изпълнена с решителност за запазване и побеждаване в името на оцеляването на Рода.”

Վանա իշխանըОт 1904 г. Ишхан започва дейността си във Ван, която продължава 11 години, но по-специално той концентрира дейността си върху провинциите на Васпуракан и по селата. Първото нещо, което далновидният деятел забелязва, когато влиза във Ван е това, че във Ван всичко е концентрирано в града, а населението по селата и планинските райони не са включени в никакви дейности. Той решава да поправи тази грешка. Обикаляйки из селата, той открива групи, които искат да се образоват и ги учи на бойно изкуство. По принцип във Ван не обичали деятелите, които идвали отвън, но с Никол се случило тъкмо обратното. Революционерът, дребен на ръст, роден в Шуши, с такова посветеност работел, вярвал в освобождението на отечеството, че всички във Ван остават възхитени от образа му и го кръщават Вана Ишхан (Княза на Ван). Приятелят на Ишхан, Рубен Тер-Минасян пише в спомените си, че по време на тържество за закриване на учебната година на остров Ахтамар, когато питат един от учениците дали Армения има цар, детето отговоря положително. А когато го питат кой е този цар, ученикът казва – Вана Ишхан. Според Арам Манукян, Ишхан е имал дарбата да ръководи, да нарежда и да организира. Всички негови приятели във Ван са имали респект към него, а народа не само е имал респект, но и го обичал. Дори пеели за неговите подвизи: „Дойде Ишхан, в ръката маузер …”.

Վանա իշխանըОсвен революционното дело, Ишхан бил поел и просветното дело. Той основал вестник „Гласът на Кръвта”, който бил нелегален. По-късно започнал да излиза вестник „Труд”, във Ван, на който Ишхан бил главен редактор. Този вестник изиграва огромна роля в запазването на бойният дух по време на въстанието. Освен всичко това Ишхан е имал много добър глас и дори е играл главната роля в операта „Жан Роз”, която била поставена във Ван. Ишхан е писал и стихотворения, част от които са оцелели и достигнали до наши дни.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *