100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Част V

Spread the love

Без име

29.06.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 г. се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която извършваше Геноцид над арменския народ и другите християнски малцинства в цялата територия на Османска Турция. Арменската информационна агенция MediaMax започна нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите се разказва как арменците са воювали за правата си върху земята, домовете и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представя тези материали, преведени на български език.

Към => Предговора, Част IЧаст II, Част IIIЧаст IV

Част V

21 април, 1915 година

Джевдет не се задоволява с посещението на военнослужещият, който е изпратен от него на 20 април, затова на следващия ден, чрез две арменски жени, изпращаписмо до арменците, което е адресирано на Архиерейския наместник архимандрит Йезник. Той обещава да не закача никого, ако арменците се съгласят да предадат всичките си оръжия и да изразят покорството си.

„При приемате тези предложения, обещавам да посреднича, за да бъдете умилостивени от империята. Не проливайте напразно кръвта си, запазете семействата си. Ако окажете съпротива, вината ще бъде ваша”, пише губернатора на Ван.

Առաջնորդական տեղապահ Եզնիկ Վարդապետը՝ երեխաների հետАрхимандрит Йезник изпраща отговор, заявявайки че арменците не са въстаници. В писмото си той предлага да изпрати двама почетни арменци за да предадат лично отговора им.

Всъщност, както отбелязва А-До, арменците нямаха намерение да водят никакви преговори, но пишейки това писмо, те просто искаха да установят връзка между центъра и Айгестан, посочвайки за причина, че относно примирието искат да се консултират с арменците от другия край на града. Всъщност, Военния орган бе убеден, че Джевдет използва поредната хитрост, за да превърне града в кланица.

Първото писмо на губернатора вдъхновило арменците. А-До пише, че общото настроение се повдига и надеждата започва да им се усмихва. Де Ногалес в своите спомени признава, че в тия дни арменците воюват като демони. Арменците първи нападат един от постовете. Убиват четирима кюрди, а от арменците са ранени само трима.

Джевдет продължава да праща писма, надявайки се да заблуди арменците.

След още малко преговори, на едно открито място, водачите на арменците и хората,  изпратени от Джевдет се срещат. Арменците поставят условието архимандрит Йезник да посети Айгестан, за да преговаря за условията на примирието. За да се осигури неговата безопасност те предлагат двама почетни турци да останат заложници при арменците.

В бюлетина на Военния орган пише, че на 21 април врагът е държал под оръдеен огън позицията „Амирханянц”. В резултат от сблъсъците, турците имат 10-12 жертви и още 20 убити до позиция „Шахпендеренц”.

75-ամյա կամավոր Տեր Գրգորը՝ կամավորականների հետ մտնում է ՎանСнарядите, които идвали от различни посоки, повредили защитните стени, след което арменците започнали да ги възстановяват и да ги подсилват. На този ден арменците регистрират блестящи победи в няколко насоки. Жертвите от турската страна са около 50-60 души. Изстрелите от турската страна през нощта на 21 април са били около 10 хиляди на час.

22 април, 1915 година

Писмото на Джевдет идва след един ден – на 22 април, с което той разкрива подлото си намерение. В него той съобщава, че е предал същото предложение и на арменците в Айгестан, а ако архимандрит Йезник не може да убеди жителите в центъра, то тогава той не може да го направи и извън този квартал. Джевдет отново призовава арменците да уповават на милосърдието на властите и да се предадат, в противен случай ще заповядва да бъдат унищожени до последния войник. Арменците оставят това писмо без отговор.

За боевете на този ден, Военния орган разпространява бюлетин, в който се казва, че врагът е запазил сравнително мълчание. Обяснението за тази тишина става ясно по–късно, в спомените на Ногалес, в които се казва, че турците са очаквали нови сили. След като получават боеприпаси, на следващия ден те започват мощна атака. През нощта арменците нападат един от постовете на турците и успяват да вземат оръжия и боеприпаси, а на друга позиция, арменските бойци успяват да унищожат един от турските артилеристи, а от арменската страна са ранени двама. В същия ден, един вестоносец от Шатах уведомява бойците в Айгестан, че и те успешно отблъскват вражеските нападения.

23 април, 1915 година

На 23 април арменците нападат и опожаряват два турски поста. В Айгестан продължават да пристигнат нови бежанци. Според Ашъри, турците нарочно насочвали хората към Айгестан, надявайки се, че така ще започне глад и това ще принуди арменците да се предадат. Бюлетините на Военния орган съобщават, че в този ден се забелязва голямо раздвижване сред турците.

Կամավորական Տեր Գրիգորը Изстрелите периодично продължават в посока на няколко позиции. Всички постове вътре в града са в ръцете на арменците, а турските постове, както и сградите на телеграфическата служба и областната управа са повредени. Военния орган с радост съобщава още, че разпространената информация от Джевдет, че центъра на града е разрушен и опустошен, не съответстват на истината.

24 април, 1915 година

По време на нощно нападение на 24 април, вражеските сили се изправят един с друг. Битката  завършва с тежки загуби за двете страни. Възползвайки се от това, арменските борци успяват да изкарат населението от обсадата и да ги преместят в село Аверак. През следващите дни турците осъществяват нападения и над това село. Арменците са принудени да организират нощно нападение и пробивайки обсадата, да преместят хората в Айгестан.

Неповторимият ръководител на Военния орган – Арменак Йекарян

Арменак Йекарян е един от ключовите лица в организацията на отбраната на Ван. През цялото време на съпротивата Йекарян е ръководил Военния орган, а по-късно поема ръководството на областната полиция.

Йекарян, който е роден през 1870 г. във Ван, е избрал занаята на шивач. Преди още да е станал професионален шивач, младият Арменак се отказва от тази професия и преминава в редиците на партията „Арменаган”. Започва да снабдява оръжия за арменските доброволчески отряди. Скоро Йекарян поема най-сложните задачи, многократно минавайки пътя Ван-Табриз-Салмаст, носейки оръжия на бойците. Понякога той е пътувал месеци с групата си, носейки оръжията пеш и трудейки се нощем, заради опасността от хамидските шпиони, които са били навсякъде и всяка допусната грешка можело да доведе до арест.

Արմենակ ԵկարյանըЙекарян вече е кален в това дело, когато започва съпротивата на Ван. Не е случайно, че той е избран единодушно за ръководител на Военния орган. Много от очевидците на Ванската съпротива разказвали, как Йекарян обикалял от пост на пост, лично проверявал крепостите, понякога лично командвал групите, които трябвало да пристигнат за подкрепление на арменските сили.

По-късно, Арменак Йекарян е написал спомени за съпротивата на Ван. Този човек, който е прекарал 25 от своите 55 години живот във военното дело, преминал военните действия, многократно се оказвал в затворите и е видял всичко от живота, с болка споменава, как победилите в битката за Ван жители са били принудени да напуснат домовете си. През дните, когато арменците от Ван се изселват, Йекарян не стоял безцелно. Една група, под негово ръководство, поема задачата да събере оцелелите от Геноцида арменски сираци и да ги обгрижи. След боевете във Ван, Йекарян се присъединява към групата арменци, които се готвели да освободят Киликия, дори събирали военна сила, но след мирния договор на Анкара, разочарования войник Йекарян напуснал родината и заминал за Константинопол, а от там в Египет, където и умира. Арменак Йекарян почива през 1925 година от чума.

Полицията на Ван

След победата във Ван, когато е създадена губерния и е назначен нов губернатор, се взело решение, че има нужда от полиция, а институцията трябва да се ръководи тъкмо от Арменак Йекарян. Предават му този пост, имайки в предвид огромния му опит като ръководител на Военния орган в дните на съпротивата.

Վանի ոստիկանության անդամ Դավիթ ՓափազյանըИзглеждало, че новосъздадената структура трябва да премине дълъг път, за да се утвърди, но достатъчни са били няколко факта за дейността на полицията за да се разбере, колко далновидни и адекватни са били ръководителите на структурата.

Զենք կրելու արտոնագիրВ Националният архив на Армения се съхраняват документи, които представят работата на областната полиция на Ван. Всички, които искали да получат оръжия от полицията, трябвало да се регистрират и да имат разрешително.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nГрад Ван се разделял на пет полицейски района, а във всеки един от тях бил назначен районен началник (комисар). За кратко време ръководителите на структурата изработили вътрешен устав. Той бил съставен от 7 раздела и 53 точки. После изработили устав за затворите, понеже затвора на Ван също бил към полицията. Областната полиция на Ван, въпреки недостатъците, правела всичко възможно в областта и в града да има ред. Всяка стъпка се контролирала от полицията. За това говорят и архивните документи.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част VI, Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *