100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Част IV

Spread the love

Без име

Վանի պաշտպանները16.06.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 г. се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която извършваше Геноцид над арменския народ и другите християнски малцинства в цялата територия на Османска Турция. Арменската информационна агенция MediaMax започна нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите се разказва как арменците са воювали за правата си върху земята, домовете и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представя тези материали, преведени на български език.

Към => Предговора, Част IЧаст II, Част III

Част IV

16 април, 1915 година

На 16 април 1915 г.  турското нападение започва с нов тласък. Противникът попълва редиците си със свежи сили, получава оръдия и боеприпаси от Битлис. Допълвайки материалната и човешка липса, врагът избягва широкомащабните нападения. Цял ден турците държат под обстрел позицията на Сахак бей. Арменските бойци, около 10 човека, успяват през целия ден да се противопоставят.

16 април е 10-ия ден от битката. Военният орган, обобщавайки тези дни, разпространява призив, в който се отбелязва, че „това е най-свещената борба за национално освобождение”.

„Врагът – ехиден заговорник, варварин, който избива невинни, изцапан с кръв и подивял, иска да сложи край на нашата нация. Но ние решихме да воюваме – да воюваме за нашия живот, за нашето имущество, за нашата вяра, за нашата чест, за нашите майки и сестри – изнасилени и отвлечени, за оцеляването на цялата ни нация. Нашата война е срещу престъпника, срещу Джевджед-ите, които са врагове на всякакви човешки и политически права, които са жадни за арменски кръв и сълзи, които обявиха джихад срещу външния враг, но започнаха да избиват местните християни – жени и бебета, деца и старци, млади и инвалиди”, се казва в призива.

17 април, 1915 година

Сутринта на 17 април, врагът бомбардира центъра на града в продължение на два часа с оръдията, които са поставени на крепостта.

Վանի պաշտպաններըПродължават нападенията над поста „Сахак бей”. Арменците започват да използват собственоръчно направени гранати и успяват да удържат поста. Същевременно врага бомбардира арменските позиции в квартал Арарак. С кавалерия от 200 души турците се опитват да пробият арменската отбрана в Шушанц и Вараг, но и тук са провалят.

18 април, 1915 година

Военният орган уведомява, че вече няколко дена врага активно бомбардира арменските позиции „Сахак бей” и „Товмазян”, и общо е изстрелял 400 снаряда. Վանի պաշտպաններըНяколко арменци са били ранени от падналите снаряди в квартал Айгестан. Военният орган отбелязва, че тези оръдия са насочени към американските и немските сгради и няколко снаряда са достигнали целта си.

През нощта врагът отново активно е бомбардирал арменските постове, но без да нанесе поражения.

19 април, 1915 година

На 19 април губернаторът на Ван – Джевджед се връща във Ван и рано сутринта започва атака над арменските постове на улица „Кръст”. В нападението участват над 200 кавалеристи, но от ответен огън са свалени 10 души, а от арменската страна има само един ранен. Врагът продължава да държи под обстрелите на оръдията центъра на града.

ՎարագավանքըТурската армия опожарява манастира „Вараг” и село Артемит. Загиват 50 арменци. Положението става все по-сериозно и ръководителят на Военния орган Арменаг Йерганян заповядва на оръжейниците да приготвят лъкове и да раздават на невъоръжените селяни, за да се отбраняват, а при успех – да пробият отбраната на турците.

Р. Де Ногалес в спомените си пише:

Рядко съм срещнал или предполагал, че някога отново ще стана очевидец на подобна яростна битка, на каквато присъствах по време на обсадата. Силата, с която се водеше битката бе толкова яростна, че бях принуден да сложа оръдието в къщата, да съборя стените на съседните къщи, и след като ги превземахме, веднага ги опожарявахме, за да не може противника през нощта отново да ги превземе. С изгорени коси, с почернели от барута лица и със заглушени от звука на оръдията и пушките уши, успяхме да се напреднем бавно и с безброй жертви да стигнем до сърцето на свободолюбивия град”.

20 април, 1915 година

Турската артилерия продължава да бомбардира арменския квартал. Организирано е мощно нападение над арменската позиция „Товмазян”.

В сутрешни часове се прави опит да се организира нападение над позициите на арменските войници, но турците отстъпват, оставяйки 4-6 жертви.

Հայթայթիչ խումբը սնունդ է հասցնում դիրքերОколо 30 кюрди се опитват да нахлуят в позицията „Лаванд-огли”, но от огъня, който откриват арменците дават 3 жертви и отстъпват.

През нощта започва бомбардиране в близост до арменското гробище, но от ответния огън турците са принудени да спрат. Не след дълго обаче започват да обстрелват всички арменски постове. От арменска страна има само един ранен.

Военно посещение на Джевдет

През най-горещите дни на битката, на 20 април около обяд, от позицията „Тело”, която бе преминала в ръцете на врага, дават знак на момчетата от позицията на Дер-Бохосян, че искат да преговарят. Аво излиза напред.

-Аз съм изпратен от Джевдет, – се обръща към Аво един военен от турската страна. Той добавя, че Джевдет желае да прекрати войната и да сключи примирие. Затова иска да изслуша условията на арменците.

-Ние си имаме водач, имаме и Арам паша (имайки предвид Арам Манукян). Нека Джевдет да се обърне към тях. Кои сме ние, че да предложим условия? – отговаря Аво.

-Водачът си има свое място, Арам паша също, но ти си командир на отряд, кажи твоите условия,- настоява турският военен.

-Аз съм воюващ, не разбирам много от тези неща. Ако искате моите условия, тогава донесете главата на Джевдет. Тогава ще се помирим.

Военният ядосан се отдалечава.

Опожаряването на сградата на Полицията: Дикран Апрахамян

Най-забележителната случка, която се случва в тези дни, е опожаряването на полицейската сграда на площад Арароц. Там правителството е съсредоточило големи сили. Освен разпределените в сградата на полицията, сили има и в училището Арароц, което се намира в двора на църквата. В ръцете на войската са и няколко арменски магазина на площада. От всички тези точки постоянно се обстрелват арменските квартали.

Трудно е да се превземе сградата на полицията чрез нападение. Единственият вариант е опожаряването й, а за целта е нужен един смел човек.

Дикран Апрахамян или учителят Дикран бил с нежно лице.  Подлаган на турското гонение и лишен от любимата си работа, учителството,  този учител със смирен характер, е напуснал семейството си и е станал скитник.

„Аз трябва да опожаря сградата!”, казвал Дикран Апрахамян, като  по този начин арменския будител искал да отмъсти на правителството. През деня той обмислял, а през нощта започнал да приготвя необходимите инструменти. След като потопил изсъхналите треви в нафта, той потънал в тъмнината. Четирите му опита, от 16 11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nаприл до 19 април, били неуспешни. Успявал да предизвика пожар, но само в част от сградата. Но на 19 април той много внимателно се приближил, сложил потопена в  нафта трева пред вратите на два магазина и ги запалил. Това предизвикало голям и цялостен пожар в сградата на полицията. Огънят осветил площада. Учителят не успял да се скрие и тръгнал да бяга към центъра на площада. Турците започнали да го обстрелват от четирите страни.

Полицейската сграда изцяло изгоряла. Тогава сложило край на интензивното обстрелване на арменския квартал Айгестан.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част V, Част VI, Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *