100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Част III

Spread the love

Без име

Վանի ինքնապաշտպանությունը20.05.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 г. се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която извършваше Геноцид над арменския народ и другите християнски малцинства по цялата територия на Османска Турция. Арменската информационна агенция MediaMax започна нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите ще се разказва как арменците са воювали за правата си върху земята, домовете и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представя тези материали, преведени на български език.

Към => Предговора, Част IЧаст II

Част III

12 април

От 12 април, в течение на няколко дена се водят яростни битки по всички части на Айгестан. Врагът непрекъснато напада. Турското командване започва да използва кавалерията, но без резултат. Арменските войници не отстъпват.

На 12 април турските позиции, които се намират срещу позицията на Сахак бей са опожарени, а в някои постове турците са убити. В този ден голям брой бежанци са преместени в Айгестан. Очевидците разказват в спомените си, че в германската болница, която е била предназначена за 50 души, са настанени 142 души.

13 април

На 13 април ситуацията е сравнително спокойна. В ежедневното изявление на Военния орган се казва, че от вражеските сили са убити няколко души, успели са да опожарят къщата на имам Топел, която е една от най-силните позиции на турците. Турците са започнали контраатака, но не са успели да осъществят плана си. Оставили са оръжията си и са избягали. Военният орган уведомява за убийството на турци и за едно 11-годишно арменско момиче.

Обобщавайки събитията от няколко дена Военния орган призовава бойците към предпазливост: „Малките успехи нека да не ви подведат към непредпазливост. Похвала ще има, когато всчико свърши”.

Վանի վարժարաններից մեկի սաներըДецата в отбраната

Огромна работа в самоотбраната се извършвала от децата. Борбата им срещу непрекъснато бълващата турска артилерия се разказва от поколение на поколение като легенда.

Арменците бяха пресметнали, че турските снаряди гърмят 35 секунди след като паднат. През това време, обучени деца успяват да отрежат фитилите и огънят не достига до барута. През всичките дни на съпротивата именно децата събират празните патрони, които после пълнят с барут в оръжейната фабрика и пак ги използват.

Около 50 арменски юноши на възраст между 10 и 15 години, събират падналите снаряди на врага. Преди да се взривят, арменските юноши успяват да дръпнат фитилите, да обезвредят снарядите и да предадат барута в тях на арменските оръжейници. Част от тези герои – деца са загинали при изпълнение на своята мисия.

По време на битките във Ван-Васпуракан децата, подобно на големите защитаваха домовете си. Малките момчета не пропускаха повод да вземат оръжия в ръка и дори се караха за правото си да защитават семействата и дома си.

Подобен отряд имаше и през 1918 г. След напускането на град Ван от страна на арменците, които успяха да запазят арменския власт в града70 дни, местните се върнаха в домовете си няколко пъти, в резултат от което бе създадено второто временно правителство на Ван, водено от Кости Хампарцумян.

Արտամետի մանուկների ջոկատըПо това време в Артамет имаше детски отряд. Децата бяха направили дървени оръжия и се готвеха с тях да се борят срещу врага.

Тази история е достигнал до нас благодарение на репортера от списание The National Geographic – Мейнард Оуен Уилямс, който през 1918 г. посещава Ван.

В броя на списанието от 1919 г. той разказва, как децата с дървените си оръжия отиват пред ръководството на Ван и молят да им бъдат дадени истински оръжия, за да участват в отбраната.

Արտամետի մանուկների ջոկատի անդամներըПрез 1917 г. Временното правителство на Ван се ръководи от Кости Хампарцумян, а комисарят на града е синът на великия арменски поет Ованес Туманян – Артавазд.

Както разказва репортерът от The National Geographic, 8-12 годишни деца спират губернатора и заявяват, че искат да заменят дървените си оръжия с истински.

Губернаторът казва, че оръжията са ограничени и ги предоставят само на подготвените. Децата продължават да настояват, че са подготвени.

Վանի պարետ Արտավազդ Թումանյանը մանուկների վաշտի հրամանատարին փայտե թուր է հանձնումКости Хамбарцумян не остава безразличен. Командирът на малките заповядва да положат дървените си оръжия на земята. Децата, със сериозно изражение на лицата си, свалят „оръжията си” и продължават да твърдят, че няма да се върнат у дома, докато не получат истински.

В ситуация на крайна липса на оръжия, комисарят на Ван – Артавазд подарява на командира им дървен меч и ги призовава да останат будни и да продължават да тренират, понеже всеки миг може да възникне нужда от тяхната помощ.

„Ние ще сме готови” – заявява малкият командир.

The National Geographic добавя, че малкия отряд от 8-12 годишни деца смело се предвижва към Артамет, откъдето, след един месец, по време на клането във Ван, щяха да преминат турските зверове.

14 април

От 14 април позицията на Сахак бей непрекъснато се бомбардира, в резултат на което горните етажи на почти всички къщи в района са разрушени.

Жената, която носела бяло знаме, (вестоносец) и писмо от консула на Италия до губернатора на Ван – Джевджед, на мига е убита от турските войници, когато излиза от града.

15 април

Վանը՝ կռվի օրերինНа 15 април арменците успяват да опожарят сградата на турската полиция. Турските войници, които се намират в сградата, са се превърнали в сериозна заплаха за града. От Ван изпращат нова група вестоносци до действащата руска армия. Ключовата точка на съпротивата на Айгестан е в района около улица „Кръст”. Турците нападат именно в тази посока. Свидетели твърдяли, че арменците понякога са принудени няколко пъти да ремонтират едни и същи постове, но според Ашър те са успявали да удържат с по-малки загуби, а дебелите стени на къщите им ги пазели.

На този ден врагът изпраща 20 снаряда върху позицията на Сахак бей. „Както винаги, снарядите не са успели да причинят повреди. Нашите приятели отново са продължили да се подиграват на врага под ударите на оръдията”, се казва в бюлетина на Военния орган.

Жените в съпротивата – Сево

В героичната съпротива на Ван, редом до мъжете, се бореха и се превърнаха в героини много арменки от Ван. Голямата част от тях вършеха огромна работа в тила в състава на Червения Кръст и в Съюза на арменските жени във Васпуракан. Последният, който бе воден от г-жа Сохоме Джърбашян и г-ци Зарухи, Хрипсиме и Аракси учеха арменските госпожици да шият и през следващите дни на войната се присъединиха към организационния комитет и започнаха да произвеждат дрехи за войниците.

Очевидците разказват, че освен работата в тила, жените чудесно са разузнавали турските позиции и са станали вестоносци за арменците. 19-годишната Искухи Хамбарцумян била една от тях, за нея има сведения в многобройни източници.

ՍեւոնНа 11 април постът на Шахбендерян, който е превзет от врага, мълчи. Не се стреля оттам. Арменците мислят, че там ги очаква засада. Никой не вярва, че мълчанието е свързано с това, че врагът е напуснал поста. Решава се да се извърши разузнаване. Опасната и смела задача поема 19-годишното момиче, която е работило в поста Шахбендерян. Ниска по ръст, със слаба структура, с лунички Искухи Хамбарцумян или Сево, дъщерята на Хамбо, готвела храна за момчетата, превързвала раните на ранените. Тя постоянно носела маузер и в свободното си от други ангажименти време стреляла по врага.

Арменското момиче от Ван свалила от рамото си оръжието, предала го на 11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nмомчетата и казала: „Дръжте пистолета ми, че ако ме улучат, поне пистолета ми ще бъде свободен и ще го използвате”.

Казала и изчезнала. Момчетата с нетърпение очаквали какво ще се случи.

Сево слезнала, разузнала градината, после двуетажната къща и под дъжда от куршуми, които идвали отдалеч, се прибирала, но била простреляна от куршум. Живота на Сево е спасен по чудо. Тя предава на момчетата, че поста е празен и арменците си връщат позицията. Сево е наградена с орден Кръст на Честа.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част IV, Част V, Част VI, Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *