100 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЧНАТА СЪПРОТИВА НА АРМЕНЦИТЕ В ГРАД ВАН СРЕЩУ ТУРЦИТЕ – Част II

Spread the love

Без име

Վանի պաշտպաննները20.05.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 2015 г. се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от героичната съпротива на арменския народ срещу турската войска, която в цялата територия на Османска Турция извършваше Геноцид над арменския народ и другите християнски малцинства. Арменската информационна агенция MediaMax започва нов проект, посветен на тази героична страница от историята на арменския народ. В материалите ще се разказва как арменците са воювали за правата върху земята си, домовете и живота си. Арменският информационен сайт „Гантех Араратян” периодично ще представя тези материали, преведени на български език.

Към => Предговора, Част I

Част II

09 април, 1915 г.

Военният орган, който бе създаден за съпротивата на Ван, постави на третия ден от началото на битката задачата да се унищожи гарнизона на Хамуд ага, който със 120 войници държаха в ужас няколко арменски квартала, опожаряваха и бомбардираха къщите на арменците.

Делото за унищожаването на гарнизона се поема от двама души – единият е член на Военния орган, а другият е Крикор Българина. В главата на последният, след  три безсънни нощи, се ражда идея: през дупката, която са отворили в стената на гарнизона, чрез взривяващо устройство, може да бъде унищожен гарнизона.

На сутринта Крикор Българинът започва осъществяването на своя план. Същевременно бомбардировките не спират.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nКрикор започва работата си. Премерва дължината на фитила и внимателно поставя в основата на гарнизона бомбата. Когато всичко вече е готово, поглежда часовника си и точно 04:00 часа пали фитила и бързо се отдалечава. След 10 минути се чува оглушителен шум, войниците се изправят, но гарнизона не е разрушен. Така първият опит за взривяване на гарнизона се оказва неуспешен.

Крикор се прибира у дома и започва да разработва нов план. През нощта, около 03:00 часа, квартал Айгестан изведнъж се осветява. От постовете и домовете хората виждат, че гарнизона на Хамуд ага е потънал в пламъци. Терлемезян пише в спомените си, че на този ден са били освободени от огромен кошмар. Същевременно арменските бойци от Айгестан веднага превземат три постройки близо до гарнизона и оттам преместват цялото имущество в Айгестан. След това опожаряват всички постройки, за да не могат турците отново да ги използват. От бомбардировките арменските бойни постове чувствително са пострадали, поради което Военния орган издава заповед за изграждането на нови постове.

В заповедта пишеше също, че войниците строго трябва да следят за икономия на патроните и да стрелят само целенасочено. Също така строго се забранява използването на алкохолни напитки.

10 април, 1915 г.

Четвъртата утрин идва с благата вест: „Гарнизонът на Хамуд ага гори. Да живее Българинът (Крикор)”. Заедно с гарнизона са изоставени и трите къщи в близост до него, които са използвани от турците, като постове.

На този ден Военният орган издава няколко съобщения и заповеди, с които се обръща към населението. Военният орган строго забранява да се влиза в чужди домове и да се краде от там. В противен случай, както се отбелязва в телеграмата, „ще се изпълняват смъртни присъди”. В една друга телеграма Военният орган призовава да не се използват алкохолни напитки.

През този ден врагът осъществява няколко нападения по посоката на арменските постове в Айгестан, но всички са отблъснати. Арменците успяват да опожарят няколко стратегически постройки, в които са били настанени турците.

Оркестър „Фанфар”

«Ֆանֆար» նվագախումբըСъздава се юношески духовен оркестър „Фанфар”, ръководен от Хачадур Буджигян, който още от първия ден на боевете изпълнява своята задача да предаде силен дух на арменските бойци. Този оркестър изпълнява патриотични песни и насърчава момчетата.

Често от постовете идват вестоносци, с молба оркестъра да ги посети и малките музиканти да предадат боен дух на своите бащи и батковци.

11 април, 1915 г.

Петият  ден на боя се отбелязва с опожаряването на главният блиндаж на втория район на врага. Обобщавайки последните 3-4 дена, Военният орган казва в изявлението си, че „арменските сили са останали непоклатими пред хилядите оръдия, изсипани куршуми и обезсърчени вражески сили ”.

Հայ մարտիկները զավթում են թուրքերի թնդանոթըВечерта на този ден арменците успяват да превземат нови три поста на турците, убити са четирима турски войници, а постовете им са опожарени. В резултат от малката битка върху моста, арменците успяват да превземат осем сандъка с боеприпаси.

„Вече не можем да броим загубите на нашият враг, които един по един падат от нашите изстреляни поединично куршуми. Отчаянието и дезертьорството сред врага е видимо. Когато разбраха за плана на Джевджед паша, който бе планирал за 24 часа да превърне в кланица нашето Отечество, всичко се пукна като празен балон и превърна целият му план в бълнуване.

От ден на ден нашите войници вървят от победа към победа. В душите им кипи божественият огън да защитят родината. Те са решени да умрат за живота ти, за запазването ти и за окончателната ти свобода”, се казва в изявлението на Военния орган от този ден.

В града започват обилни дъждове, поради което турското командване спира активните дейности. Губернаторът на Ван – Джевджед, в писмото си до ръководителят по здравеопазването към Американският комитет за подпомагане – Кларенс Т. Ашър заплашва, че ако арменците използват сградите на американската институция, то той ще заповяда тези сгради да бъдат бомбардирани.

Леярната на оръдия

По инициативата на Крикор Българина, по време на героичната съпротива, арменските оръжейници отливат две оръдия, които за съжаление, поради липса на барут, не са служили толкова често на целта си.

Крикор Българина

Բուլղարացի ԳրիգորըКрикор Българина или Къркор Кезян (Гьозеян) е роден в Гарин, но годината на раждането му е неизвестна.

Като малък той, с родителите си, емигрира в България. В младежките си години Крикор се занимава с оръжеен занаят в Александропол, Аридж и в Гандзак.

Царската власт в Русия започва преследване срещу него, заради което той преминава в Арцах (Карабах), а оттам във Ван.

По време на героичната съпротива на Ван, Крикор е бил член на Военния орган. Той не напуска града по време на нито една от бежанските вълни във Ван (1915 г. и 1916 г.). Бил е назначен за военен комисар, а по-късно за началник на полицията. На 21 март 1918 г., като представител на Военния орган, е подписал указа за окончателното напускане на арменското население от град Ван. Заедно с бежанците той се премества в Тифлис, а после в Ереван. Оттам е заминал за Константинопол, където е починал през 1922 г.

Леярната за оръдия, която той създава в град Ван, представлявала обикновена ковачница, в която са били събрани жълти медени инструменти и предмети. В началото изработвали матрицата, а след това отливали оръдието в нея. Изработвали и достатъчно на брой бомби.

Въпреки че тези оръдия не са вършили големи чудеса, но самият факт, че арменците са си произвеждали собствено оръжие, е било достатъчно за бойците да погледнат към делото с повече сериозност и приповдигнат дух. Първото оръдие, направено в леярната, става символ на бойния дух на арменските войници в града.

Обущарница

Арменските майстори основавали фабрика за обувки в град Ван. Около 30 майстори всеки ден шиели 40-50 обувки за войниците.

Զինագործները փամփուշտներ են պատրաստումОсвен всичко това, работил и оръжейния цех, в който непрекъснато, без да се спира, се ремонтирали повредените оръжия. Малки и големи деца чистели празните гилзи, пълнели ги с барут и ги подреждали в кутии.

В работилницата за барут работел химикът – проф. Минасян, както и бившите ловци Манук и Мъгърдич Бахешцян. Те заедно изработвали два вида барут, един от които пушел, а другия – не. Работели без да спират, за да успеят да снабдяват войниците с достатъчно барут.

Мари Тарян, Астхик Акобян

(Към => Част III, Част IV, Част V, Част VI, Част VII, Част VIII, Заключение)

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *