РАЗКАЗИ ЗА АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД: „Турските войници са затворили насила баба ми и сестрите й в плевнята и са я запалили!”

Spread the love

Без име

hasmik-kanayan06.05.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Гаяне Манукян представя разказа на своята баба – Хасмик Ганаян, която е оцеляла от Арменския геноцид. Тя е била родена в град Игдир, в семейството на Ганаян. Баща й Агоп е бил първи братовчед с великия арменски герой Тро (Трасдамад Ганаян). Турските войници са я затворили насила в плевнята заедно със сестрите й и са я запалили. За радост, арменските доброволци от отряда на Ген. Тро навреме пристигат и успяват да ги освободят от огнените езици.

Разказа на Гаяне Манукян

Баба ми Хасмик Ганян почина в нощта на 23-и срещу 24 април 1998 година, с три свещени желания на устните си – да посети сестра си Хехине, която бе единствена оцеляла от седемте сестри от Геноцида, да посети гроба на своя съпруг Вахинак от Кахзван и най-голямата й мечта беше да види отново родния си град Игдир, откъдето бе избягала преди да навърши 10 години.

Хасмик Ганаян е родена в Игдир, в семейството на Агоп – първият братовчед на генерал Трасдамад Ганаян (Тро). Детството й е прекъснато, когато турските войници са я отвели в плевнята заедно със сестрите й и са я запалили. За щастие, доброволците, които са били изпратени от генерал Тро, дошли навреме и са успели да спасят баба ми.

След време, тя разказваше, че когато са преминавали покрай плевнята, която все още е димяла, видяли овъглените кости на арменски жени. Прабаба ми Искуи, която видяла целия този ужас, след няколко дена умира, по време на преждевременно раждане.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nБаба Хасмик разказваше за Игдир с голяма любов и носталгия. С гордост споменаваше, че е посещавала девическото училище и се опитваше да представи с подробности трите арменски църкви в града. Споменаваше как със сестра си Шохагат са носели хляб и вода на бежанците, но сестра й се заразила от тях и починала.

Баба ми винаги с гордост разказваше, че чичо й е генерал Тро и как една сутрин баща й прегърнал момичетата и заминал като доброволец в отряда на Тро, за да защитава съседните села от турски и кюрдски башибозуци. Тогава те успявли да освободят село Арабкир, където турците избили жестоко арменското население. Баща й се върнал ранен и след няколко дена умрял от раните си.

Мащехата на баба ми е продължила да грижи за момичетата, а те от своя страна са помогнали на болните бежанци, които са били настанени в къщата на бащата на генерал Тро.

Баба ми разказваше, че всъщност два пъти са тръгнали да бягат.Когато отново се връщат в Игдир след първото бягство, виждат, че целия град е превърнат в голямо гробище, а къщите на арменците изцяло са разграбени. Тя вижда своите турски съседи, облечени с дрехите на починалата й майка.

Тя с болка си спомняше, как турските съседки без да имат срам, открито са влизали по къщите и са взимали какво искат. Дори веднъж искали да вземат годежния пръстен на сестрата на прабаба ми и когато тя се е противопоставила, туркинята извадила нож и я нападнала. По това време прабаба ми била близо до туркинята и успяла с тежък предмет да я удари и свали на земята. Така спасила сестра си. Тогава те завинаги напуснали дома си.

В тълпата на бежанците сестрите се изгубват една друга. Баба Хасмик, заедно с голямата си сестра Хрануш, се присъединяват към групата на сираците. По пътя виждат купчини от трупове на арменски старци и малки момченца. Тогава кюрдите пристигат към групата на сираците, където са били баба ми и голямата й сестра. Един от кюрдите харесва сестра й Хрануш и предлага да се омъжи за него. Но след като Хрануш грубо му отказва, кюрдът вади пистолета си и я застрелва в сърцето.

От гледката на убитата си сестра баба Хасмик губи съзнание. Това я спасява. След като се събужда, чува писъци, които идват от запалените плевни. Веднага се изправя и започва да бяга към река Аракс. С помощта на други бежанци преминава реката и някак стига до Ереван.

Веднъж, на пазара в Ереван, един от съседите й в Игдир я познава и води баба ми при нейните роднини, които също са били оцелели и са били настанени в столицата.

Баба ми – Хасмик Ганаян винаги пазеше спомена за родния си Игдир и винаги с носталгия споменаваше сестрите си.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *