ДУХОВНИ БЕСЕДИ: Цветница (Дзахгазарт)

Автор: Свещеник Партухимеос Акопян

Цветница„А народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!” (Матей 21:9)

Скъпи читатели. Продължавайки нашите беседи в рамките на Великите Пости, този път ще поговорим за седмата, последна Неделя на Великите Пости, за Цветница (Дзахгазарт). На този ден Арменската Апостолическа Света Църква отбелязва един от свои най-красивите празници, който символизира тържественото и победното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим.

Значението на празника Цветница съдържа в себе си няколко важни събития, които се случиха в последните дни на земния живот на Христос. По – специално възкресението на Лазар, едно от чудесата, извършени от Христос, което нашият Господ извърши ден преди влизането Си в Йерусалим. Тези чудеса прославиха името Му преди мъченията Му.

Възкресението на Лазар има директна връзка с празника Цветница. Смятаме за необходимо, преди да говорим за значението на празника, малко да поговорим за пасажа, свързан с възкресението на Лазар.

От Евангелския прочит ни е известно, че в град Витания живееше едно семейство, членовете на което Лазар и сестрите му Мария и Марта бяха последователи на Христос. Иисус много ги обичаше, но и те бяха обвързани с много любов към Спасителя. Марта обслужваше винаги с голяма любов трапезата, а Мария обичаше да седи в краката на Господ и да слуша проповедите Му. Веднъж, тя помаза краката на Христос с много скъпо масло и ги обърса с косата си. Веднъж Лазар се разболя тежко. Сестрите му разтревожени за живота на брат си, съобщиха на Иисус.

„4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.” (Йоан 11.4) След два дена Иисус замина с учениците си за Витания. Лазар бе вече мъртъв. „20. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27. Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31. Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. 32. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34. и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35. Иисус се просълзи. 36. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38. А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41. Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42. Аз си знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.” (Йоан 11:20-44)

Лазар бе възкреснат. Вестта за чудото се разпространи веднага сред юдеите, и когато на следващия ден Спасителят влизаше в Йерусалим, всички Го посрещаха с радостни викове. Възкръсвайки мъртвец от четири дена, Христос показа абсолютната Си власт над смъртта. Това се случи точно преди мъченията и разпятието на Христос, за да разберат хората, че Той доброволно понесе всичко това заради нашето спасение. Смъртта Му на Кръста не бе Неговата слабост, а победа над смъртта и злото. Накрая и Той щеше да Възкръсне.

Следващия ден от възкресяването на Лазар, както пише Евангелистът Матей: „1. И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5. “кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница”. 6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:  7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.” (Мат. 21:1-11)

Иисус Христос седнал върху ослица влезе в Йерусалим съпроводен с радостните викове на народа, който бе събрал в града за празника Пасха. ” 8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;” (Мат. 21:8). Толкова бе огромна радостта, че фарисеите завиждайки, поискаха от Иисус да накара народа да мълчи. Но Той им отговори: „казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.” (Лука 19:40).

Всъщност се случваше неописуемо чудо. Божият Син идваше, за да се изпълни божествения план, за който векове преди това израелските пророци бяха предрекли – Спасението на човечеството. Тогава народът не знаеше какво го очаква Христос. Не си представяше, каква цена ще плати Господ за спасението на света. Никой в този ден не можеше да си представи, че спасението нямаше да стане чрез победоносен поход, а с предателство и с нечестна смърт. Хората се радваха и с неописуема радост съпровождаха Спасителя до края на Делото – към Разпятието.

С възпоменаването на този ден, Църквата всяка година се събира на тържествен празник, за да преживее радостта. Но за разлика от евреите, всеки вярващ християнин знае повода на радостта. Той знае, че ако спре да вика от радост, „камъните ще завикат.” Ние знаем, че с влизането на Христос в Йерусалим за нас, християните се отваря вратата, която води до Небесното Царство.

Относно ритуалната част на празника, трябва да кажем, че Арменската Църква нарича този празник Дзахгазард (Ծաղկազարդ), в минало време го наричали и Палмовия празник (Армавеняц дон). На този празник в църквата се благославят и се раздават върбови клончета, както народа в Йерусалим е посрещал Христос с палмовите клончета. На този ден църквата се украсява с новоизрасли клончета и цветя, за да се осмисли видимо значението на празника и Тържественото влизане на Христос в Йерусалим.

В съботната вечер, преди Цветница, се извършва Навечерие на празника. Тогава завесата в Църквата се отваря и на следващата сутрин, при отворена завеса, се отслужва Св. Литургия за Цветница. Благословените клончета символизират езичниците, които дадоха плод, след като приеха Христос. Мекотата на клончета символизира смирението на християните. Пренасяйки кончетата в Църквата, ние се смиряваме пред Господа, признава Го за наш Цар, с победния венец на главата Си, Който премахва проклятието, побеждава смъртта и дарява живот.

В същият ден, след Св. Литургия, се извършва обреда „Благославяне на децата”. Призовавам всички наши чеда на този красив празник, Цветница, да доведат децата си в Църквата, за да получат Божието благословение и да растат под покровителството на всемогъщата Божия Десница.

Отец ПартухимеосСкъпи приятели. На Цветница ние празнуваме Победното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим, където трябваше да се състои изкуплението на човечеството. Нека с пост и молитва да помолим Бог да изпълни живота на всеки един от нас с този прекрасен празник. Нека да отворим душите си и да позволим на Христос да влезе победно в нашия живот, както влезе в Йерусалим. Както от Йерусалим започна изкуплението на човечеството, така и в нас да започне нашето спасение.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от “Парекордзагани Цайн”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>