Хамшенския арменец Калуст Трапизонян пред вестник „Парекордзагани цайн“

Spread the love

Според преброяването от 2003 г., в Абхазия живеят около 42 хиляди арменци, което представлява около 20% от общото население на Абхазия, което е 215 хиляди души. Арменците в по-голямата си част населяват областта на Сухуми и са най-голямата етническа група в районите Гагра и Гулрипши. Въпреки това, данните за преброяването са оспорвани от арменските неправителствени организации, според които броя на арменци в действителност е 67 000 (31-45% от населението).

Сведенията за присъствието на арменците в Абхазия има още от древността.

През 791 г. сл. Хр. по време на битка с арабите, първенците Хамам и Шабух Амадуни загубват имуществото си в Артазе. За да предпазят поданиците си от суровия и жесток режим на династията на Абасидите ги преместват във Византийската империя. Това научаваме от историка от края на VIII век Хевонт: “След като загубиха всички имоти, голи, гладни хора, които се нуждаят от храна, те отидоха на страната на римляните. Броят им, казват, бил до 12 000 семейства – съпрузи със съпруги и деца.

Арменските бежанци се заселват около град Тампур, разположен между Черно море и Понтийските планини. Впоследствие, името на града е променено, първо на Амамашен, а след това – на Хамшен, в чест на принца на Амам от династията Амадуни (сега Хемшин). В този район княжеството на хамшенските арменци процъфтява. И тъй като се откъснати от останалата част на арменското население в продължение на много векове, те са запазили уникалния си арменски диалект. Много исторически източници са категорични, че до Османската ера хамшенците са били християни и членове на Арменската апостолическа църква.

Ето какво пише за тях Минас Бъжишкян, член на Мъхитарянската конгрегация от о-в Св Лазар, Венеция: „Хамшенците са разделени на две. Много от тях са обърнати към исляма, но и те спазват християнските обичаи. Изпълняват почти всичко, което в деня на Преображение и Успение се прави – ходят на църква, палят свещи и принасят жертва за спасението на душите на техните предци. Всички говорят арменски. През 1461 г. градът е превзет и през XVI-XVIII век, по време на османското завоевание, голяма част от хамшенците насилствено приемат исляма, а тези, които отказват да приемат новата религия, се установява по крайбрежната ивица (Трабзон, Орду, Гиресун, Самсун, Болу) или по протежение на източното крайбрежие на Черно море. Там те намерили своето убежище, най-вече от Батуми и на север до крайбрежието на Крим, като същевременно продължили да поддържат своята история, култура и религия.

Въпреки, че арменците са живели в Абхазия още от Средновековието, голямата арменска миграция в Абхазия започва в края на XIX век, след началото на арменските погроми в Османската империя и Арменския геноцид.  През октомври 1879 г. на пристанището в Пицунда слизат първата група арменци от Трабизон, област в Османската империя.

През XIII-XV век, Сан Себастиан (Сухуми) е мултиетнически град: тук живеят православни и католиците с техните църкви и гробища – арменци, евреи и мюсюлмани. Но най-известно е описанието на френски пътешественик Тамба, който посещава Сухуми през първата третина на XIX век: “Градът се състои от един-единствен пазар и улица. Цивилното население се състои единствено от 60 арменци -търговци”. А Олонецки в своя труд “Селската реформа в Абхазия през 1870 г.”, позовавайки се на първите опити за производството на тютюн и продажба през 40-те години на XIX век, пише: “Някои от жителите на привилегированите класи отглеждат тютюн и памук (местните гърци и арменци)”.

Територията на арменското царство в някои периоди от неговата история (например при Тигран Велики) се е простирало от Средиземно море до Черно и Каспийско. Подобно на всяка държава, “Велика Армения” е разделена на провинции, една от които е Хамшен (означава “крайбрежен”). Територията на Ашхън е крайбрежна ивица от Трабизон до Батуми. С появата на тюркските племена, положението на арменското население се оказва тревожно. Много от хамшенците мигрират на територията на съвременна Абхазия, предимно за търговия, още от средновековието. Въпреки това, началото на масовата миграция на арменци от Амшен до Абхазия може да се счита за края на XIX век и тя е свързана с две трагедии.
Сега в Турция, само в няколко района на Амшен, като Елиовит, все още имат християнско население.

По данни на турското издание Акуня (Akunq), според неофициални данни около няколко милиона арменци живеят в Турция: арменци (хамшенци), крипто-арменци и истанбулски арменци. Всеки от тези субетоноси има свои собствени печатни и електронни издания. Те обикновено публикуват материали, свързани с арменската история, език и култура. И от 2014 г. насам в Истанбул два пъти годишно излиза списание “Кор” на хамшенските арменци, на турски и хамшенски арменския диалект.

До края на ХІХ век повече от една трета от абхаците са експулсирани в Османската империя и съответно Абхазия беше изпразнена. Втората трагедия бе нарастването на анти-арменските чувства сред управляващите кръгове на Турция. Започва да се появяват първите жертви на погромите. В резултат на това много арменци емигрират, като предвиждат ужасно клане. Най-удобното място за заселване е Абхазия и черноморското крайбрежие на Русия. Така че бежанците от Амшен откриват нова родина, която се простира от Ингури до Кубан.
По време на войната Абхазия – Грузия (1992-1993 г.), арменците, които живеели в Абхазия първоначално останали неутрални, но след това по-голямата част от тях се включили във войската.  От 1500 арменци, които са воювали на страната на Абхазия, (което представлява една четвърт от абхазката армията), 242 от тях са били убити.

От 2004 г. в Абхазия е създадено единно общество наречено “Арменска община в република Абхазия”, която се занимава с опазването на арменската идентичност и национална култура. Периодично се провеждат фестивали на арменски аматьорски групи. Има и професионален арменски ансамбъл “Дзовашунч” с ръководител Нанегюл Малиян, който през 2008 г. отпразнува 10 години от създаването си.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

Калуст Трапизонян е бивш командир на легендарния арменски батальон „Баграмян“ по време на войната Абхазия – Грузия (1992-1993). Изявен общественик и национален  герой на Абхазия от арменски произход, депутат от парламента на Абхазия, бил е Председател е на Съюза на арменците в Абхазия в продължение на 10 години, педагог и юрист. Днес е Председател на Арменската община на Абхазия. По време на битките за Сухуми загубва крака си. Има собствен санаториума “Гагрипш. Женен е и има две деца.

 

Срещаме се в Ереван, Армения, по време на VI Конференция Армения-Диаспора

Първият ми въпрос е Как живеят арменците в Абхазия?

  • Арменците от Абхазия, независимо от факта, че са живели повече от век извън историческата си родина, тачат традициите и пазят националната си идентичност. Арменската общност в Абхазия е толкова интегрирана с местното население, че можете да ги намерите във всички държавни и обществени структури на Сухуми. В Абхазия живеем добре. Имаме 31 арменски средни училища, където нашите деца могат да учат арменски език и затова ни помагат и книгите, които идват от Армения”.

Откъде са вашите корени?

  • Дедите ми са от Трабзон, поради което и фамилията ми е Трапизонян. Аз съм роден в Абхазия, завърших средно си и висше образование там.

 

Имате много медали и почетни награди. Вие сте един от националните герои на Абхазия.

  • Включих се във войната без да се замисля. Родината ми е Абхазия и аз се почувствах длъжен да защитя държавата, която е приютила моето семейство и много други арменци след кървавите събития в Османската империя. Казано с две думи – готов съм да дам живота си.

С какво се занимавате?

  • След войната бях зам.-министър на образованието. Активно се занимавам с обществена дейност. Директор съм на арменското училище № 3, „Хачадур Аповян“ в град Гагра.

 

Какво е отношението на държавата към арменците? Поощрява ли ги? Защитава ли нейните интереси?
– Най-голямото постижение е, че конституцията на Абхазия позволява на арменците да учат на родния си език. Периодично група арменски специалисти посещават Армения, за да подобрят квалификацията си като учители.

Освен това Абхазкият държавен университет откри педагогически факултет, в който се учат 13 арменски студенти. Това е важно събитие в живота на абхазките арменци, тъй като в арменските училища няма достатъчно млади кадри.

Преди четири години открихме в гр. Гагра, под мое ръководство, първата Арменска църква в Абхазия. Посъветвах се с епископ Мовсес Мовсесян, Архиерей на арменската епархия в Южна Русия, какво име да изберем, което да съхрани нашите традиции в Абхазия, където арменци не по своя воля се озоваха. Той предложи „Аменапъргич“. Така на 5 ноември 2013 г. той лично я освети, заедно с 14 свещеници от Краснодарския район.

Факт е, че в продължение на много десетилетия на територията на Абхазия нямаше нито един функциониращ храм на Арменската апостолическа църква. Местните арменци извършиха кръщенета, сватби в други православни църкви или извън републиката. След 25 години огромният ни труд бе увенчан с успех!

 

Храмът е облицован с много красива червен туф, който има своята история. Той е принадлежал на възрастна жена от село Псахаре – Ламаре Джаашба, чийто син бил убит във войната. Няколко пъти арменците поискали от нея да им продаде туфа, но всеки път тя отказвала. Когато разбрала, че е за храма, тя им го дала, отказвайки да вземе пари.

„Аменатъргич“е първия арменски храм от 80 г. насам, след преминаването на Абхазия в състава на Русия. Независимо от многобройните опити на абхазките арменци, правителството на Грузия е възпрепятствало, под различен предлог, построяването на арменска църква на територията на Абхазия.

Какво ви свързва днес с хамшенските арменци?

  • Още от миналото в Западна Армения са живели хамшени. Днес 99 % от арменците в Абхазия за хамшенски арменци. Ние говорим на своя роден диалект, а на обществени места говорим на официалния език за общуване – руски. През м. ноември т.г. ще проведем за втори път Празник на хамшенците. Събират се арменци от цяла Абхазия и гости. Изпълняват се традиционни хамшенски песни и танци и най-главното е, че местното управление и самият Президент на Абхазия е с нас през цялото време.

Как запазвате връзката си Армения?
– Днес на Конференцията има арменци от парламента на Абхазия, бизнесмени, общественици. Освен това благодарение на програмата” Ари Тун” децата идват в Армения всяка година.

 Независимо от факта, че между Армения и Абхазия няма дипломатически отношения, все пак се установяват постепенно икономически контакти, макар че те все още са на нивото на частен бизнес.

Редактирано от редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *