Ти какво правиш за Арцах?

Spread the love

PECHAT

Крикор Сренц:

Моите родители ми дадоха хоризонт, аз избрах посоката

Общуването е част от философията на живота. Един непринуден разговор винаги може да се окаже носител на полезна и интересна информация, която не можеш да прочетеш в книгите или в интернет. Една такава неочаквана среща с Крикор Сренц предизвика написването на тази статия.

12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nКрикор Сренц е роден и израснал в Пловдив. Има юридическо образование. Десет години е работил в системата на МВР. Председател е на пловдивския водолазен клуб „Нептун“, активен гмуркач и инструктор.

Повод за нашата среща бе негова инициатива, която го отвежда в Арцах през 2016 г. Пътува на собствени разноски, организира го сам, без съдействие на държавно ниво и процедурни усложнения.

Какво е за теб Армения? Арцах?

Труден въпрос, не бих могъл да отговоря с едно изречение, тъй като за мен тя е мястото, откъдето са нашите корени и аз се чувствам свързан с тази територия. Моите предци са дошли от земите на днешна Турция, но за нас, арменците, Армения е Обетованата земя. Едва преди три години (2014 г.) посетих отечеството ни за първи път. В рамките на туристическото ми гостуване научих за Арцах, земята за която ми разказаха, че непременно трябва да се посети. Така запланувах следващия път да видя и Арцах.

Но след събитията през април 2016 г., (4-дневната война, която започнаха азербайджанските войски срещу територията на Арцах ), твърдо реших, че и аз трябва да направя нещо за тези хора. Запознах се с инициативите, които различни арменски организации провеждаха в помощ на народа на Арцах. Исках да им дам нещо, което да им бъде полезно. Първоначалната ми идея беше да организираме обучение на деца в подводния спорт и да им открием нов хоризонт, да погледнат встрани, от тяхното ежедневие и трудната ситуация, в която се намират.

Предварително се запознах с много видео материал, от който научих, че всъщност децата в Арцах имат своите обичайни занимания, живота там продължава, развива се самодейност, спорт, различни видове изкуства, но това което аз можех да направя за тях, никой не бе предприел досега, тъй като този спорт е характерен за места които имат излаз на море.

Как се осъществи идеята ти?

Помогна ми мой приятел от Армения – Карен Балаян*, който е водолаз, известно име в Армения, а корените му са от Арцах. Той ме свърза с Директора на Службата за извънредни ситуации в Арцах, която е с ранг на министерство.

Предварителните ни планове обаче претърпяха промяна. Оказа се, че водолазите в Арцах нямат необходимата професионална подготовка и извършват тази дейност без методическо обучение, правила и стандарти, работят изцяло на ентусиазъм.

Започнахме теоретично обучение, по време на което се запознах с отряда, който се състоеше от седем души. Бях заедно с Армен Коджанян, който е родом от Ереван, но живее от години в България. Завършил е  Спортната академия в Ереван и е треньор по плуване. Той ми помагаше с превода. От първия ден решихме, с оглед безопасността на отряда, приоритетно да работим с тях, а идеята с децата да остане за по-следващ етап. В Арцах има големи водоеми и вододайни зони.

Оказа се че момчетата от отряда бяха жадни за знания, а аз направих максималното за да им дам една основа. Те имаха екипировка, бяха добре оборудвани, на ниво, което отговаря на стандартите. Но условията, в които работят тези водолази са тежки, особено за хора без опит и аз им казах, че това е героизъм. Само едно от момчетата бе преминало някакъв тип форма на обучение в Киргизия. Ние им подарихме екипировка, но следващия път имаме намерение да им подарим това, което им липсва за да е пълно оборудването им. А буквално преди дни им предадох по човек, който пътуваше за Арцах и Международните водолазни сертификати, които получават всички водолази, преминали определен етап от обучението. Така отряда вече е сетифициран да извършва спасителни дейности.

Какви са хората в Арцах? Как те посрещнаха?

Условията, които ни осигуриха бяха идеални. Зала с техника и мултимедия бе на наше разположение за теоретичната подготовка, за тренировките ни осигуриха басейн в 5-звездния хотел в Степанакерт. Изобщо отношението на хората в Арцах към нас беше страхотно, не ни оставиха и миг без внимание. Те оценяват всяка външна помощ и са страшно гостоприемни към нас, които от Диаспората отиваме за да им помогнем. Степанакерт е един съвременен град с инфраструктура, градски транспорт със съвсем нови автобуси, приветливи къщи за гости, хотели. Изобщо това е едно място, на което всеки един арменец трябва да отиде, защото представата, която повечето от нас имат поради сложната ситуация, е погрешно. Там живота си тече по съвсем нормален начин. Децата ходят на училище всеки ден. А пътят от Ереван до Арцах е асфалтиран, широк и удобен за пътуване.

С какво ще е свързано следващото ти посещение в Арцах?

Планирам през м. септември 2017 г. отново да посетя Арцах с екип от 4 души. Този път програмата ни ще бъде по-дълга. Първите 10 дни ще обучаваме активно водолазния отряд в езерото Севан и Степанакерт, за да направим следващата стъпка за повишаване на нивото им, и една седмица ще посветим за да разгледаме Арцах.

Какъв бе интересът към вас и как това се популяризира в Арцах?

Телевизията на Арцах бяха с нас през цялото време. Те направиха доста видео записи по време на тренировките. Поканиха ме на дълго интервю. Интересът бе очевиден. Дори се свързаха с мен от пресцентъра за да ми благодарят.

Момчетата от спасителния отряд, който обучавах ми казаха, че техниката, която до момента са получавали като дарение или помощ, не може да се сравни с наученото в рамките на тези седем дена. Връчиха ми благодарствена грамота. За мен това бе индикация, че нашето посещение в Арцах не е било напразно.

Хоби или сериозно занимание е водолазния спорт за теб?

В същност човека, който ме възпита в този спорт е баща ми (бел. ред. доц. Агоп Сренц, член на катедрата по ядрена физика към ПУ, член на УС на Подводен клуб „Нептун“, Пловдив). Аз израснах с него по време на курсовете, които провеждаше на морето и в един момент стана и мое занимание.

Какви качества трябва да има един водолаз и каква физическа подготовка е необходима?

Добрата физическа форма разбира се е плюс, но за практикуване на водолазния спорт, когато е за удоволствие се изисква желание и дисциплина, в съчетание с физическо здраве.

Какво друго харесва Крикор Сренц?

Едно от нещата, които ми доставя удоволствие е да чета книги, да се информирам, да ангажирам съзнанието си с нови неща, не мога да бездействам. Обичам също много да пътувам с автомобил. Това ме зарежда много позитивно и ми позволява да се запознавам в първо лице с различни хора, различни култури, начин на мислене. Имам любов и към мотоциклетите. За съжаление в последните ми години, поради служебните ми ангажименти, това остана малко на заден план. Един от хората, който ме запали и който ме научи да разбирам философията на хората, които карат мотоциклети е Мелик Джамджиян. За мен той е пример, че когато човек изпитва любов към това, което прави възрастта не е пречка. Той ми показа какво означава да се чувстваш свободен, когато си на мотора. Мел е неизчерпаем извор на маршрути и идеи. Много съм научил от него. Да караш мотор е спокойствие и свобода. За мен е анти – стрес терапия. Зарежда те позитивно.

Арменците са интегриран етнос в България. Намират винаги съмишленици и приятели. Разкажи ни за вашето дарение, което направихте на арцахските водолази?

Част от екипировката, която подарих на водолазите бе дарение от мен и баща ми, а останалото е от един от големите вносители на екипировка и мой партньор Росен Желязков (изградил плаващите кейове по проекта на Кристо), който всъщност сам пожела да направи този жест още щом споделих намеренията си.

Имаш ли духовен учител?

Начина ми на живот до голяма степен е повлиян от доброто възпитание, което съм получил от родителите си – майка ми и баща ми. Те са хората, които първи са повярвали в това, което съм искал да правя, винаги са ме подкрепяли и са заставали зад мен. Те ми дадоха хоризонт, а аз избрах посоката.

*Карен Балаян е конструирал през 2004 г. историческия кораб „Киликия“, използвайки древните арменски технологии. Информация за тях е почерпил от древни арменски ръкописи, съхранявани в Матенадаран (най-голямата библиотека в Армения). Знае се, че в миналото арменците са били мореплаватели. След построяването на кораба, 18-метровото плавателно средство е преместено до най-близкото на Армения пристанище в Грузия – Поти. Оттам корабът обикаля цяла Европа в период от три година и се връща обратно в Армения за да бъде изложен в Ереван като експонат.

Хрипсиме Ерниасян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *