Така изглежда къща “Хиндлиян” в Стария Пловдив след реставрацията й

Spread the love

28.11.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Изначалният блясък на фасадата й възвърна реставраторът Никола Стоянов

В ултрамарин грейна къща “Хиндлиян” в Стария град в Пловдив, след приключилите реставрационни дейности по фасадата й. Сега сградата изглежда така, както през 1834-35г., когато е била построена.
Къщата е ненадмината по отношение на външната и вътрешна художествено-декоративна украса и е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи.

Възрожденският разкош на къща „Хиндлиян”

Ако видите тълпа японски туристи, които непрестанно щракат с фотоапаратите си в Стария Пловдив, бъдете сигурни, че се дивят на разкошната къща „Хиндлиян”. Тя е една от перлите на архитектурния резерват, а за времето си е била сред най-големите и най-пищно обзаведени къщи в града.

Била е притежание на богатата и многолюдна фамилия на търговеца Степан Хиндлиян. Представител на стар арменски род, той всъщност се е казвал Степан Манук.
През XIX век възрожденецът активно търгувал с Индия и турците му измислили прозвището Хиндиоглу. С времето то се превърнало в Хиндлиян и оттогава къщата остава с това име.

Степан Манук възлага строежа й на майсторска бригада в периода 1834-35 г. Тя вдига брилянтен образец на симетричната пловдивска къща, която е от малкото запазени в оригинал и до ден-днешен.
Основите са от камък, а тухлите от кирпич, покрити с три вида замазки. Най-външната е и най-фина, за да може да бъде изографисана. Това е и една от най-привлекателните особености на сградата – фасадите, а и самите стаи, са изпъстрени с майсторски стенописи.

Мотивите са пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Рисуването отнема цели шест месеца на чирпанските майстори Мока и Мавруди.
В изографисването на първия етаж за пръв път при по-сложните мотиви е използван хартиен шаблон. Вторият е по-представителният етаж и всички стени там, включително и алафрангите, са рисувани на ръка. Дървените тавани също са изографисани пищно и приличат на килими, а цветовете са в тон с мебелировката и аксесоарите във всяко  помещение.

Рисунките са по ориенталски образец, няма нито един орнамент, който да се повтаря. Над вратата на т. нар. мааза (склад – б. р.) в двора на къщата е изписан огледален образ на фасадата. Той е имал не само декоративно, но и чисто практическо предназначение – да служи като план на сградата в случай на авария.

Всяка алафранга на втория етаж е изрисувана със сюжети от страните и градовете, в които Степан Хиндлиян е бил по време на търговските си пътувания. И досега в отлично състояние са запазени рисунките с Александрийския фар, стария Петербург, Моста на въздишките във Венеция, Стокхолм, Робърт колидж в Цариград, Атина, Принцовите острови. Смята се, че са правени по картички и офорти, които собственикът е купувал по време на пътуванията си. Декорацията е ненадмината в своето изящество и според архитектите това е къщата с най-богат рисунък в Стария Пловдив.

Сградата е реставрирана през 1974 г. и обявена за паметник на културата от  национално значение. Тогава от стените са свалени 7 до 9 слоя боя, за да се стигне до оригиналните стенописи. Интересна е и самата архитектура на дома. Фасадата е ориентирана на север, а входът на къщата е между двете симетрични крила на сградата. На първия етаж стаите са по-малки и хладни, за да осигурят мир и прохлада на обитателите в летните пловдивски жеги. Помислено е и за лесното отопление през зимата, затова таваните нарочно са направени по-ниски.

Уникална за времето си е банята от мрамор и гипс, която е единствена от този тип в България. Изпълнена изключително ефектно със сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти.
Банята се е отоплявала чрез подово отопление. Били са вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух. Той се е подгрявал от огнището, разположено в кухото пространство между стените на кухнята и на банята.

Водата за миене и къпане се е топлела в казани. Тъй като тепетата в Пловдив нямат подпочвени води, къщата е оборудвана и с изкуствен водоизточник – дълбок кладенец, облицован отвътре с варовик, който служи за филтър и през който се просмуква дъждовната вода. Така събраната вода се е съхранявала в цистерни.
От мрамор е направен и ефектният фонтан на втория етаж на къщата. Той е пръскал розова вода, за да ароматизира въздуха и да създава настроение у обитателите и техните гости. Фонтанът обаче е само детайл от лукса в дома. Само холът, наричан по онова време хайет, е с размери 86 квадратни метра. Няма нещо неизпипано в мебелировката и декорацията.

Килимите са изработени по поръчка и по модел на стари персийски модели, шити са на ръка. Ансамбълът от меки мебели в една от стаите е тапициран с гоблен. Мотивите по креслата и диванчето са по сюжети от легендите за Парис и богините. В кабинета на стопанина има внушително писалище и огромен библиотечен шкаф, изработени в началото на ХХ век от пловдивски майстор. Ученици от Пловдивското столарско училище са направили столовете и тапицираната с кожа гарнитура в стил Бидермайер. И до днес в отлично състояние е старото немско пиано H. Lubitz на втория етаж, още работи и старинният грамофон. За вкуса на Степан Хиндлиян към лукса и изяществото говори и специалната дървена масичка за пури, върху която стои и гилотина за рязане.

В тон е изработена и подвижната масичка за студено сервиране. Къщата е декорирана с безброй изящни предмети – поднос със сребърни чашки и изящна стъклена гарафа за ликьор. У нас са запазени само два екземпляра от подобен сервиз, но изработени от  синьо стъкло. В салона на първия етаж е експонирана масичка картина, като изображенията са направени чрез инкрустация на седеф. Плотът е подвижен и като се изправи служи за картина, а в хоризонтално положение се използва като маса.

Извън основната сграда е изнесен комплексът от помощни помещения – стаи за прислугата, пералня, кухня, мааза.  Тя е построена на две нива от камъни и е снабдена с множество тайници, тежки врати с метални резета и решетки на прозорците.

От нея до втория етаж се стига по тайно вътрешно стълбище. През скрит отвор на тавана Степан Хиндлиян е качвал с куки кошници с жълтици. В това помещение той е съхранявал стоките, бижутата и златото си, скрити от любопитните очи.
От големия двор на къща „Хиндлиян” може да се влезе в съседната Балабанова къща през т. нар. „комшулук”, който по време на турското робство е бил специално изграждан за връзка между християнските домове.

Стопанинът Степан Хиндлиян и фамилията му напуснали къщата през 1915 г., когато започват турските гонения на арменците, и я предоставили за убежище на бежанци. До реставрирането на сградата тя е приютила 23 арменски семейства. Заради тази драматична история на къщата братя Тавиани я избират за снимките на филма „Чифликът на чучулигите”. Лентата разказва за геноцида към арменците в началото на ХХ век.

Автор: Камен Колев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *