СЪДБИ СЛЕД ГЕНОЦИДА: Марк Нъшанян, главен редактор на списание GAM (Португалия)

Spread the love

story image

23.05.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН, СЪДБИ СЛЕД ГЕНОЦИДА – Марк Нъшанян вече тридесет последователни години „философства”. Той пише своите трудове на 12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nфренски, езика от ученическите му години; на арменски, който с много труд се е наложило да научи отново; на английски, който  е научил в САЩ.

Марк Нъшанян е философ и германист, но той самият определя себе си преди всичко като „пътуващ преподавател”. Имал е възможност да чете лекции по филология и арменска литература в Париж, Виена, Йерусалим, Лос Анжелис, Ню Йорк, Бейрут и отскоро в Истанбул.

main imageВ периода 1995-2007 год. е преподавал в Колумбийския университет (Ню Йорк). Неговите философски концепции са близки с теориите на френския мислител Жак Дерида. В момента Марк е главен редактор на арменското аналитическо списание GAM, създадено от самият него през 1980 г. В него той е публикувал своите главни изследвания за арменските писатели, преживели Геноцида, които със собствен език са описали трагедията и изгнанието. По инициатива на Марк, е издадена поредица от съвместни изследвания, където са събрани критикуващи статии и арменски преводи на съвременни философски течения.

Философът е работил и върху създаването на „хуманитарна филология”. В един от ключовите си трудове („Историографски извращения”, 2009 г.) той изобличава опасните разсъждения на хората, които не признават Арменския геноцид и предупреждава читателите за многобройните капани, които са заложени за онези, които слушат нихилистките изказвания, пренебрегвайки паметта на загиналите.

story imageВИНАТА НА ОЦЕЛЕЛИТЕ

Семейната люлка на рода Нъшанян е била  древна Цезарея (Кайсери) в Кападокия. В този град през 1900 г. е роден бащата на Марк – Барсех. Той принадлежал към семейство, в което от поколение на поколение се е предавало майсторството по фрескова живопис. В семейството са разказвали, че един от предците на Барсех е рисувал султанския дворец Топкапъ. През 1915 г. двамата по-големи братя на Барсех са заминали да служат в османската армия – единият като лекар, а другият – фармацевт. По този начин семейството е било спасено от изгнание. Те се установили в Кония. Сестрата на Барсех – Зарухи, се омъжила за един арменец от Константинопол на име Акоб Тер-Акобян. По-късно той, в Париж, открива печатница, която става известна сред арменските интелектуалци, живеещи във Франция.

„Баща ми е наследил таланта си от предците си. През 1920 г., когато е бил на 20 години, той е пристигнал във Франция и започнал да учи в Академията по селско стопанство. Имаше уникални умения да създава архитектурни чертежи. Въпреки че е нямал специално образование, той е построил няколко къщи в северен Париж. Починал е през 1957 г., когато съм бил на 11 години. След това с моето възпитанието и на брат ми се занимаваха майка ми и баба ми”, разказва Марк.

Баба му е била от Амасия, казвала се е Перуз Мамурян, а по мъж – Епремян. Години наред Марк Нъшанян носел нейната брачна халка.

„Баба ми подари този пръстен през 1977 г., когато я водеха в болницата и тя разбра, че няма да се върне от там. Върху пръстена бе гравирано името на съпруга ѝ”.

Перуз и Ованес Епремян се женят през 1912 година. В периода 1900-1910 год. Ованес е живял в САЩ. През 1915 г. семейството му е изселено от Марзеван в Себастия (Сивас).

„Баба ми имала сестра, на име Виктория, но в семейството са ѝ викали Виктор. По време на насилственото изселване тя е била на 16 години. Съдбата ѝ за това време не е било необичайно. Роднините я продават на губернатора на Сивас, срещу спасението им”, разказва Марк.

Този трагичен епизод от семейната история кара Марк да се замисли върху онова чувство за вина, което са имали оцелелите.

„Три години подред Виктория е била подлагана на насилие. Имала е две деца от губернатора. През това време сестра ѝ и другите членове на семейството са живели в обора. Това е продължило до края на войната. През 1918 г. Виктория, заедно с майка си, бяга до Константинопол, а от там до САЩ, където чрез  писма намира арменския си съпруг”, продължава да разказва Марк.

Тази история той е научил от писмата, които са писали баба му и сестра ѝ Виктория. По стечение на обстоятелствата двете сестри се оказват от двете страни на Атлантическия океан. През 1919 г. Перуз, Ованес и дъщеря им Силви се завръщат в Марзеван и живеят там две години.

story image„През м. юли 1921 г., по време на нападението от турските сили над Марзеван, под командването на Топал Осман, е убит дядо ми Ованес. Тогава мишени са били гърците, но покрай тях са унищожили и арменците. Войниците са затворили децата и жените в църквата, която се готвели да запалят. Роднините дали на майка ми хапче цианид, за да умре, без да се измъчва. Майка ми глътнала хапчето, но църквата така и не била опожарена. За да избегне смъртта, тя трябвало да стои будна, затова в продължение на три дни не са й позволили да затвори очите си. Това е единствената история, която майка ми е успяла да ми разкаже”, разказва Марк.

След секунди пауза продължава разказа си: „В този ден живота й спрял. Тя престанала да расте и останала малка на ръст. Още една година семейството ѝ не успява да напусне Марзеван. Най-после, през 1922 г. те успели да стигнат до Константинопол, а от там, през 1925 г. пристигат в Алепо, където живеела голямата сестра на баба ми. След това семейството пристига във Франция”.

story imageЕДИН ЕЗИК – ЕДНА СЪДБА

„Ние нямахме книги. Вземахме от дома на леля ми, семейство Тер-Акобян”, разказва той.

Марк започнал да учи арменски, когато връстниците му вече се учели да четат. Той помни възрастния си учител „с пищна брада”, който вместо да ги учи на арменски, им разказвал арменската история. По-късно, когато е на 20 години, Марк отново отваря речника по арменски. Тогава той е член на Съюза на арменските студенти в Европа. Някои от тези студенти по-късно стават едни от най-влиятелните деятели на арменската диаспора.

Някои идваха от Близкия Изток и говореха много добре арменски. Аз си мислех: „Защо и аз да не опитам?” За да се науча да пиша на арменски като тях ми трябваха 10 години”, отбелязва Марк.

Марк Нъшанян винаги е живял сред арменците от диаспората и е написал произведения за тях, но постепенно е осъзнал, че основните му читатели се намират в Армения. Следващата книга на Марк ще бъде посветена на арменските писатели от Диаспората и ще бъде издадена в Армения. Много забравени имена на писатели отново ще възкръснат и ще бъдат откритие за Армения.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ РОДНА ЗЕМЯ

От 2009 г. Марк Нъшанян всяка година чете лекции в Истанбул по покана на университета Сабанджъ. По време на тези лекции той споделя със слушателите си истории за Арменския геноцид чрез примери от арменската литература.

„Когато ме поканиха в Истанбул да чета лекции и да провеждам семинари, веднага се съгласих”, отбелязва философът, който до тогава не бе стъпвал на родната земя на своите родители.

„Първата година имах прекрасни студенти и всички бяха турци. За тях бе много трудно да четат текстове за Арменския геноцид. Фактите трудно се побираха в умовете им, те виждаха събитията през погледите на техните родители и преподаватели. Тези студенти просто ме изумяваха. След часовете идваха в моята стая, разказваха за своите съмнения и желания. Подобни отзиви за мен бяха неочаквани. С повечето от тях общуваме и до днес”, казва Марк.

МАРК ТРЪГНАЛ ДО ТУРЦИЯ С ПРЕДУБЕДЕНОСТ, НО НАМЕРИЛ ИСТИНСКИ ХОРА

„Аз не само се срещнах с турци, но и опознах техния хуманизъм. Чрез общуването им с мен, те самите откриха, че го имат”, казва в заключение Марк Нъшанян.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *