„Свети Саркис“ или „Св. Валентин“: Размишления по повод Деня на влюбените

Spread the love

14.02.2018 г. ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Когато пристигнах със семейството ми в Америка от Иран, (както казваме “одар аперум” – на чужди брегове), по някакъв начин, дали разсеяна от ежедневните предизвикателства или ангажименти,  никога не съм разказвала на децата ми за традицията на „Сурп Саркис“ (Свети Саркис). Така че те никога не са имали мечта, предсказваща бъдещето им.

Интересно е, че ние арменците имаме свой собствен патрон на любовта, а той е Сурп (Свети) Саркис, който е най-популярният светец на арменците.

Има няколко различни версии на приказката за Свети Саркис. Харесва ми този, който изобразява Св. Саркис като римски командир чудотворец, който е избягал в Армения. В една битка Саркис със своите 40 войници победила войската на врага от 10 000 души. Според легендата, след големия празник, за да отпразнуват победата си, всичките четиридесет войници и самият Свети Саркис били измамени и опиянени от “персийския владетел”, който по-късно поискал от четиридесет момичета да забият остри ками в сърцата на заспалите младежи и да ги убият! Само една от момичетата, омагьосана от красотата на Саркис, не се подчинила на заповедта и вместо да убие Саркис, тя го целунала. Саркис се събудил и разстроен от това, което видял, скочил на белия си кон, без да забравя своя спасител (разбира се) и заминал надалеч …

Оттогава ездач на бял кон е символ на любовта в арменската традиция.

В Армения е традиция да се празнува Празника на Св. Саркис, не само според църковните обреди и молитви, но и според различните народни традиции. На празника на воина Свети Саркис, се провежда специална литургия във всички църкви, които носят неговото име.

Имах късмет да намеря клип в интернет, разказващ за легендата в църквата „Сурп Саркис“ в Ереван. В края на церемонията, която включваше танци и пиеса, млад мъж, облечен в костюм като светец, се качи на белия си кон. Аудиторията, родителите и младежите, които гледаха пиесата в двора на църквата бяха облечени в топли дрехи от главата до петите. Тази година (2018 г.) празникът бе на 27 януари (63 дни преди Великден.)

Тук искам да отбележа, че има друг арменски обичай, свързан с 14 февруари. Името на празника е Деарънтарач, който е сред най-обичаните арменски религиозни празници – поне за мен. Това е езическа традиция, която е намерила място в нашата литургия. Традицията диктува да се накладе огън, който да се прескочи.

Когато бях малка, в Техеран, за да отпразнуваме Деарънтарач, след залез слънце, палехме открит огън в двора на църквата и имахме супер приятно време, за да скочим над пламъците. Традицията повелява също да запалим свещ от огъня и да я занесем вкъщи. Това беше невъзможна задача. Но беше много забавно.

На сутринта на празника (14 февруари) в арменските църкви по целия свят се извършват Божествени литургии, последвани от благословията на духовниците към новодошлите.

Виждате ли, че има връзка с празника на Арменския Свети Саркис, Деарънтарач и Деня на Свети Валентин? Не е ли странно, че и двата дни на Свети Валентин и Св. Саркис са през зимата? И защо ние, арменците, имаме празник на 14 февруари, в същия ден, в който е денят на Свети Валентин? Вие отсъдете …

Катрин Йесаян

Редактирано от редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *