ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА”

Spread the love

732168

Скъпи приятели,

Преди няколко месеца се обърнахме към Вас с призив за финансова подкрепа към сайта „ГАНТЕХ АРАРАТЯН”. През тези месеци ние получихме дарения на стойност
435 лева, за които сърдечно благодарим на СОНЯ КАСПАРЯН, ДИКРАН ХАЧИКЯН, МАСИС ХАДЖОЛЯН, СОСИ МИКАЕЛЯН и ЕДИН НАШ ПРИЯТЕЛ, който ни помоли да не разкриваме името му.

За да са целенасочени тези дарения, ние започнахме рубриката „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА”, в която да публикуваме статии от академичните издания на Армения, преведени от нас на български език. Срещу всяко дарение ние публикувахме по една статия.

С цел да развиваме тази рубрика и да има повече научни статии по Арменистика на български език, се обръщаме към Вас с призив да подкрепите рубриката „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА”.

По-долу публикуваме списък със статии, които могат да бъдат спонсорирани от Вас и публикувани в нашия сайт, както и статиите, които вече са издадени.

Всеки от Вас, който има желание да подкрепи рубриката „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА”, може да насочи своите финансови дарения към нашата банкова сметка:

„Алианц Банк България” АД

Титуляр: Нерсес Кетикян

IBAN: BG22BUIN95611000123075

SWIFT: BUINBGSF

Цел: Дарение

След като направите дарение, молим Ви да се свържете с нас и да посочите коя от статиите бихте желали да спонсорирате.

За връзка с нас:

Телефон: 0876 212 553, 0897 212 553

E mail: GanteghAraratyan@gmail.com, NKetikian@gmail.com

Изказваме нашите най-сърдечни благодарности към всички, които подкрепяте дейността на нашия сайт, както финансово, така и морално.

БЛАГОДАРИМ ВИ!

СПИСЪК НА СТАТИИ:

НОВО! Особеностите на арменските петроглифи (скални рисунки), Самвел Шахинян, биолог, ръководител на катедрата по геоекология към Ереванския Технически университет – 40 лева

НОВО! САБИХА ГЬОКЧЕН: Турският символ с арменски корени, доцент Рубен Мелконян, доктор по филология, заместник декан на катедрата по ориенталистика към Ереванския Държавен Университет – 30 лева

НОВО! Арменският въпрос в II Международна мирна конференция в Хага, Рубен Сахакян, доктор по исторически науки – 70 лева

РЕЗЮМЕ: През м. юни-октомври 1907 година в Хага се състоя Втората Международна мирна конференция, в която са взели участие представители на 44 държави. В тази връзка, на 8 август с.г., в Хага е пристигнала делегация от френски арменофили, в състава на която са били редакторът на списание „Pro Armenia”, известният поет Пиер Кияр, редакторът на „Revue de Paris” Виктор Берар,членът на френския парламент Франсис де Пресансе и знаменитият писател Анатол Франс. Делегацията е връчила на участниците на конференцията послание, в което ставало дума за това, че държавите, които са подписали Берлинския договор през 1878 година, не са предприели никакви ефективни мерки за изпълнението на ст. 61 от договора, което е довело до масовите погроми в Западна Армения през 1894-1896 год. Аналогично послание е било връчено на участниците на конференцията и от името на Върховния патриарх и Католикос на всички арменци Мъгърдич I Ванеци (известен с името Хримян Хайриг).

Въпросът за Арменския геноцид в ООН през 1971-1975 год., Ш. П. Ашъкян – 40 лева 

РЕЗЮМЕ: Арменските инициативи въпроса на Арменския геноцид да стигне до ООН, започнаха в началото на 1960-те години и се усилиха след 1965 година. Парламентите на редица държави (Уругвай, Кипър, САЩ) приеха проарменскирешения, които се отнасяха към този въпрос. Но въпреки това, до началото на 1970-те години въпроса на Геноцида над арменците така и не бе обсъден в ООН. През 1973 година, комисията по правата на човека към ООН обсъди този въпрос, което намери място в параграф 30 на доклада, приет от подкомисията за правата на човека. Под силния натиск от страна на Турция, Комисията по правата на човека към ООН връща този доклад до подкомисията за преразглеждане. Въпреки усилията на арменците по този въпрос, дълго време в ООН не бе прието позитивно решение. Борбата на арменците продължи до 1985 година, когато ООН най-после призна Арменския геноцид.

Конфискацията на църковното имущество в Съветска Армения от м. декември 1920 година до м. февруари 1921 година, Хамо Сукиасян, доктор по исторически науки – 30 лева

РЕЗЮМЕ: В антирелигиозната идеология на болшевиките църквата се разглеждаше като пречка по пътя на създаването на комунистическата идеология в обществото. След капитулацията на Република Армения от страна на болшевиките, революционния комитет на Армения, следвайки примера на Русия, предприе практически стъпки за конфискация на собствеността на Арменската апостолическа църква. От м. декември 1920 година до м. февруари 1921 година църковните културно-образователните учредения (семинарията заедно със съседните сгради, печатницата, библиотеката, музея, новата резиденция на католикоса и пр.), както и имуществото на Първопрестолния Св. Ечмиадзин бяха обявени за държавна собственост. Само след няколко десетилетия на Св. Ечмиадзин бяха върнати църковните имоти.

Въпросът с претенциите на арменските територии и Арменската църква през 1945-1949 год., Кристине Мелконян, доктор по исторически науки – 35 лева

РЕЗЮМЕ: През м. март 1945 година, след денонсирането на съветско-турския договор за дружба и неутралност от страна на Москва, Йосиф Сталин решава да използва Арменската църква за реализацията на Арменския въпрос. Имайки предвидфакта, че от 1938 година Арменската църква нямаше избран католикос – духовен глава на църквата, Москва дава своето съгласие да бъде организиран избор на Католикос на всички арменци. На 22 юни 1945 година, Великият национално-църковен събор единодушно избира Кеворк Чорекчян за Католикос на всички арменци, а на 24 юни 1945 година извършва неговото ръкополагане и помазване и той се изкачва на патриархалния трон с името Кеворк VI Чорекчян. Новият католикос поема всички директиви на Сталин по повод предстоящото включване на Арменската църква към антитурската „териториална” игра. В тази връзка трябва да се отбележи огромната роля на Кеворк VI, който отваря нова страница в историята на борбата на арменския народ за завръщането на окупираните земи от Турция. Всички следващи Върховни патриарси на Арменската църква са продължили делото, което започна именно Кеворк VI Чорекчян.

Ролята на Арменската диаспора в Карабахския въпрос, Стал Сардарян, магистър в института по философия, социология и право към НАА, – 45 лева

РЕЗЮМЕ: От самото начало на Карабахското движение (1988-1994 год.) арменската Диаспора е участвала в тази борба, която имаше общонационално значение. Участието на арменската Диаспора в това движение се прояви в три посоки – военна, социаликономическа и лобистка. Арменската диаспора директно участва в освободителната борба за Карабах с бойни действия, както и с доставката на оръжия и боеприпаси на фронта. В социаликономическата сфера, Диаспората както на индивидуално ниво, така и чрез разни организации осъществи множество проекти, насочени към развитието на икономиката на Карабах и смекчаване на социаликономическото положение в региона. Посочени са няколко инвестиции, които арменски бизнесмени от Диаспората са направили. В сферата на лобистката дейност, арменската Диаспора е работила за признаването на независимостта на Република Планински Карабах, както и с представянето на авторитарния режим на Азербайджан на различни международни и държавни равнища по света. Положено е огромно усилие за привличане съдействието на други страни за мирното разрешаване на Карабахския конфликт, както и чрез арменските лобисти проблема с блокадата на Армения и Карабах от страна на Азербайджан и Турция да бъде представен. Докато Карабахския въпрос не е решен окончателно, сътрудничеството между Армения и арменската Диаспора в тази сфера остава наложителна.

Епархиите на Арменската църква през IV век, доцент Алберт Хазарян, доктор по философски науки – 140 лева

Арменските издания в Западна Армения през годините на Геноцида (1915-1918), проф. Алберт Харатян, главен редактор на академичното списание „Лърабер” към НАА – 45 лева

Арменското печатно дело в Цариград и в Смирна през 1567-1860-те години, проф. Алберт Харатян, главен редактор на академичното списание „Лърабер” към НАА – 40 лева

Арменската общност в Цариград и традиционното османско общество (XV-XVII векове), проф. Алберт Харатян, главен редактор на академичното списание „Лърабер” към НАА – 80 лева

СПИСЪК НА СТАТИИТЕ, КОИТО СА ПУБЛИКУВАНИ В РУБРИКАТА:

Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – част 1, Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – част 2, Степан Степанянц, историк – преведена на български език благодарение на СОНЯ КАСПАРЯН

Първата световна война и Арменският геноцид: причини и последствия, акад. Ашот Мелконян, директор на Историческия институт към Национална академия на науките – преведена на български език благодарение на ДИКРАН ХАЧИКЯН

Дейността на американските и скандинавски хуманитарни организации в помощ на арменците, Ася Дарбиян, научен сътрудник към Музей-института на Арменския геноцид в Ереван – преведена на български език благодарение на СОСИ МИКАЕЛЯН

9 thoughts on “ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА”

  1. Pingback: НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ I | Гантех Араратян

  2. Pingback: НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ II | Гантех Араратян

  3. Pingback: НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА: Дейността на американски и скандинавски хуманитарни организации в помощ на арменците | Гантех Араратян

  4. Pingback: РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ на Н.С. Карекин II, Върховен патриарх и Католикос на всички арменци | Гантех Араратян

  5. Pingback: ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” – „Арменският въпрос във II Международна мирна конференция в Хага” (РЕЗЮМЕ) | Г

  6. Pingback: ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” – „Ролята на Арменската диаспора в Карабахския въпрос” (РЕЗЮМЕ) | Гантех Арар

  7. Pingback: ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” – „Въпросът за Арменския геноцид в ООН през 1971-1975 год.” (РЕЗЮМЕ) | Гантех Арара

  8. Pingback: РЕЗЮМЕ: „Конфискацията на църковното имущество в Съветска Армения от м. декември 1920 година до м. февруари 1921 година” – НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАН

  9. Pingback: РЕЗЮМЕ: Въпросът с претенциите на арменските територии и Арменската църква през 1945-1949 год. | Гантех Араратян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *