ОТ НУЛАТА ПО АРМЕНСКИ: Шивашкият цех, основан от младият икономист Мовсес „от нулата” (Снимки)

Spread the love

04.06.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Докато мнозина години наред се оплакват от безработицата и чакат специална покана за работа, някои млади хора самостоятелно създават собствен бизнес и постигат успехи без сериозна финансова подкрепа и познанства. Арменският сайт Banks.am в рубриката „От нулата” представя успешни арменски младежи, техния бизнес и историята на основаването му.

Мовсес Варданян е основал шивашкият цех Tailor SHOP през 2015 година, когато е бил на 23 години. След уволнението от казармата не успява да намери стабилна работа и решава да започне собствен бизнес. Малкият цех, който работи в квартал Давиташен в Ереван сега няма проблем за клиенти, работят и в събота и неделя, за да успеят да изпълнят поръчките навреме. Tailor SHOP шият работни униформи, носии за ансамбли и приемат индивидуални поръчки.

 Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսНачалото

Мовсес изобщо нямаше представа от шев и кройки, когато реши да основе шивашки цех. Просто бе решил да започне такъв бизнес, който изискваше малка инвестиция, а по-късно резултатите щяха да са големи. Искаше и да основе такъв бизнес, където майка му задължително да има работа. Тя е художничка и сега рисува върху дрехите.

Мовсес е икономист, завършил е Държавния университет по икономика в Армения, по специалност Макроикономика. След казармата искал да работи по специалността в държавния апарат.

„Подадох молба в Държавния комитет по приходите, редица банки, участвах в интервюта, получавах добри оценки, но след интервютата не ме търсеха за работа. А аз не обичам да стоя без работа и реших моите знания да прилагам в бизнеса. Много ми помага специалността ми на икономист. Като студент много дълбоко изучавах „бизнес управление””, разказва Мовсес.

 Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսСтъпка по стъпка

Всичко е започнало от две шевни машини и един работник.

На младия бизнесмен само родителите са му помогнали до известна степен. В бъдеще Мовсес всеки разход е направил от приходите на бизнеса.

„В началото клиентите бяха много малко, с големи трудности правех инвестиции, за да плащам наема на помещението. Поради липса на клиенти започнахме да се стремим да се създадем собствена клиентела.

С образците в ръката си ходех по ресторанти, хотели и предлагах да сътрудничат с нас. Всеки ден посещавах 10 места. В началото не бе лесно, понеже мнозина мислеха, че съм млад, без опит и нищо не разбирам от шиене. След една година открихме страница във Фейсбук, но основните клиенти ние придобихме чрез лични посещение при тях.”, казва Мовсес.

 Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս„Семейният” екип

В работилницата работят 5 души, а други 5 шивачи работят надомно. Първата работничка е Сатеник. Започнала чрез обява за работа. След една година към нея се присъединила сестра ѝ.

„Щом става въпрос за шиене, „не” не казваме”, отбелязва 42 годишният шивач Гриша. Той основно шие униформи.

Սաթիկը, քույրը եւ վարպետ Նորիկը Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսПитам дали не му омръзва всеки път да шие едно и също нещо по няколко екземпляра? Отговаря:

„Когато обичаш работата си, тогава го правиш с удоволствие, а ние толкова близки сме станали, че се чувстваме като едно семейство.”

Майстор Норик има над 40 години стаж, основно шие сака и палта, а тук работят на едро и трудно се е адаптирал. Но когато получават индивидуални поръчки за костюми, само той ги шие.

„Когато има поръчки на едро, трябва бързо да ги изпълниш и всички бързат да свършат задачата.”, казва той.

Понеже работа има много, а времето е оскъдно, Мовсес постоянно контролира екипа и е много строг. Въпреки това, винаги намират общ език и благодарение на Мовсес екипът се е превърнал в семейство.

Վարպետ Գրիշան Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսЗа особеностите и проблемите

За да се различават на пазара, основното ударение цехът е поставил върху качеството и времето, както и са внимателни да не отказват на никого и да приемат поръчки от всякакви стилове.

„Има домашни шивачки, които работят в дома си и така свалят цената на пазара, но не успяват да осигурят необходимото качество, както и закъсняват с поръчките. На пазара има няколко големи предприятия, които диктуват цените.”, отбелязва Мовсес, говорейки за проблемите.

Վարպետ Նորիկը Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսНо младият бизнесмен добавя, че голям проблем е и намирането на добри шивачи и той непрекъснато дава обява за работа на качествени шивачи, за да разшири екипа.

„Може би е свързано с образованието. Няма професионални учебни заведения, които да подготвят добри шивачи. Малко са младите шивачи, винаги търсим, даваме обява, идват, но не отговарят на изискванията на нашата работа.”, разказва той.

 Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսНе на турското

Поръчки са получавали не само от местни организации, а и от Русия. Чрез Skype са взели мерките и са шили калъфки за столове.

С голяма гордост разказват за носиите. Получили поръчка от Министерството на културата да шият носии за Фолклорния ансамбъл „Акунк”.

„Дотогава бяхме шили носии, но с готови платове. Този път всичко направихме ръчно. Дизайнерът бе Сусанна Абовян.”, казват шивачките.

 Լուսանկարը՝ «Ակունք»-Õ« ֆեյսբուքյան էջիցЕдна от най-големите мечти на Мовсес е да има всякакви видове дрехи арменско производство, за да спират хората да поръчват дрехи от чужбина, за да не носи никой турски дрехи.

„Когато поръчват отвън, често не отговарят на размерите, а носенето на местно производство е по-ефикасно. Аз дори водя моите шивачи в различни организации, и те на място вземат размерите и показват индивидуално отношение.”, казва младият бизнесмен.

Той има сериозни планове за бъдещето и възнамерява да превърне малкия цех в голяма компания.

 Լուսանկարը՝ ՄեդիամաքսЛошото и хубавото на собствения бизнес

Когато се убеди, че постига успехи в бизнеса, Мовсес започна нов бизнес – покупко-продажба на риба. Ресторантите, които го познават от шивашкия цех, започнаха от него да купуват и риба.

 Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս„Това е причината, че нямам събота и неделя, понеже е мой бизнес и имам огромно желание да го разширя. Когато дори един ден почивам, веднага се усеща разликата, понеже всички доставки  ги правя лично. И ако нещо липсва, работата спира.”, разказва Мовсес.

Питам, дали някога е съжалявал, че не са го приели на работа и дали все още би искал да работи в държавния апарат, той малко помисли и отговаря:

„Често задавам този въпрос на себе си. Но сега съм щастлив, че с мои приходи мога да се погрижа за семейството си. В бъдеще може би пак да поискам да работя в държавния апарат, но сега мисля само за собствения си бизнес и за развитието му.”

Амали Хачатърян

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

 Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս Լուսանկարը՝ Մեդիամաքս

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *