НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Първата световна война и Арменският геноцид: причини и последствия

Spread the love

732168

 

Тази статия е преведена на български език и публикуван в нашия сайт с финансовата подкрепа на

ДИКРАН ХАЧИКЯН от Германия.

БЛАГОДАРИМ ВИ!

02.09.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През последните месеци се обърнахме към нашите читатели с призив за финансова подкрепа на нашата мисия. През това време няколко читатели направиха дарения в нашата сметка, за което изказваме сърдечни благодарности. Но за да бъдат тези дарения целенасочени, създадохме рубриката „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, в която превеждаме на български език и публикуваме научни статии по темите, които се отразяват на страниците на „Гантех Араратян”.

Представяме ви научната статия на акад. Ашот Мелконян, директор на Историческия институт към Националната академия на науките: „Първата световна война и Арменският геноцид: причини и последствия”.

Акад. Ашот Мелконян

директор на Историческия институт към Национална академия на науките

Покрай отбелязването на 100-годишнината от Първата световна война цялото човечество, особено научните и политическите кръгове в обществото, показват особен интерес към проблема. Навсякъде се провеждат различни мероприятия, международни научни конференции, показват се документални филми. Този интерес е свързан не само с това, че е минал един век, а за да се учим от безпрецедентния обем на трагедията, причинена на човечеството, населяващо планета Земя, за да се разбере по-дълбоко мистерията от повторението й по време на Втората световна война и за да се избегнат подобни нови бедствия. Тези притеснения днес стават още по-актуални, когато светът едва свободен от взривоопасната епоха на студената война, отново се връща в критичното поле на конфликта между Изтока и Запада, застава пред неизбежния сблъсък между цивилизования свят и радикалния ислям.

Естествено, от далечината на 100-годишнината, всеки народ и страна се опитват да направят за себе си необходимите заключения, да обработят собствена стратегия и тактика, да избегнат повторението на унищожителните последствия.

В огромната литература, относно Първата световна война, е отделено специално внимание върху представянето на причините за Световната война. Известно е, че главната цел на военнополитическата групировка Антанта (Великобритания, Франция и Русия), която се е образувала в Европа, е била да запази и да разшири широките колониални територии, които са имали, а на страните в съюза Тройката (после – Четворката, Германия, Австро-Унгария, България, Османска империя) – отслабването на гореспоменатите противникови империи и завладяването на техните колонии.

В епицентъра на сблъсъка на интересите на световните сили се оказаха почти всички региони на планетата. Поради това войната обхвана широка географска зона, въпреки че главна сцена остана Европа. Арена на сблъсъци на империите бе и региона Мала Азия-Западна Армения-Северен Иран-Заквказието. Тук с повече острота се проявиха интересите на Османската империя и Русия. Конкретни интереси имаха и Великобритания, Германия и други страни.

В този регион държавите на Антантата окончателно съгласуваха своите намерения през 1916 година чрез споразумението Сайкс-Пико. Съюзническите страни Англия и Франция дадоха своето съгласие Западна Армения и Черноморските протоци да преминат към Руската империя след войната. Целта на Османската империя бе да завладее Закавказието, Северен Иран, Кавказ и да има излаз към Средна Азия, районите около река Волга, съживявайки пантюркизма, който още от времето на султан Хамид II се бе превърнал в официална идеология. Забележително е, че не всички младотурски водачи не подкрепяха участието на Турция във войната и призоваваха да се запази неутралност. Сред тях бе и командира на Палестинския фронт, един от авторите на плана за Арменския геноцид – Джемал паша. Най-вманиаченият привърженик за участието на Турция във войната в състава на германската групировка бе военният министър Енвер паша, позицията на който в крайна сметка победи и Османската империя  влезе във войната през есента 1914 г. Повод за това станаха германските военни кораби „Гебен” и „Бреслау”, които навлязоха в черноморското пристанище, което означаваше, че се нарушава неутралитета на Великата порта, която тя самата бе обявила. А бомбардирането на руските пристанищата от страна на турците стана причина Русия да обяви война на Турция. Така към края на м. октомври 1914 г. се образува Кавказкия фронт на Първата световна война.

От началото на XIX век това бе петият пореден руско-турски Кавказки фронт. Да отбележим, че от руска-турската война през 1806-1812 г., на този фронт руската страна винаги е водила кървави битки и във всички бъдещи войни (1828-1829, 1853-1856, 1877-1878) също е регистрирала само победи. С най-дейно участие на арменците е превзела територията на Западна Армения. Но при всички войни, руският царски двор е използвал тези победи за да сключи изгоден договор с османците и целта им винаги е била да придобие територии,  които е предпочитала, напр. Балканския фронт, т.е., за проблемите на Гърция, България и други страни, а през 1853-1856 г. за Кримския въпрос. В резултат, провинциите на Западна Армения, които са били превзети от руската армия се превърнали в предмет на спазаряване. Често са били връщани на турците, обстоятелство, което изправило западните арменци, които са помагали на руснаците, пред опасността да бъдат подложени на отмъщение от страна на османците. Това принудило десетки хиляди арменци, заедно с руските войски да заминат към Източна Армения и на други места, където има руско влияние.

В настоящата война положението на арменците бе още по-сложно. При предишната война нямаше въпрос за мобилизация на арменците в османската армия, тъй като те официално бяха освободени от военна служба. Сега арменците имаха работа с „демократична” Турция, където всички националности в империята бяха обявени за равноправни народи и следователно бяха длъжни да изпълняват военното си задължение към страната и да служат в армията. Дори повече, в навечерието на войната, министърът на вътрешните работи Талаат паша официално се обърнал към VIII-то Общо събрание на АРФ „Ташнагцутюн”, което се провеждало в Ерзурум, предлагайки им да ги подкрепят в предстоящата война, дори намеквайки, че при превземането на Източната Армения, на арменците ще бъде предоставен суверенитет. Ироничното е, че на свой ред, за да получат подкрепата на арменците в узряващата война, по съвета на наместникът на Кавказ И. Воронцов-Дашков, руският цар Николай II, към края на м. септември 1914 г. със специално писмо се обърнал към арменския народ. Интересното е, че някои представят това писмо, като обещание от страна на руския император за създаване на суверенитет в Западна Армения, след като я превземе.

Както се вижда, арменците са били изправени пред много по-сложна ситуация, отколкото при всички предишни руско-турски войни. Да преминат на страната на руснаците, още повече – да дезертират, означавало открито да хвърлят ръкавица на османските власти и да дадат повод за погроми срещу арменците. Същевременно, дезертьорството от двете страни било равноправно на отказ за изпълняване на гражданския дълг към страните им и изобщо не означавало да се запази неутралитет. Но в същото време и записването в армията на една от воюващите страни несъмнено щяло да бъде възприето от противниковата страна като предателство.

При подобна ситуация, голямата част от арменските политически сили смятали, че най-правилният подход е изпълняването на гражданския дълг и по общ ред да бъдат мобилизирани в съответните военни сили, въздържайки се от създаването на национални доброволни отряди. Западните арменци основно се водели по този принцип и около 300 хиляди военнослужещи се присъединили към османската армия. 250 хиляди арменци пък се присъединили към руската армия. Попадайки в мрежата оплетена от Воронцов-Дашков, мнозина въодушевено започнали да създават и арменски доброволни отряди, обстоятелство, което веднага било използвано от младотурците, за да възбудят и насочат мюсюлманското население срещу арменците.

Тук логично възниква въпросът дали арменското доброволно движение е било причина за Арменския геноцид? Както е известно, турските исторически среди и политически кръгове, посочват като главна причина за избиването на арменците тъкмо този факт, представяйки арменците, като предатели, въстаници, сили, които са склонни да взривят империята отвътре. Но тази изфабрикувана теза много лесно е опровергана, след като изследователите откриват пантюркистичните планове на младотурците, изворите на които достигат до времената на султан Хамид II и окончателно са били сформирани като документ през 1911 г., по време на Конгреса на младотурците в Солун. В приетото решение за избиването на арменците конкретно се казва, че за осъществяването на плана за унищожаване на „чуждите елементи” в империята, най-удобното време ще бъде по време на войната. Така че войната е била само повод, за да бъде осъществен плана, който бил оформен много отдавна.

Според сведенията от съвременни автори, още преди войната османското общество тресково се е готвело за клането на арменците. Дори повече, част от тарторите на младотурците с нетърпение са очаквали началото на военните действия за да мобилизират младите арменци в армията, да ги обезоръжат и да ги застрелят с обвинение в предателство. Според източниците, в навечерието на световната война навсякъде се чувствало вражеското отношение на турците: нямало съмнение, че по време на война кланетата на арменците били неизбежни. Така че усилията на всички онези изследователи, които се опитват да вменят вина за нашата участ по време на Геноцида над нашия народ са излишни. Но от това изобщо не следва, че ако ние можехме да избегнем Геноцида, нямаше да можем да се въоръжим масово и да имаме сравнително по-малко жертви.

Няма да засягаме подробностите на военните действия по кавказкия фронт. Само ще отбележим, че през м. ноември 1914 г., след провалите в територията на област Карс, с победоносната битка на Сарихамиш (от 09 декември 1914 г. до 05 януари 1915 г.) започна победния поход на руските войски, които с дейното участие на арменските доброволни отряди превзеха Ван, Ерзурум, Битлис, Муш, Трапизон и през лятото на 1916 г. стигнаха до Ерзънка и Камах. Руснаците никога не бяха имали подобни успехи на Кавказкия фронт.

Подробно изследване на фактите ни води до убеждението, че при проведените военни действия, страните абсолютно не са взели под внимание интересите на арменците, обстоятелство, което давало възможност на османските власти свободно да осъществят демоничния си план за Арменския геноцид и за прочистването на арменските територии от арменците.

Специалистите представят най-различни цифри относно броя на човешките жертви по време на Първата световна война. Най- възприетата гледна точка е, че във войната са загинали повече от 20,5 милиона души, от които 10 милиона на бойното поле. 10,5 милиона жертви са били мирните жители. Ранени или останали инвалиди около 18,3 милиона души. Материалните загуби достигат до стотици милиарди. От страните на Антанта са загинали 5,6 милиона военнослужещи и около 8 милиона мирни жители, от страните на съюза на Тройката – 4,4 милиона военни и 3,4 милиона мирни жители. Т.е., от Германската групировка, която е загубил войната, от загиналите 3,4 милиона мирни жители 2,8 милиона са били от Османската империя. По-голямата част от тях са били християни – 1,5 милиона арменци, 500-800 хиляди асирийци, 100-350 хиляди гърци. Това означава, че ако сравним на глава от население, нито един народ не е имал подобни като арменците загуби. Тук трябва да отбележим и обстоятелството, че мюсюлманското население е дало много по-малко жертви в сравнение с християните, въпреки че чувствителна част от територията на Османската империя по време на войната е била окупирана от войските на страните на Антанта. Следователно, твърденията на турските политически и „научни” кръгове за това, че всички народи в империята, в това число и турците, поравно са дали загуби са напразни.

Войната оставила бедствени последствия особено за Руската империя, Германия и Франция, които са дали съответно 2,7 милиона, 2,4 милиона и 1,4 милиона жертви. Ако вземем в предвид, че по време на войната част от териториите на Германия и Франция са били окупирани от противниковата страна, а територията на Русия е била окупирана само частично, то тогава става ясно, че твърдението на руските специалисти, че населението на Русия е било пушечно месо, изцяло съответства на истината и най-вече заради това, че поради болшевишката революция Руската империя не е имала възможност да се възползва от плодовете на победата във войната, дори е понесла териториални загуби от Брест-Литовското примирие. За сравнение ще отбележим, че след Първата световна война Западните страни, особено Франция, Великобритания, дори Германия, които са оказаха в същото положение, както при предишната война, си взеха поука и имаха сравнително по-малко загуби по време на Втората световна война. Да не забравяме, че мащабите на последната война бяха много по-големи и унищожителни. Великобритания загуби при Първата световна война 702 хиляди граждани, а при Втората – 378 хиляди (280 хиляди от които на бойното поле), Франция – вместо 2,4 милиона – 665 хиляди, 412 хиляди от които – мирни жители. Означава, че в случая с Франция загубите са били четири пъти по-малко, а в случая с Англия – почти два пъти. Да припомним също, че по време на Втората световна война Великобритания е била подложена на безпрецедентна в историята въздушна бомбардировка.

При сравнение става ясно, защо западните съюзници на СССР, най-вече премиера Уистън Чърчил, закъснял с откриването на втори фронт, забавяйки го до 06 юни 1944 г.

Въпросът става по-ясен, когато се опитаме да анализираме загубите на СССР, сравнявайки ги с данните от Първата световна война. Така, през 1939-1945 г. загубите на СССР са били 29-32,5 милиона души (в това число влизат и репресираните, загиналите от бомбардировките, умиращите от глад, починалите в концентрационните лагер и 6,5 милиона граждани, загинали на бойното поле).

Арменския народ, който нямал никакво участие в предизвикването на тази война, при направеното сравнение с гореспоменатите данни определено се оказва най-голямата жертва на тази война, обстоятелство, което за съжаление в огромната литература създадена за войната отсъства.

Говорейки за войната, е важно да отбележим и новите геополитически обстоятелства, които са били създадени в следвоенната епоха. Победителката, Антантата, наложи на държавите по света да приемат разработената от тях Версайско-Вашингтонската система. В тази система през 1920 г. фактически бяха включени и интересите на съюзника – Република Армения. Много е важно да знаем, че със Севърския договор, а после с арбитражното решение на Уилсън, на Армения се дават такива територии, особено изхода към Черно море, с което народът, който бе подлаган на Геноцид, получаваше възможност за оцеляване и развитие. Но за съжаление, поради политическите обстоятелства, този план остава на хартия. Но той, все пак е останал неизпълнен от правна гледна точка, но не е бил анулиран от нито една страна, подписала договора. Така че едно от тежките последствия, останали от Първата световна война – Арменския геноцид и загубата на отечеството, до днес остава отворено и в правното отношение трябва да намери точно това решение, както след Втората световна война бе решен еврейския въпрос. Този въпрос трябва да стане гръбнакът на нашите действия.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

One thought on “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Първата световна война и Арменският геноцид: причини и последствия

  1. Pingback: ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” | Гантех Араратян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *