НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА: Дейността на американски и скандинавски хуманитарни организации в помощ на арменците

Spread the love

732168

Дейността на американски и скандинавски хуманитарни организации в помощ на арменците

 

Тази статия е преведена на български език и публикуван в нашия сайт с финансовата подкрепа на

СОСИ МИКАЕЛЯН от САЩ.

БЛАГОДАРИМ ВИ!

Ася Дарбинян, научен сътрудник към Музей-института на Арменския геноцид в Ереван

Още от началото на XIX  век САЩ осъществяваше в чужбина хуманитарна дейност. През 20-те години на XIX век в Османската империя пристигнаха първите американски мисионери. Скандинавските мисионери в този регион започнаха да развиват дейност след погромите по времето на султан Абдул Хамид. Датската организация „Служители на женска мисия” (1) (Kvindelige Missions Arbejdere – KMA) изпрати първата мисионерка Криста Хаммер в Османската империя през 1901 година (2). По-късно пристигат още няколко мисионери, за да окажат помощ на арменците в Мезре, Битлис, Ван, Малатия, Харберд, където по-рано вече са се установили американските мисионери. Тъкмо в този период започва сътрудничеството между американските и скандинавски мисионери. Не е лесно да се охарактеризират тези отношения, тъй като скандинавските и американските мисионери не бяха единодушни по много въпроси и се стремяха да диктуват своите правила, въпреки че работеха за една и съща цел. За скандинавските мисионери се създаваше още по-сложна ситуация: колкото и последните да се опитваха да действат независимо, финансовите трудности ги принудиха накрая да се обърнат за американска подкрепа.

Датската KMA праща в Османска империя Мария Якобсен. Последната, през 1907 г., пристига в Харберд (3), където вече действа американската мисия чрез модерна болница. Ден след пристигането си, М. Якобсен започна активна работа. Тя през 1909 г. тя се мести в новопостроената болница в Мезре (4). За кратко време учи арменски език и се посвещава на хуманитарна дейност в Харберд. От 1907 г., живеейки на територията на Османската империя, Мария Якобсен става очевидец на Геноцида, извършен срещу арменския народ. Тя полага огромна хуманитарна работа, давайки подслон на много нуждаещи се и спасявайки живота на хиляди арменски сираци (5).

Когато през 1917 г. САЩ навлиза в Световната война, американските мисионери са принудени да напуснат Османската империя. Дипломатическият представител на Дания в Константинопол – Карл Елис Вандел изразява своето безпокойство от подобно развитие в писмо (10 април, 1917г.), изпратено до външният министър на Дания – Ерик Скавениус: „Само благодарение на предоставените от американците средства става възможно да предоставим някои помощи на християните и ако американският консул и американските мисионери бъдат принудени да напуснат страната, най-вероятно оставащите арменци ще умрат от глад…” (6).

Преди да напуснат Харберд, американските мисионери се съгласували с германската хуманитарна организация (Deutsche Hilfsbund). Според това съгласие, ръководителят на германската организация Йоханес Ехман нарежда на Мария Якобсен да върши работата, която дотогава са извървали американските мисионери (7). Тя остава в Харберд за да работи в болницата и да се погрижи за сираците. Тази работа става възможна чрез финансовата помощ на „Американския съвет на упълномощените от чужди мисии” (8) (American Board of Commissioners for Foreign Missions, вече – Американски съвет), който изпраща на Якобсен всеки месец по 100 000 долара (9). Американска мисионерка Рут Пармел, в печатното си писмо от 1918 година до Елис Блендел, член на арменския комитет на KMA, пише, че американските мисионери, които дълго време са работили в Османската империя, много добре са представили местната ситуация и се надява, че скоро ще могат да пристигнат в Харберд и ще помогнат на Мария Якобсен. Последната е осигурила подслон за 400 деца и всеки ден 400-500 нуждаещи се, благодарение на нея, получават храна (10). „Ние високо ценим труда й в този критичен момент. Тя е спасила много животи…”, пише Пармел. В писмото си отбелязва и това, че Якобсен ще излезе в отпуска при първа възможност и ще се върне в Дания (11).

След войната, през 1919 г., служителите на американската организация „Фондация на Близкия Изток” (12) (Near East Relief – вече Американска Фондация) се връщат в Турция и поемат делото за подпомагане на местните нуждаещи се, а М. Якобсен се връща в Дания, за да докладва за служението си и чрез лекции да представи положението на християните и по-специално на арменците в Османската империя.

Дейността на М. Якобсен е много добре известна в САЩ. Скоро я канят в Щатите. В продължение на седем месеца тя пътува и представя дейността си в Харберд, относно спасението на хиляди арменски сираци (13). Фактически, тя, чрез своите лекции, участва в пропагандата за събиране на средства от Американската Фондация в помощ на арменците.

След завръщането си в Дания от САЩ, М. Якобсен разбра, че гоненията на останалите арменци от страна на турското правителство се е изострило още повече и американските мисионери и Американската Фондация извеждат сираците от Турция. Част от тях водят в Гърция и в Източна Армения, а други към Сирия и Ливан. За една година сиропиталищата в Харберд, Малатия и в Диарбекир са преместени в Сирия, където броят на сираците достига до 12 000 (15). Когато научава, че толкова много сираци са преместени в Сирия и в Ливан, М. Якобсен се опитва през 1922 г. да се върне в Близкия Изток. Но тъй като Турция отказва да издаде виза за мисинерката, тя решава да продължи своята дейност в Ливан.

Мария Якобсен и една друга мисионерка от KMA – Карен Мари Петерсон пристигат в Бейрут през м. февруари 1922 г., за да работят под ръководството на директора на клон Бейрут на Американската Фондация – Мъкафи и директора на сиропиталището на Джъбейл Тревис (16). Първите няколко месеца двете мисионерки са заети в разговорите с арменските сираци от сиропиталището на Джъбейл и със съставянето на тяхната биография. Петерсон продължава да работи там до 1926 г., когато се премества в бежанския лагер на Бейрут, където има действаща болница и благотворителен стол на KMA.

Мисионерките на датската KMA по начало се стремяли да открият собствено сиропиталище в Ливан и да работят независимо от всички други организации. Това може да се обясни с обстоятелството, че те предпочитали независим стил на работа и, въпреки че се възхищавали на работата и опита на други структури, особено на Американската Фондация, не се доверявали толкова на резултатността от проповедническата дейност на Фондацията. Затова М. Якобсен, която вече работела в американското сиропиталище на Джъбейл, започнала да търси удобно място, за да се отвори моминско сиропиталище на KMA, на което тя самата да бъде директор и където ще води и проповедническа дейност, подобно на сиропиталището „Емавус” в Мезре. Тя предпочитала делата да се воят под датски или скандинавски контрол, но в същност, без подкрепата на някоя голяма структура, ролята на която в дадения случай ще изиграе Американската Фондация, почти било невъзможно да бъде осъществен този проект. Затова по-късно, това било преразгледано в съответствие с изискванията на датската и американската страна.

Най-после, през м. юли на 1922 г., М. Якобсен намира една голяма и удобна къща в село Зук, която се намира между Бейрут и Джъбейли. След няколко дена, от Киликия довели в сиропиталището първата група от 28 бежански сираци момичета, полуголи, гладни и болни(18). Когато те пристигнали, Якобсен нямала нищо за сираците, но след кратко време от Дания пристигнали дрехи и храна за момичетата. През 1922 г. от Харберд също много бежанци се преместват в Сирия и  Ливан(19). Част от децата настаняват в сиропиталището на Зук и броят им достига до 100 души(20). Той продължава да нараства, тъй като от Мезре пристига екипа на „Емавус”, заедно със техните сираци и намират топло посрещане. Ако малките на „Емавус” получават подслон в сиропиталището на Зук, а по-големите започват работа в болниците и другите сиропиталища в околността. В сиропиталището на Зук вече има 200 сираци, а Американската Фондация продължава да изпраща сираци на малка възраст в сиропиталището на Зук, особено бебета, които имат нужда от по-грижовно внимание и скоро става ясно, че в сиропиталището няма място. Възникват още въпроси: сериозен проблем с хигиената, както и нередовното снабдяване с вода, тъй като сградата на сиропиталището е далеч от основните извори, а кладенците бързо пресъхвали от горещините (21).

През пролетта на 1923 г. в Зук намират подслон вече 400 сираци(22). Якобсен започва практични стъпки и на изгодна цена наема от един княз на племето друзи сграда в Сайдай. Постройката е върху един хълм, на брега на Средиземно море, с красив изглед и добро водоснабдяване(23). Там скоро започва да работи детска градина, пекарна, пералня, където основно работят сираците. Действа и училището на занаятите, където момичетата учат от арменските вдовици, които са оцелели от Геноцида шиене и бродиране. Сиропиталището в Сайдай по-късно се превръща в известното „Търчноц Пуйн” (в превод – Птиче Гнездо)(24).

Потока от сираци до датските сиропиталища продължава. Американската Фондация извежда от Турция децата, натоварвайки датската организация, която има нужда от финансова помощ. Възниква въпроса кой е отговорен за сиропиталището, което се управлява от Якобсен и изобщо за делата на датската КМА – американците или датчаните? За да разреши бързо споменатите проблеми през пролетта на 1924 г. в Бейрут пристига новата председателка на КМА баронеса О. Шафалицки(25). Последната, след консултации с М. Якобсен и К. Петерсон, се обръща към представителя на Американската Фондация – Байард Додж. Двете страни се съгласуват, че за разходите на 200 –  400 сираци ще се погрижи датската КМА, а за останалите – американската страна. КМА ще плати наема за сградата на сиропиталището и ще го надзирава(26).

Собствениците на сградата, семейство от племето друзи решават през 1928 г. да се върнат в имота си(27). Същевременно, Американската Фондация е започнала да се изнася от Ливан, понеже срока за дейност и средствата на организацията са свършили. Затова през м. април същата година КМА купува в Джъбейл сградата на американското сиропиталище за 20 000 долара(28). Така, през м. април 1928 г. „Търчноц Пуйн” на М. Якобсен се премества от Сайдай в Джъбейл и започва съществуването си под датското управление.

Така свършва този епизод от сътрудничество между датските и американски мисионери, благодарение на което многобройни арменски сираци намериха място, където да бъдат подслонени и да се спасят от смъртта поради глад и болести.

БЕЛЕЖКИ

1.Организацията „Служители на женска мисия” е основана през 1894 година в Швеция, а през 1900 година е създаден датския му клон.

  1. Հասկ, Պաշտօնական ամսագիր Կաթողիկոսութեան Հայոց Մեծի Տանն Կիլիկիոյ, Թռչնոց Բոյն, մաս Ա., Ն. Ծ. վրդ. Բախտիկեան, Անթիլիաս-Լիբանան, օգոստոս-սեպտեմբեր 1971, էջ 324.
  2. Ազատեան Լ., Հայ որբերը Մեծ Եղեռնի, Լոս Անճելըս, 1995, էջ 182.
  3. Խարբերդ և անոր ոսկեղէն դաշտը. Յուշամատեան ազգային-պատմական-մշակութային եւ ազգագրական, Նիւ Եորք, 1959, էջ 367.

5.Относно броя на сираците, които са спасени от Якобсен, преди да се върне в Дания в книгата Հուշամատեան ազգային-պատմական-մշակութային եւ ազգագրական» աշխատությունում (Նիւ Եորք, 1959, էջ 368) се отбелязва, че са 2000 души, а в статията на Карекин Дикран (Karekin Dickran, Maria Jacobsen and the Genocide in Armenia, 2004, http://www.fredsakademiet.dk/library/karekin/ukmaria.htm) се отбелязва, че са 3 600 души. Същата цифра се споменава в статията на архимандрит Нерсес Пахдигян (Հասկ, Պաշտօնական ամսագիր Կաթողիկոսութեան Հայոց Մեծի Տանն Կիլիկիոյ, Անթիլիաս-Լիբանան, մարտ-ապրիլ, 1972, էջ 113).

  1. DK/RA-UM/Gruppeordnede sager 1909-1945. 139 N. 1, “Armenien”, Danish diplomatic sources, 1917-04-10-DK-001. Translated by Matthias Bjørnlund. http://www.armenocide.de/armenocide/ArmGenDE.nsf/$$AllDocs-en/1917-04-10-DK- 001?OpenDocument
  2. Rigsarkivet (Danish National Archives), Kvindelige Missions Arbejdere(KMA), Arkivnr (Women Missionary Workers Archives), 10,360, pk. 42, “Armenier-Komitéen” (hand-written meeting protocols from the Armenian Committee of the Danish KMA), 1917.

8.Американският Съвет бе основан през 1810 година в чужбина, за да координира работата на американските мисионери. По-подробно виж: Chopourian G. H. The Armenian Evangelical Reformation. Causes and Effects, New York, 1972, p. 23.

  1. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 42, March 1918.
  2. Jakobsen M. Diaries of a Danish Missionary, Harpoot, 1907-1919, Princeton, 2001, p. 207.
  3. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 13, 1918.

12.Американската Фондация е започнала дейността си през 1915 година, като „Арменски благотворителен комитет”, но със специално решение на Конгреса на САЩ през 1919 година е наименувана на „Благотворителен комитет на Близкия Изток” и получава финансова помощ за десет години. По-подробно виж: Barton J. L. Story of Near East Relief (1915-1930). An Interpretation, New York, 1930, p. 431.

  1. ՀԱՍԿ, Պաշտօնական ամսագիր…, Թռչնոց Բոյն, մաս Դ., մայիս-հունիս, 1972, էջ 212:
  2. Karekin Dickran, Maria Jacobsen and the Genocide in Armenia, 2004, http://www.fredsakademiet.dk/library/karekin/ukmaria.htm
  3. Barton J. L., նշվ. աշխ., էջ 148:.
  4. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 43 April 1921-December 1927.
  5. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 43 April 1921-December 1927.
  6. Հասկ, Թռչնոց Բոյն, մաս Դ., մայիս-հունիս, 1972, էջ 216:
  7. Յուշամատեան Ճիպէյլի ամերիկեան որբանոցի 1920-1925, Գ. Բանեան, Պէյրութ, 1969, էջ 49:
  8. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 43, April 1921-December 1927.
  9. В същото място
  10. В същото място
  11. Հասկ, Թռչնոց Բոյն, մաս Ե., հուլիս-օգոստոս 1972 թ., էջ 216:
  12. Յուշամատեան Ճիպէյլի ամերիկեան որբանոցի 1920-1925, էջ 51:
  13. Rigsarkivet (Danish National Archives), KMA Archives, 10.360, pk. 43, April 1921-December 1927.
  14. Հասկ, Թռչնոց Բոյն, մաս Զ., մարտ-ապրիլ 1973 թ., էջ 97:
  15. Сградата до днес стопанисва от семейство Джанполад, известен род сред друзите.

28. Հասկ, Թռչնոց Բոյն, մաս Զ., մարտ-ապրիլ 1973 թ., էջ 100:

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

One thought on “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА: Дейността на американски и скандинавски хуманитарни организации в помощ на арменците

  1. Pingback: ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” | Гантех Араратян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *