НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ I

Spread the love

732168

 

Тази статия е преведена на български език и публикуван в нашия сайт с финансовата подкрепа на

СОНЯ КАСПАРЯН от Бургас.

БЛАГОДАРИМ ВИ!

24.08.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През последните месеци се обърнахме към нашите читатели с призив за финансова подкрепа на нашата мисия. През това време няколко наши читатели направиха дарения в нашата сметка, за което изказваме нашите сърдечни благодарности. Но за да бъдат целенасочени тези дарения, започваме нова рубрика, наречена „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, в която ще превеждаме на български език и ще публикуваме научни статии по темите, които се отразяват на страниците на „Гантех Араратян”.

Представяме ви Първата част на една научна статия озаглавена „Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.)”, написана от арменски историк и писател Степан Степанянц. За първи път статията е публикувана на арменски език в Научното списание „Лърабер” (Вестител) към Националната академия на науките на Армения.

Степан Степанянц

историк, писател

Дейността на Арменската църква през годините на Геноцида или изобщо не е изследвана или по –скоро най-малко е отразявана през цялата история на научните изследвания по въпроса за Арменския геноцид. През този тежък период за оцеляване на нацията подобно отношение на арменската историческа наука към дейността на Арменската църква и духовенството няма оправдание. Науките, които изследват въпросите на Арменския геноцид (история, право и пр.) няма да могат пълноценно да обрисуват и да оценят всички процеси, които произлизат от Арменския геноцид и вървят паралелно, ако не бъдат изследвани подробно дейността както на Първопрестолният Св. Ечмиадзин, така и на Католикосата на Великият Дом на Киликия, Арменските патриаршии в Йерусалим и в Константинопол и всички арменски епархии в Западна Армения за през периода от 1915-1918 год.

Както е известно, в живота на западните арменци Арменската църква имаше много повече влияние и значение, отколкото сред източните арменци. Въпреки че Първопрестолният Св. Ечмиадзин се намира в Източна Армения и до Първата световна война в територията на Руската империя действаха шест арменски епархии, влиянието на партиите и обществените организации върху източните арменци бе много по-голямо, отколкото на църквата.

Още преди Първата световна война, западните арменци имаха църковни структури – епархии с архиереи, които бяха изградили през вековете. На територията на Османската империя имаше над 50 арменски епархии. Миряните от вилаета Ван и околните провинции принадлежаха към Католикосата на Ахтамар, който през 1900 г. бе разпуснат и архиереите на Ван само по име носеха титлата Архиерейски наместници на Католикосата на Ахтамар. До Първата световна война на територията на Османската империя съществуваха 1388 арменски църкви и 134 манастира. Само под влиянието на Католикосата на Киликия имаше 222 църкви и 12 манастира.

До началото на войната епархиите в Западна Армения получаваха благословията на Католикоса на всички арменци, а архиереите се ръкополагаха за епископи от ръката на Католикоса на всички арменци.

В навечерието на Първата световна война, западните арменци попаднаха в тежка ситуация. Усилващите се антиарменски настроения от страна на правителството на Османската Турция принудиха Патриархът на Арменската патриаршия в Константинопол архиепископ Ованес Аршаруни да се обърне на 4 септември 1912 г. към Кеворк V Суренянц, Католикоса на всички арменци. Архиепископ Ованес пише в писмото си: „Започна новата епоха – навсякъде е пълно със злини и тяхната сцена сега са най-вече епархиите на Ван, Ахтамар, Битлис, Муш и Серт. Телеграмите, които скоро получихме, уведомяват за убийства, разрушения, отвличане на жени и дори за насилствена ислямизация на непълнолетни”. Патриархът моли Католикоса „да даде необходими нареждания и съвети, чрез които ще бъде възможно да се намери разумен и практически изход”. Това писмо на Патриарха принуждава Католикос Кеворк V да се обърне към кавказкия наместник и главнокомандващ войските на Кавказкия военен окръг – генерал-адютант Иларион Воронцов-Дашков. В обръщението се казва, че Арменският патриарх в Константинопол „обръща погледа си към великия руски народ и към нашият Господ и очаква от Негово Величие защита и покровителство”. Негово Светейшество моли графа „да ходатайства пред императора и да призове Негово Величие да вземе арменския народ в Турция под своето мощно покровителство”.

Реформите, проведени през 1912-1914 година в Западна Армения, по никакъв начин не облекчиха положението на западните арменци, понеже правителството на младотурците и Първата световна война попречиха на неговото осъществяване. Изходът от създадената за арменците ситуация трябваше да бъде войната, която започна на 16 октомври 1914 г. между Русия и Турция, която обещаваше след разгрома на турците да освободи западните арменци от турското иго.

Създавайки „вътрешен фронт” и воювайки срещу „вътрешния враг” – арменците, Османската Турция постигна това, че „изчисти” от арменския християнски елемент чувствителна част от своята територия. Както е известно, подготовката и организацията на Геноцида над арменското население, както и цялостното изселване на западните арменци, бе планиран и осъществен от тогавашното правителство на младотурците, а не от страна на отделни групи турци или кюрдски разбойнически групировки. Сведение за това дава писмото на архиерея на Муш – епископ Нерсес Хараханян, изпратено на 8 ноември 1914 г. до патриарха на Константинопол архиепископ Завен Йехиаян, в което се отбелязва: „Правителството показва с действията си, че доверието към арменците изцяло е изчезнало, поради което предизвика и въоръжи тъмните елементи срещу арменците. … Не останаха крадци, разбойници и негодници, които правителството да е пропуснало да въоръжи за да си осигури доброволци за тази цел. През тези дни от Сасун, Хой, от тук и от там бяха докарани групи въоръжени кюрди, които са настроени срещу арменците и причиняват много вреди на селата, които срещат по пътя си. Има сигурни знаци, че правителството търси повод да причини беди на арменците в нашата провинция и ние сме стъписани пред тази тревожна ситуация, в която освен Небесна защита, друга не виждаме”.

Избиваха арменците и ги гонеха от Родината не само заради националната им принадлежност, а и заради вярата. Методите за насилствено потурчване можеха да бъдат прилагани и срещу други народи, живеещи в Османска Турция – кюрди, араби, черкези, грузински мохамедани и пр., но други народи не бяха разгромени. Една от основните причини за организирането на Геноцида над нас, арменския народ, бе вярата и изповеданието ни. Тъкмо с това се обяснява фактът, че в Западна Армения, а и навсякъде в Турция първите мишени на погромите ставаха служителите на Арменската църква.

Арменския патриарх в Константинопол Архиепископ Завен в писмото си до Архиерея на Арменската Църква в Америка архимандрит Арсен Вехуни от 28 декември 1915 г. уведомява: „От архиереите, епископ Съмбат Саатетян от Карин е убит от разбойници до Кемах, докато са го водили заедно с други арменци към Междуречието. Архимандрит Геворг Турян от Трабзон по време на бойните действие е убит до Карин, докато е пътувал. Архимандрит Вахинак Торекян от Шабин Карахисар е загинал по време на обстрелване на града. Архимандрит Анания Хазарапетян от Баберд по местно нареждане е предал духа си на бесилката. Архимандрит Вардан Акопян от Муш е умрял  в затвора от бичуване.  Архимандрит Мъкъртич Зълхатян от Тигранакерт е убит в затвора от счупване на черепа му. Арестували са  архимандрит Шаварш Сахакян от Йевдокия  и са го водили до Себастия и по пътя е убит. Архимандрит Пъсак Тер-Хоренян, вързан с вериги заедно с други хора, са го отвели към Тигранакерт и по пътя е убит от множество прободни рани. Епископ Нерсес Даниелян от Хозхат е убит до Себастия на брега на река Алис заедно с други 450 души от Хозхат. Архимандрит Артавазд Галантерян от Йедесия е убит в града заедно с други 60-70 арменци преди последното клане. Смъртта на епископ Йезник Галпакчян от Балу, архимандрит Сурен Галемян от Бахеш, архимандрит Йехише Чаноян от Съхерди, архимандрит Геворг Налбандян от Чарсанджаг, архимандрит Меликседек Ховивян от Йерзънка и Кемах, архимандрит Хамазасп Йедесян от Самсон и епископ Хорен Димаксян от Кюрин е сигурна, но все още не са известни обстоятелствата около смъртта им. Епископ Хосров Пехрикян от Кесария е осъден на доживотен, а архимандрит Паргев Даниелян на пет години затвор, но не се знае къде са. Епископ Степанос Ховакимян от Никодимея, архимандрит Гарегин Хачатрян от Гония и епископ Карапет Мазлумян от Бандърма са депортирани заедно с паството си- първият в Халеп, вторият в Мампич а третият в село Азихие на Келис. Освен тях, от останалите живи архиереи, епископ Гънел Галемкярян е затворен в една къща в Себастия, епископ Матеос Инджеян от Измир и епископ Петрос Сараджян от Хаджън все още са в епархиите си. Дори не се смилиха над Католикоса на Киликия – Сахак II, който бе заточен в Пап до Халеп, а после в Йерусахем, където е и сега”.

Фактите показват, че жертви на Геноцида са станали повече от 1200 арменски духовници от Западна Армения.

КЪМ => ЧАСТ II

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

One thought on “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ I

  1. Pingback: ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” | Гантех Араратян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *