НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ II

Spread the love

732168

Тази статия е преведена на български език и публикуван в нашия сайт с финансовата подкрепа на

СОНЯ КАСПАРЯН от Бургас.

БЛАГОДАРИМ ВИ!

25.08.2015, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През последните месеци се обърнахме към нашите читатели с призив за финансова подкрепа на нашата мисия. През това време няколко наши читатели направиха дарения в нашата сметка, за което изказваме нашите сърдечни благодарности. Но за да бъдат целенасочени тези дарения, започваме нова рубрика, наречена „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, в която ще превеждаме на български език и ще публикуваме научни статии по темите, които се отразяват на страниците на „Гантех Араратян”.

Представяме ви Втората част на една научна статия озаглавена „Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.)”, написана от арменски историк и писател Степан Степанянц. За първи път статията е публикувана на арменски език в Научното списание „Лърабер” (Вестител) към Националната академия на науките на Армения.

КЪМ => ЧАСТ I

 

Степан Степанянц

историк, писател

ЧАСТ II

Арменският патриарх в Константинопол архиепископ Завен Йехиаян изпраща протестни писма до Министъра на правосъдието и религията Паризаде Ибрахим бей, Великият Везир Сайид Халим паша, председателя на парламента Халил бей, Шейх-ул-ислама Муса Кеазим ефенди, вътрешния министър Талаат паша, но всички остават без отговор. Гневът и молбите на Патриарха остават пренебрегнати от властите на Турция.

Към края на 1914 г. потокът от бежанци от Западна Армения се усилва, заплашвайки да се превърне в национално бедствие. Опасността от унищожаване и погроми принуждава хиляди западни арменски семейства да напуснат родните си огнища и да тръгнат към Източна Армения. На 28 декември 1914 г., Католикос Кеворк V, със заповед N 1990, създава Координираща комисия за братска помощ на арменците бежанци и ранените войници към Св. Ечмиадзин, оглавена от епископ Епрем Сукиасян.

На 31 декември 1914 г. епископ Епрем пише на архиерейският наместник на Патриахалната епархия на Ереван епископ Хорен Мурадбекян: „В Ечмиадзин е ужасен поток, непрекъснато идват нови маси и всички са в ужасно състояние. Няма свободни места, може да бъде предизвикана епидемия и болести. Комисията за братска помощ, която се намира под патронажа на Негово Светейшество, моли Вас, без да отлагате, да говорите с губернатора, за да бъдат дадени необходимите разпорежданя на Областният управител чрез телеграма, за да може незабавно да бъдат изпратени бежанците по селата.”

На 05 януари 1915 г. архиерейският наместник на Нахиджеван архимандрит Сион изпраща телеграма на епископ Хорен за това, че в Нахиджеван са струпани хиляди бежанци, които са в нужда, гладни и чакат влакове, за да заминат за Ереван.

За състоянието на бежанците, които са били подслонени в епархията на Ереван, епископ Хорен на изпраща доклад 17 януари 1915 година до Комисията за братска помощ на Ечмиадзин: „От бежанците, които до днес са пристигнали в Ереван, гражданите, броя на които достига до 1500 души, са настанени в столицата, а другите – по различни села. Местният изпълнителен орган без да пестил никакви усилия е осигурил на всички топли дрехи, спално бельо, храна. Потокът от бежанците все още не спира. Продължават да идват от Персия и Турция през Ечмиадзин. Настаняването им се организира по най-бързия начин.”

Основната част от бежанците арменци се настаняват в околните села на Ереван – Канакер, Арамус, Башгарни, Ширабат и Норагавит.

По време на заседанието на Координиращата комисия за братска помощ към Св. Ечмиадзин, проведено на 24 януари 1915 година се решава:

„1. Да се организира редовно хранене на бежанците

  1. Едновременно с това да се направи статистика
  2. Да са раздадат дрехи и спално бельо
  3. Навсякъде да се организира медицинска помощ
  4. Да се създадат благоприятни условия, да бъдат отворени баните
  5. С всички средства да бъдат подпомогнати сираците и бедните деца както с грижи към тях, така и за образованието им
  6. Да бъдат организирани работни места за работоспособните
  7. Да има специална книга за статистиката на бежанците, които идват от Турция, Персия и от други места”

Това, че монашеството на Първопрестолният Св. Ечмиадзин в този период даде чувствителни жертви, е неоспорим факт. До м. август 1915 г. в следствие  на различни болести сред бежанците се заразиха и починаха председателят на Комисията за братска помощ и член на Синода епископ Епрем Сукиасян, монах на Св. Ечмиадзин архимандрит Вахан, а през м. декември – членът на Комисията за братска помощ и директор на сиропиталището на Св. Ечмиадизн архимандрит Бабкен Ахавелян. От смъртта едва се отърва членът на Комисията архимандрит Карекин Овсепян (в бъдеще той бе избран за католикос на Киликийският престол, известен, като Карекин I Овсепян – бел. на преводача).

Както е известно, веднага след заминаването на руските войски от Кавказката военна сцена, поради Октомврийската революция през 1917 г. и с напредването на турската армия, започна вторият етап от погромите над западните арменци. На 15 май, турската армия, нарушавайки примирието, нападна Александрапол. Това нападение предизвика паника сред населението. Местните хора едва успяха да избягат към Харакилиса.

На 31 юли 1918 г., германо-австро-унгарска делегация пристигна в Първопрестолния Св. Ечмиадзин, оглавена от генерал Фон Крес и посланика на Австро-Унгария в Кавказ барон Франкещайн. По време на срещата Католикос Кеворк им предава свое писмо до императорите на Германия и Австро-Унгария, относно подпомагането на арменците. Но нито германския, нито австро-унгарския император с нищо не помагат на арменския народ.

Геноцидът причини безгранични загуби на арменския народ. Турците разрушиха, изгориха, ограбиха манастирите и църквите, превръщайки ги в джамии. В книгата си „Избиването на арменците” Й. Лепсиус отбелязва: „Повече от хиляда църкви са опустошени. Те са превърнати в джамии, когато не се използват за обществени цели или не са разрушени.”

За унищожаването на манастирите и църквите в своите спомени пише и Арменският патриарх в Константинопол архиепископ Завен Йехиаян: „Повечето манастирите и църквите бяха разрушени или дадени за оскверняващи дейности. Манастира „Сурп Гарабед” в Муш е разрушен от основи чрез бомбардиране, също така и манастира „Гармир”, църквите „Сурп Пъргич” и „Сурп Саркис” в Себастия и пр.”

Бяха ограбени манастирите „Сурп Нъшан” във Варак, „Ахтамар”, „Чархапан Сурп Асдвадзадзин” в Армаш, „Сурп Гарабед” в Кесария, „Амирдол” в Базел, прекрасният „Сурп Хованес” в Диадин и много други, както и музея и Библиотеката с древни ръкописи в Едесия.

Куполът на камбанарията и част от стената на манастира „Сурп Гарабед” в Муш бе взривен, двете камабанарии бяха изпочупени, беше разрушен полукупола на Катедралният храм на манастира, параклисите „Сурп Степанос” и на гробището.

Беше ограбена резиденцията на арменската епархия в Муш. Търсейки скривалище на съкровищата на арменските църкви, турците разрушиха всичките шест църкви в Муш, сред които църквата „Сурп Саркис”, построена през 531 година.

Напълно бе разрушен и ограбен манастира „Аракелоц” или „Таркманчац”. Бе съборена църквата „Сурп Сахаг” в Ашдишад. От 7-те църкви в Баберд, 4-те бяха разрушени, най-древната от които бе „Сурп Степанос” построена през 362 година. В Ерзънка арменците имаха пет църкви, които или бяха разрушени, или превърнати в джамии.

По време на ограбването на манастирите и църквите, бяха унищожени много паметници на арменската писменост и изкуство. По време на Геноцида бяха унищожени стотици томове ръкописни книги на центровете на арменската писменост в Анкюрия, Кесария и Армаш. Само от библиотеката на Армаш бяха унищожени над 500 ръкописни книги.

Бяха ограбени ръкописите, които се пазеха в знаменитите манастири в Тарон, Васпуракан, Карин. Например, от 3000 ръкописни книги в пустинята Лим на Ван, бяха спасени само 306 броя. Огромни вреди претърпя и библиотеката с ръкописи в манастира на Вараз, който бе опожарен от турците. Само малка част от ръкописите, по случайност, бяха спасени. Изчезнаха 10 ръкописни Библии от манастира „Сурп Крикор Нарегаци” във Васпуракан, две посребрени книги „Нарег” от манастира „Сурп Асдвадзадзин” в Алюр, една от които бе написана собственоръчно от самият Св. Крикор Нарегаци, няколко ръкописни Библии от манастира „Сурп Ечмиадзин” в Баджен. От манастира „Салнапат” бяха ограбени стотици ръкописи, църковна утвар и музейни експонати, а сградите бяха опожарени. Бяха ограбени и опожарени ръкописите и църковната утвар на манастира „Кармиравор”, „Сурп Хач”. Бяха ограбени всички ръкописи от манастира „Аргелан”. Кюрдите ограбиха над 100 ръкописи от манастира „Медзоп”. Присвоиха всички древни предмети от манастира „Сканчелагордз”, заедно с ръкописите. Същата участ постигна и манастира „Ардзваперт” в Качберуни. По време на грабежа на манастира „Сурп Хованес” в Тарон безследно изчезна ръкописната Библия, която бе написана през 1176 година в Себастия. Безследно изчезна огромна част от ръкописите, които се пазеха в манастирите, в църквите и в арменските училища на Карин, сред които бе и една Песнопойка от 1323 година. В Кесария до Геноцида е имал 700 ръкописа, голямата част от които изчезнаха, заедно с огромен брой ръкописи и от Малатия.

За обобщение, трябва да отбележим, че в навечерието на Първата световна война, Арменската църква, която винаги е била загрижена за съдбата на своето паство, по начало се опитваше да предотврати бедствието. Предприемаше най-различни стъпки, за да намали трагедията от Геноцида, който заплашваше народа. Въпреки това, всички опити на Арменската църква да прекрати избиването на своя народ, бяха напразни. Протестите на Патриарха на Константинопол и на архиереите да бъде прекратено избиването на арменците не дадоха резултат. Дори повече, самите те станаха жертви на Геноцида, сред които и много владици от Западна Армения.

Въпреки това, Арменската църква правеше всичко възможно за да спаси остатъците на западните арменци от глад, студ, болести и да се погрижи за нуждите им. От тази гледна точка неизмеримо благодарната е роля на Арменската църква, особено на Комисията за братска помощ към Първопрестолният Св. Ечмиадзин, която помогна на оцелелите от Геноцида и на бежанците от Западна Армения.

КРАЙ

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

One thought on “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: Арменската църква през годините на Арменския геноцид (1915-1918 год.) – ЧАСТ II

  1. Pingback: ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА НА РУБРИКАТА „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АРМЕНИСТИКА” | Гантех Араратян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *