ЛЮБОПИТНО: Как руснак попада в Америка и разбира, че трябва да знае арменски?

Spread the love

21.08.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Колумнистът на Sputnik Армения Дмитрий Писаренко споделя впечатленията си от първото си пътуване до американския „град на ангелите“ и арменската мечта.

Фактът, че в Лос Анджелис и по-специално в Глендейл арменците се чувстват като у дома си, е известен на всички отдавна. Но едно е, когато другите разказват и съвсем друго, когато всичко се оказва толкова естествено в живота.

Границата не е чужбина

През целия полет питах дъщеря си, която говори английски – как да отговоря правилно, ако американската гранична охрана започне да разпитва подробно за моя живот и работа. За съжаление опитите през целия ми живот да усвоя този език с помощта на преподаватели и самоучители се провалиха.

За разлика от чеченски и дори таджикски, които благодарение на дългия си престой в езиковата среда и с Божията помощ, някога владеех много по-добре от английския. Но двуседмичната ваканция за пореден път фатално ме убеди, че в чужбина по някакъв начин мога да се справя без чеченски, таджикски и дори английски, но без арменски – никак.

Наближавахме паспортния контрол на международното летище в Лос Анджелис и аз внимателно наблюдавах американските гранични служители. Неволно търсех благоприятно лице, което предизвиква доверие. Забелязах приятна мъжка физиономия, типична за арменци и грузинци. Отвътре веднага почувствах – този е от нашите. Тъкмо към него се приближихме. След като разгледа червените ни паспорти, след стандартен поздрав на английски той премина на руски:

– О, Русия! Добре дошли, откъде дойдохте?

– От Ереван.

Той вдигна поглед, а аз, като прочетох името на значката му със завършек „ян“, уверено преминах към третия език в хода на нашата кратка комуникация. Обясних на арменски, че родом съм от Армения, но по работа съм се местил в Русия преди много време, а преди няколко години се върнах отново, за да работя в Ереван.

– С какво се занимавате? – попита той с типичен еревански диалект  и битово любопитство.

– Аз съм журналист; представлявам голяма руска информационна агенция в Ереван.

И тогава се случи невероятно нещо, което разчупи всички стереотипи в съзнанието на пътник, преминаващ паспортен контрол в непозната страна. Граничният служител назова име и фамилия на един много скъп за мен човек и ме попита дали го познавам?

– Разбира се! Именно той ми е дал билет за професията. Той е мой кръстник в журналистиката – отговорих възторжено.

– Той е моят зет. Съпругът на сестра ми – продължи искрено граничарят.

Успяхме да обменим още няколко новини от живота на наши общи приятели и си пожелахме всичко най-добро. Няма да се изненадам, ако го срещна някъде в Ереван.

Език, който ще докара до Глендейл

Ако казват, че езикът ще ви докара в Киев, тогава от летището в Лос Анджелис – ще ви отведе навсякъде. Таксиметровите шофьори тук са основно наши хора (арменци). И ако не са нашите, тогава те могат да общуват на арменски.

Арменците са навсякъде. Дори на гробището. В Глендейл гробището е парк с фонтани. Плочи с информация за погребаните са поставени в спретнато подрязана морава. До една от плочите има жена облечена в черно. Изказвам съболезнования. В отговор тя разказва истински арменски сериал за това как снаха ѝ отровила сина ѝ.

– Те не можаха да намерят общ език!, – философски заключава тя.

Арменски тук звучи по радиото и телевизията. По пътя към редакцията на един от местните телевизионни канали, управляван от мои приятели от детството, синът им по телефона поръчва арменски кебапчета и шашлик. На високоговорителя чувам, че му отговарят на карабахски диалект. Оказва се, че това семейство от Карабах прави месото много вкусно, но скъпо.

– В началото изобщо не разбирах речта им, въпреки че е арменска. Израснах тук сред арменци. Никога не съм ходил в Карабах, но сега, ако стигна дотам, мога да се разбера с тях, – казва нашият водач и усмихва.

И това не беше краят на преживяването. Изучаването на карабахския диалект далеч от Карабах не е трудно, ако имате практикуващ събеседник.

Изненада беше от устата на мексикански охранител да чуваш на чист западноарменски „лека нощ” след късно посещение в анимационното студио на Уолт Дисни.

– Може да не знаете английски тук, но няма да се справите без арменски, ни казва известният оператор Робърт (Рубош) Хачатрян, който ни придружава. И за себе си откривам някои прилики между Лос Анджелис и Глендейл с Грозни и Душанбе. Там всички ме разбират на руски, а тук – на арменски.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *