ЛЮБОПИТНО: Арменецът Мгебров е знаел как да направи бронирана кола от автомобилно недоразумение или как 12 «Рено»-та станаха военни превозни средства

Spread the love

09.09.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Не че Владимир Мгебров е първият, който се сеща да бронира автомобили, вече са направили това преди него. Но именно той въвежда някои важни подобрения в тази област. Блестящ техник и примерен военен човек, “началникът с велика душа”, според некролога, Мгебров загива в битка, много млад – преди да е навършил 30 години.

Бащата на Владимир – Абисохом Ованес Мгебрян, родом от Тифлис, в Санкт Петербург става Авел Иванович и русифицира фамилията си (Мгебров), но не от лоялност към Русия. Всъщност съучениците му от Инженерната академия улесняват живота си, тъй като не са в състояние да произнесат оригиналната версия на фамилията му.

Авел Иванович, като наследствен военен, служи честно и с добро усърдие и се издига в чин генерал-лейтенант до началник на отдел в Департамента за военни съобщения към Военното Министерство. Това се случва в началото на Първата световна война, но следата от по-нататъшната му съдба оттук се губи.

Говорим обаче за най-малкия син на Авел Мгебров – Владимир.

Первая мировая война (1914 - 1918 гг.). Русско-австрийский фронт. Братание русских и австрийских солдат в пехотных частях осенью 1915 года.Владимир навърши 28 години през 1914 г. – последвал стъпките на баща си, завършва същата Инженерна академия и е назначен в малката родина на баща си, в Тифлис, където го очаква железопътният батальон.

Резултат с изображение за Владимир МгебровОказва се почти веднага, че инженерът има склонност към изобретения. През 1910 г. той сменя железопътния с автомобилния батальон, който е по-близо до сърцето на Владимир.

Толкова му харесва, че продължава да се занимава с малкото коли, налични по онова време – добавя нещо, постоянно измисля някакво „ноу-хау“ – тогава не знаят тази дума и казват по човешки: „подобрение“ , “изобретение”.

Подобренията, въведени от Мгебров, са направени върху европейските автомобили, доставени за руската армия, и на автомобилите «Русо-Балт». Звездният час на инженера идва през 1915 година.

Тогава френските съюзници най-накрая доставят на руското военно министерство дългообещаните 12 броя бронирани автомобили „Рено“. Радостта обаче е краткотрайна – колите дори не тръгват на война. Те са прегледани и веднага подложени на изпитание от полковник Пьотър Секретов, който получава тази техника в Париж. Веднага се ражда съмнение, че този пълен автомобилен боклук може да се появи в руската армия само при корупция.

Первая мировая война (1914 - 1918 гг.). Юго-Западный фронт. Ноябрь 1917 года. РТе дори не са бронирани коли. Между другото, французите сами се срамуват, наричайки този шедьовър „авто-картечница“. Факт е, че не всичко е бронирано: през отворения покрив шрапнелът е можел свободно да пада вътре.

В допълнение, в инструкцията пише да не се приближава до противника по-близо от 300 метра, в противен случай куршумът на пушката ще направи проходен отвор в такава броня. Тогава Секретов е спасен – разследването установява, че от това което предлагат французите, той е избрал наистина най-доброто.

Владимир Мгебров поглежда тези коли, мисли малко и казва, че всичко това трябва да бъде отново бронирано. Те логично възразяват, че под истинската броня фабричната броня на французите просто ще се изкриви.Но Мгебров казва, че ще направи бронята тънка, но надеждна. Това е скептична идея. Но първо Мгебров се е научил да не хвърля думи на вятъра, и второ – задграничните автомобили не трябва да бъдат бракувани.

За да не се отегчаваме с техническите подробности, нека кажем, че идеята на Мгебров е била да инсталира бронята под ъгъл спрямо корпуса. По този начин куршумите, изстреляни по тази броня, я докосват не с острия връх, а със страничната част, и следователно рикошират. А на снарядите, които като изключение все пак удрят с острия връх, бронята с една трета намалява разрушителната им сила. Освен това, при ново тегло от 3,5 тона, колата развива скорост до 55 километра в час – отличен показател за това време.

Всичките 12 коли «Рено» стават нормални военни превозни средства след намесата на Мгебров. Всички те оцеляват след Първата световна война и биват използвани в гражданската война от двете враждуващи страни. И нито една бронирана кола не е унищожена по време на боевете. По-късно изваждат бронята, превръщат ги в камиони и ги използват за нуждите на социалистическото строителство.

Самият Мгебров обаче не доживява до гражданската война: той загива на фронта по време на внезапна атака на противника – фрагменти надупчват тялото му. Мгебров, не е живял дори един ден след раняването си –

умира в лазарета същия ден – на 4 септември 1915 година.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *