ЛИЧНОСТИ: Самвел Сафарян, който строи забележителности в Армения и по света

Spread the love

20.08.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Талантливите архитекти, които ентусиазирано и любезно са строили арменската столица през първата половина на XX век, заслужава отделна книга за всеки. Заслужено място сред тях заема Самвел Сафарян, който 12 години председателства Съюза на архитектите на Армения, което не пречи на приложната му работа както в републиката, така и в Москва.

Самвел Сафарян е роден на 9 юни 1902 г. в Карабах, в град Шуши. Най-вероятно той не се е колебал дълго относно избора на професия, всичко предварително е било ясно. През 1928 г. Сафарян завършва архитектурния отдел на техническия факултет в Ереванския университет. По-късно той щеше да стане почетен деятел на изкуството, почетен архитект на Арменската ССР и щеше да получи Държавната награда на републиката, но за съжаление, посмъртно.

Սամվել Սաֆարյան.jpgЗапочва да преподава в Ереванския политехнически университет още от деня на създаването на университета. Първата му значителна архитектурна творба е изключително отговорна, още повече, че сградата се намира не само в Москва, а на изложението на икономическите постижения (ВДНХ) – павилиона на Арменската ССР.В средата на 30-те проектът е одобрен, но няма гаранция, че когато на някого от властите нещо се харесва, върховният (има предвид Сталин – бел. на преводача) може да недоволства и последствията могат да бъдат трагични. Самвел Сафарян и Каро Халабян обаче не се замислят за това – заточват моливите, запретват ръкави и се заемат с работата.

Павильон Армения на ВДНХРезултатът е известен на всеки, посетил ВДНХ поне веднъж – един от най-забележимите павилиони е арменският. Павилионът се различава от много други по това, че на практика не е възстановен, а само ремонтиран – архитектите са работили чудесно.

Тази сграда с арки и сводести галерии, характерни за арменската архитектура, може да се счита за своеобразно посолство на Армения – посолство, в което всеки може да влезе.

Тук се провеждат изложби, културни събития, има няколко магазина с арменски стоки.

После идва Бюракан. Виктор Хамбардзумян отдавна мечтае за създаване на обсерватория в Армения, но Великата отечествена война му пречи. Хамбардзумян обаче е невероятно упорит и обявява създаването на обсерватория в деня, когато строителството на комплекса започва на южния склон на планината Арагац през 1946 г. Проектът е ръководен от Самвел Сафарян, строителството е продължило 10 години, но през цялото това време Обсерваторията Бюракан е осъществявала научна дейност, дори е публикувала специално списание на научния център.

В своите мемоари Хамбардзумян пише: „След като се преместих в Ереван, аз започнах да се чувствам отговорен за астрономията. Беше ясно, че обсерваторията, разположена в центъра на града, няма перспективи. Затова поставихме въпроса да намерим друго място за нея. Избрахме село Бюракан. Броят на ясните нощи там е същият като в долината на Арарат, но Бюракан е много по-висок. Експедицията замина за Бюракан през втората половина на юли 1944 г. и се помести в училищна сграда.”

Метеорный поток ПерсеидыМеждувременно секретарят на областния комитет на партията не съветва да започнат с Бюракан. Той казва, че в района има и други села, които са също толкова подходящи. Както по-късно е обяснено на учения, секретарят смята, че Бюракан е много бедно село и затова там ще бъде неудобно. В крайна сметка секретарят на областния комитет се съгласява и работата в Бюракан започва.

„Наблюденията, направени през 1944 и 1945 г., ни убедиха, че мястото не е лошо и през 1946 г. най-накрая се спряхме в района, разположен южно от селото. Тук през 1946 г. е построена къща, състояща се от шест стаи. Тези стаи са използвани и като жилищна част, и като място за работа “, припомня си Хамбардзумян.

Смята се, че обсерваторията е чисто научна институция, сградата на която абсолютно не е задължително да бъде разкошна, важно е да бъде практична и да съответства с предназначението. Но благодарение на Сафарян и неговите сътрудници, обсерваторията е призната за архитектурен паметник – тези хора не знаят как да построят бездушни „кутии”. Наблюдателни кули и павилиони, сграда за лаборатории и радиоастрономическа обсерватория, хотел и стопански постройки, конферентна зала – всичко това може да се изгради с вкус. И така са го изградили.

Здание Национальной Академии наук АрменииПо същия начин Сафарян реагира на задачата да изгради комплекс от сгради на Арменската академия на науките. Мястото, трябва да се каже, е изгодно – насред един от главните градски булеварди, на фона на зелен хълм. Лаконичната, но монументална сграда с пет арки на предната част привлича основното внимание, но не изглежда изолирана от симетричните дълги сгради на институтите по математика и геология, издигащи се отстрани.

Между другото, Самвел Сафарян получава държавната награда на Арменска ССР за всички свои заслуги, но официално тя е свързана с края на изграждането на комплекса на Академията. Наградата е с дата 1971 г., а архитектът умира на новогодишните празници през 1969 г.

Това са само най-видимите и комплексни творения на архитекта. А има и други шедьоври – основните сгради на медицинския и селскостопански институти в Ереван, театърът в Ленинакан, училището „А.С. Пушкин”, известно в цялата столица, малката, но много красива сграда на Института по марксизъм-ленинизъм, където сега се помещава китайското посолство, жилищни сгради в центъра на града.

Тези хора са построили град с който да се гордеем. Никой от тях не е построил бетонна кутия, украсена с фалшиво злато. Вероятно не биха могли да си представят, че това някога може да бъде модерно.

Рубен Гюлмисарян

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *