ЛИЧНОСТИ: Католикосът спасител – Двадесет и пет години без харизматичния Вазкен Първи

Spread the love

19.08.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Преди четвърт век Върховният патриарх и Католикос на всички арменци Вазкен I отиде в един по-добър свят. От четвърт век Армения и арменците се учат да живеят без великия (без преувеличение) национален и духовен водач. Нивото на морал и ценности, поставени от него, е невероятно високо, изключително трудно е да го постигнем, а да го надминем е безнадеждно начинание.

Великият се вижда на разстояние, и тази формула обикновено се потвърждава. Рядко, но се случва, когато великите се оценяват приживе. Все още има щастливи изключения и Католикос Вазкен е едно от тях.

Без да се обиждаме, но следващите висши духовници на Арменската апостолическа църква нямат късмет: волно или неволно, те биват сравнявани с Вазкен I и това вероятно не е правилно и справедливо. Мащабът на личността на Вазкен I е толкова огромен, че сравненията стават просто некоректни. Всички дават за пример Католикоса, който четири десетилетия е бил духовен водач на нацията.

Резултат с изображение за вазген iПолитическите лидери дойдоха и заминаха, но Вазкен I остана. Той стигна до степен Върховен не в резултат на добре изградена кариера, а според логичния изход от праведния живот на свещеник, който беше ръкоположен в края на септември 1943 г. в църквата „Сурп Гарабед” в Атина. Тогава Левон-Гарабед Палчиян е обявен за йеромонах Вазкен.

Ако „Не убивай“ е Божия заповед, тогава „Спаси“ е просто човешка, генерирана от способността да обичаш и да си състрадателен. По време на Втората световна война Вазкен беше един от най-активните членове на Комитета за помощ на арменските военнопленници – колко живота бяха спасени благодарение на неговите усилия, той самият не знаеше. Той спасява, но не брои спасените.

Още през 1949 г. Вазкен Палчиян става архимандрит и оглавява румънските и българските епархии на Арменската църква. И скоро идва ред да стане Католикос.

Изборите за Върховен патриарх се провеждат при затворени врати в Първопрестолния Храм „Св. Ечмиадзин”. Историята на Арменската църква, датираща от близо две хилядолетия, едва ли знае католикос на възраст под 70 години, а епископът от Румъния беше неприемливо млад: на 47 години. Въпреки това той получи 126 гласа от 140 – защото тогава той вече беше изключителна личност.

Той спасява когото може и каквото е възможно. Например – арменските хачкари (каменни кръстове) на Джуха в Нахичеван.

Много арменски семейства все още имат книгата „Арменски Хачкари“, инициативата за издаването на която принадлежи на Вазкен I. Снимките на Хачкари на територията на Арменската ССР не са достатъчни за Католикоса и той изпраща фотографа да заснеме скъпоценните Хачкари на Джуха. Освен това той успява да организира транспортирането на някои от тях до Армения – сякаш усеща какво ще се случи с тях след 20 години (азербайджанците с чукове унищожават всички хачкари в Нахичеван през 2000-те години – бел. на преводача).

Католикос Вазген IТой възстановява много от епархиите на Aрменската църква. Той е човек, който през 1960 г., говорейки пред репатриращите, изрече от трибуната думите, абсолютно невъзможни в съветската действителност: „Трябва да изградим Родината си, нашия Ереван, нашия Карс и Ван, нашия Муш и нашия Битлис”. Нито едно изповедание в СССР не е толкова независимо, колкото Арменската апостолска църква при Вазкен I.

Навярно именно невероятната степен на свобода и независимост на Католикоса довежда до появата на разговори за тесните му връзки с КГБ. Слуховете за него се разпространяват точно от онези, които наистина са доносчици на КГБ, както веднъж доносничат, че в Ечмиадзин има някакво раздвижване.

Известни бижутери са информирани за честите посещения в Ечмиадзин от председателя на републиканския КГБ – в доклада се казва, че по всяка вероятност в Престола са се занимават с контрабанда на злато и скъпоценни камъни. КГБ започва да разследва и тогава става ясно следното.

В една от стаите на патриархалната резиденция, зад обикновените завеси, има два немски сейфа, направени за специални поръчки. Вратите им бавно се отварят и Кръстът и Азбуката се появяват. Арменската азбука, разбира се.

Всичко това е отлято от злато от най-висок клас, от 23 килограма благороден метал, плюс няколкостотин диаманта, основно дарения от миряните. Ето защо елитът на бижутерите и художниците идват в Ечмиадзин всяка неделя и Католикосът одобрява скиците на всяко буква поотделно. Казват, че представителят на КГБ смутено се закашлял и затворил случая „за раздвижването в Ечмиадзин”.

Резултат с изображение за вазген iВ онези години думата „харизма“ все още не е влязла в употреба, но Католикос Вазкен е точно такъв – харизматичен. Вероятно това е причината чувствителната Белла Ахмадулина (руска поетеса, една от водещите фигури в руската литература от втората половина на 20 век – бел. на преводача) да поиска да се изповядва пред Вазкен I, а не пред руския патриарх или мюсюлманския мюфтия.

А писателят Фьодор Абрамов (руски писател, литературовед, публицист, – бел. на преводача) който скърби за изчезването на традиционно руско село и селския живот, не сваля очи от Вазкен I по време на Светата Литургия в Ечмиадзин, и по-късно казва, че най-накрая е видял истински духовен водач.

За четвърт век без сто и тридесетия Католикос на Арменската църква успяхме да направим много неща: понякога – добри, по-често – не много. Може би невидимата сянка на Вазкен I, защитавайки и спасявайки, не ни позволява да направим непоправими неща. В края на краищата не може думите и делата му да са останали нечути и недооценени.

Рубен Гюльмисарян, Sputik Армения

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *