ЛИЧНОСТИ: Как Георги Гаранян стана световноизвестен джаз изпълнител?

Spread the love

15.08.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Дори да не сте се интересували от джаз и дори да не сте го слушали, името на Георги Гаранян ви е познато от огромен брой от най-добрите съветски филми – той е или композитор, или диригент на оркестъра на „Госкино“. Свири соло на саксофон. Той така свири, че получава известния псевдоним – „сакс-символ”.

В съветските консерватории всичко е на ниво, но не ги учат да свирят на саксофон по същия начин, както го прави Георги Гаранян. Нещо повече, това не се учи и в Московския институт за металообработващи машини, който по някаква причина Гаранян  завършва, получавайки всички шансове никога да не стане музикант.

Той нито ден не  работи като инженер, а навлиза в света на музиката, полагайки изпити за получаване на диригентска диплома в Московската консерватория като външен студент.

Георги Гаранян е роден преди 85 години, на 15 август 1934 г. в Москва. Баща му, Арам Гаранян, по време на Арменския геноцид губи родителите си и бяга от град Урфа. Намира убежище и създава семейство в Русия.

Георги разказва, че когато идва време да учи арменски, баща му е на фронта, и така по-малко владее родния си език. Но това не пречи на музиката.

Още в средата на 1950-те години Гаранян смело ръководи група музиканти от 8 души – нарича ги „Златната осмица“. Скоро всички те се озовават в младежкия оркестър на Дома на изкуството под ръководството на Юрий Саулски.

Солист эстрадного оркестра Всесоюзного радио и телевидения саксофонист Георгий Гаранян (1967 год)През 1958 г. Гаранян свири на саксофон в оркестъра на Олег Линдстрем, а през 1966 г. в естрадния оркестър към Държавното радио на СССР, който е ръководен от Вадим Людвиковски. Той успешно изнася концерти на джаз фестивали в Талин, Прага и Москва, участва в много концерти в СССР и в чужбина, записва в радиото.

По късно Гаранян ще каже, че всъщност в СССР не е имало джаз до 60-те години, има ритмични опити „а ла джаз“, но хората ги харесват и като цяло показват до известна степен творческа свобода. Той със саксофона си вече се превръща в звезда, получава остроумен прякор „сакс-символ“ на страната.

Гаранян става лауреат на международни джаз фестивали в Прага, Бомбай, Хавана, Варшава, Финландия и Израел. Той е единственият джаз изпълнител, който продава всички абонаменти за три концерта през годината в Голямата зала на Московската консерватория. Записва CD с американската група Oregon, свирейки етно-джаз, изявявайки се като диригент, и с този албум е  номиниран за Grammy.

Гаранян е композитор, изпълнител и диригент, също така и кинематограф, дори и човек на цирка: в края на 80-те Юрий Никулин кани Гаранян в своя цирк на булевард „Цветной“.

А киното! … Това е и фентъзи филмът „Викът на делфините”, и емблематичният „Портите на Покровски”, „Ние сме от джаза”, „Есенен блус”, дори „Диамантената ръка”, както и любимият от всички „Ну, Погоди”. Не може да се изброи всичко.

Но не всичко е гладко и успешно. От 1969 г. до 1978 г. държавата забранява на „сакс-символа” да излезе от страната. Гаранян, който не разпознава друга рамка в музиката освен творческа, без колебание се среща с американския джазмен Уилис Коновер. Изглежда, че това е просто среща на двама музиканти, но не. Коновер не е само водещ в радиото „Гласът на Америка“, но и продуцент на концерти в Белия дом. С една дума „престъплението“ е очевидно и последват санкции.

Резултат с изображение за Գեորգի ԳարանյանНо всичко отминава, минава и това, и тогава се появява любимият му ансамбъл „Мелодия“, с който Гаранян разполага както сметне за добре.

„„Мелодия“ е любимият ми ансамбъл, какво да кажа. Но аз се разделих с него, вече беше невъзможно да се продължава така. Имах много композиторска работа и ми беше много трудно да пиша музика всеки ден от четири часа сутринта, да ходя на репетиции в девет, работата ми започваше в единадесет и така нататък до късните часове на нощта. И всеки ден в продължение на 10 години “, казва той в интервю.

Гаранян умира почти на сцената: той е хоспитализиран в Краснодар. Веднага след новогодишните празници на 2010 година Георги Гаранян планира съвместни концерти с Мишел Легран. Но този път не се получава …

Рубен Гюлмисарян

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *