ЛИЧНОСТИ: Животът на Карен Йеппе (Каren Jeppe) – Майка на арменците! (1876 – 1935)

Spread the love

Арменското училище в град Алепо в Сирия носи името на Карен Йеппе. Коя е тази жена? И защо я наричат „Майка на арменците”?

Карен Йеппе е родена през 1876г. в гр. Гилинг, Дания. През 1902 година слуховете за поредните кланета над арменците, започнали през 1894г. в Цариград, се потвърждават и са публикувани ужасяващи подробности. В края на 19-ти век арменците в Османската империя, обнадеждени, че редица балкански страни получават независимост, започват с мирни средства борба за национални права. Султан Абдул Хамид откликва много сурово към исканията на арменския народ. Целта му е бързо да ликвидира съпротивата, за да предотврати ново откъсване на части от загниващата империя.

Репресиите през 1894-1895 достигат такива размери, че придобиват мащабите  на геноцид. По исторически данни са избити около 300,000 души. Много деца остават безпризорни сираци.

На една публична лекция в Копенхаген Ааге Майер Бенедиктсен (1866 – 1927) – лингвист, писател и известен хуманист, отправя апел за подкрепа на арменците. При своето пътуване до Персия А.М. Бенедикстен минал през Урфа и там се запознал с Германската ориенталска мисия, ръководена от протестантския пастор д-р Йоханес Лепсиус.

Карен Йеппе решава да отиде да помогне на страдащите арменци. При това тя е била водена не от копнеж по екзотиката на Oриента, а от съпричастност и християнска любов към ближния, тъй като тя е била вярваща, приела Заветите на Спасителя като ръководно начало в живота си. Въпреки крехкото си здраве, тя е показала учудваща и предизвикващи нашето дълбоко уважение, изобретателност, инициативност и упоритост при изпълнение на избраната си задача – да опази живота на невинни мъже, но предимно жени и деца, прокудени от родните им места от религиозния  фанатизъм и безмерната омраза, довела почти до унищожението на арменския народ.

Карен Йеппе е била млада и талантлива учителка. Могла е да има сносен и спокоен живот в родината си, но не могла да устои на зова за помощ от арменските сирачета в Урфа, днес Шанли Урфа (Южна Турция). Почувствала се лично ангажирана от тези далечни гласове. През 1903, макар и с вече разклатено здраве, тя се заела с изпълнение на избраната и осъзната задача в Турция. Научила трудния за западноевропейка арменски език и писмо, а по-късно и турски.

Започнали тежки години, пълни с непосилен труд. Особено усилно време настъпило след 1915, известни с най-жестоките кланета и издевателства над арменския народ. Не веднъж животът й е бил в опасност при опитите да спаси поверените й жени и деца. Тя работила в тясно сътрудничество с тамошната Мисия на конгрешанската и методистката протестантска църква. И с учудваща енергия и изобретателност се справила!

Същото ни направи впечатление в един художествен филм за арменския геноцид ( Фатих Акън: „Раната”). Там беше показана руса скандинавка, говореща арменски. Дали авторите на филма не са имали пред вид именно Карен Йеппе?

През 1917 поради заболяване от петнист тиф, тя е била принудена да се върне в Родината си. Но само 4 години по-късно, през 1921 тя се връща отново в Ориента, този път в Сирия.

Отрезвени от ужасите на Първата Световна война, европейските държави решили да създадат една помиряваща международна организация – Обединените народи (ОН). Отделените части от разпадналата се Турска империя били поставени като доминиони под опеката на страните победителки. Сирия попаднала под егидата на Франция. Но през 1921 френските войски, въпреки даденото официално обещание, се изтеглили от Киликия. Почнала нова акция на изтребление и нова вълна от арменски бежанци.

При все повече влошаващи се условия тя  продължила своята спасителна мисия. През 1927 видният норвежки изследовател и хуманитарен деец – Фритьоф Нансен, бил принуден поради напреднала възраст да се оттегли. Лишена от подкрепата на главния си вдъхновител, дейността на Мисията почти замряла. Карен Йеппе продължила сама, по своя инициатива, на своя отговорност и почти без подкрепа! През тези още по-усилни и напрегнати години на новото начало в Сирия, тя развила трескава дейност.

12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nПарчето хляб от нейната ръка спасява от гладна смърт не един живот. За да осигури препитание на своите питомци, по примера на д-р Лепсиус организирала килимарска и тъкачна работилница – арменците са известни като сръчни занаятчии. Осъзнала, че трябва да направи още нещо, за да приюти в сърцето си арменците, осиновила едно момче – Мисак Минасян, а след него и момичето Лусия. Мисак по-късно става нейна  дясна ръка. С помощта на „автомобила на свободата” успели да спасят не един от неволята и робство. Мисак е починал през 1978 г.

Организирала практически от нищото селскостопанско селище. При това успяла да спечели уважението, а постепенно и сътрудничеството на някои от шейховете на местните бедуини, на първо място Хаджим паша, както и на кюрдски главатари – представители на чужда вяра!

Безкористната й помощ за нещастниците, загубили всичко – родина, дом, семейство и всяка надежда, майчинската й обич и нежност, с които дарявала сираците, дали основание на избягалите от турския ятаган да я наричат още приживе „ Майка на арменците”. Така тази дребна и болнава жена дарила на хиляди ново начало. Плодородните полета около новоизградените села в Сирия били видими доказателства за нейната безкористна човеколюбива дейност.

Датчанката Карен Йеппе, почти неизвестна у нас, изградила един неръкотворен паметник на състрадание и човешка доброта. През 1935 тя починала от пореден пристъп на малария и преумора. Скромният й гроб не се намира в родната й Дания, а в далечния град Алепо, в Сирия. Там била погребана по арменско-грегориански ритуал.

Всичко това научаваме от книгата на Алфред Ото Шведе (1915-1987), издадена през 1974 г. Той е немски свещеник, автор на над 50 книги и преводач от скандинавски езици – норвежки, шведски и датски. Дълго и упорито е събирал троха по троха материалите за нейния неспокоен и изпълнен с неимоверни трудности живот и дело.

Романизираната й биография е илюстрирана само с няколко снимки – изглежда тогава не е намерил повече. Виждаме портрет на самата нея, излъчващ впетчатляваща майчинска доброта , на д-р Йоханес Лепсиус, на Мисак Мелконян, документална снимка на „автомобила на свободата”, на гроба на К. Йепе. За разлика от романа на Франц Верфел – „40те дни на Муса даг”, излязла и на арменски, горната книга е останала извън полезрението на нашите сънародници. С тези кратки бележки се стремим да събудим интереса на арменската диаспора. Дано да постигнат целта си!

Е. Х. Унджиян, Русе

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *