ЛИЧНОСТИ: Арменският кардинал, който за малко щеше да бъде избран за Папа

Spread the love

17.01.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Хилядолетната история на Църквата, за съжаление, не е само хронология от богоугодни събития. Случили са и много съдбовни обрати и тъжни инциденти. С някои от тях през годините се примиряваме, но някои принуждават отново да ги изучаваме и с нов поглед да ги анализираме. В историята на световната църква са се случили неща, които директно са били свързани с арменския народ. Тези събития са част от нашата история и дори може би са оставили своя отпечатък върху по нататъшната история.

12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nИма един подобен факт, който мнозина вече са забравили, а други мислят, че това е само една красива легенда, която се е раждала за да поласкае нашето национално самочувствие. Но всичко е истина и историята е за това, как един арменски духовник можеше да стане Римския папа, ако …

JPAgagianian_GPetrowiczВ изборите на папа са известни безброй малки и големи случаи за намеса от политически сили. Но през 1963 година подобен един удар бе принуден да поеме върху себе си изтъкнат духовник, наш сънародник кардинал Ахаджанян. Бъдейки един от най-реалните кандидати за папския престол, броени дни преди събора на конклава той става жертва на една ясно планиран и осъществен заговор, вдъхновителят и изпълнителят на която стана италианската военна секретна служба „Сафар”. По това време малцина узнаха истината. Това мълчание продължи повече от тридесет години, когато в средата на 1990-те години, най-после, бяха публикувани засекретени документи, които обобщаваха подробности от тази печална история. Сега вече папката, която е съставена от 25 страници и 4 раздела, дава възможност в нова светлина да се разглежда юнските събития през 1963 година, в резултат на което глава за Ватикана бе избран папа Павел VI, а кардинал Ахаджанян и неговата сестра бяха обявени за агенти на КГБ – комитета за държавната сигурност на СССР.

GPetrowicz1Но преди това кой бе Крикор-Бедрос Ахаджанян. По светско име Хазарос, роден е 18 септември 1895 година в семейство на арменски строител, които бяха емигрирали от Гарин (Ерзрум) в Джавахк. В ранна възраст е учил в местното духовно училище, а през 1906 година главата на католическите духовни мисии в Кавказ изпраща 11 годишното момче в Рим, за да продължава обучението си в семинарията на Урбан. Блестящо завършвайки това учебно заведение, Хазарос влиза в университет, проявявайки големи способности в областта на философията и богословията. През 1917 година той е ръкоположен за свещеник и получава духовното име Франческо. След две години получава диплома по специалност политическо и религиозно право. В същата година се връща в Кавказ и постъпва на служба в католическата църква „Св. Крикор Лусаворич” в Тифлис. Но там не се задържа дълго. През 1921 година го канят в Рим и назначават заместник ректор в семинарията „Левонян”. Дългогодишната работа и предаността му през 1937 година дават своите плодове: Франческо Ахаджанян е избран за Католикос-патриарх на всички арменци-католици и преименуван Крикор. Трябваше още 9 години, за да бъде удостоен с червена шапка и титулиран за кардинал. През 1955 година папа Пий XII назначава го председател на комисията, която редактираше Каноничния устав на Източната църква. През 1958 година получава длъжността префект на Конгрегациите по разпространение на вярата. Не беше лесно съвместяването на патриархалните задължение с другите длъжности, но Ахаджанян безропотно носи бремето и никога не забравя народа си, проблемите и грижите, които ги вълнува. Така продължи до 1963 година.

Vigilia_dell’apertura_del_Sacrosanto_Ecumenico_Concilio_Vaticano_II,_Set._1962,_Fondazione_PaventiТоку що бе починал папа Йоан XIII и осемдесет кардинали, които носиха червени шапки, се готвеха за избора на първосвещеника. Именно в този момент е бил измислян заговора, целта на който бил да бъде изместен от надпреварата за избора на папа арменският кардинал, който имаше огромно влияние. С всички средства трябваше да се спре изкачването му на папския трон. А какво можеше да бъде по лесен от клеветата? Изпълнението на операцията за това „разкриване” поема довереникът на генерал Джиованни де Лоренцо, някой си Еджито Виджиани.

В кратки срокове във Ватикана започва да се разпространява гореспомената agagianyan_cr1папка, с цел да се опорочи името на Ахаджанян и да се попречи изборът му и за целта под този предлог обвиняват сестра му Елизабета Папиковна в тайни връзки със сътрудници на съветското посолство в Рим. Трябва да кажем, че на заговорниците сериозно притесняваше фактът, че по време на предишните избори през м. октомври 1958 година арменският кардинал бе събрал много гласове. Както по късно бе признал самият папа Йоан XIII, по време на едно посещение в арменско училище, това е било много сериозна надпревара. „Знаете ли, – казал той, – че вашият кардинал и аз на изборите през м. октомври бяхме почти равни. Нашите имена последваха едно след друго. Едното на горе, другото на долу, като грахови зрънца, хвърлени в кипяща вода.”

Card._Gregorio_Pietro_AgagianianПапа Йоан XIII почина през юни 1963 г. Част от кардиналите, които имаха право на глас, защитаваха кандидатурата на Йоан Кръстител Монтини, докато всички други, които преди пет години бяха участвали на изборите и не бяха забравили кардиналa от арменски произход, който бе получил италианско поданство, имаха сериозно намерение да дадат вота си тъкмо на него. Последните посочваха природният ум и способности на Ахаджанян, който знаеше няколко чужди езици и т.н. Вероятността да бъде избран наистина бе голяма. Тъкмо това стана причина за сериозното опасение на противниковата страна. Накрая те решиха да се опрат на изпитаните средства: да планират и осъществяват известния заговор. В тия дни, когато в света царуваше опасността от Студената война и „желязната завеса” се бе спуснала тежко, какво можеше да направи по-голямо впечатление, освен слуховете за това, че ако бъде избран Ахаджанян, натискът на Съветския съюз върху католическата църква ще стане реалност. А участието на тайните служби щяха да предадат още по – тайнствен и тревожен характер на тези слухове, същевременно създавайки впечатление за истинност.

По нелепа случайност, в тия изборни дни, гост на Ахаджанян бе сестра му. Сестрата на кардинала, Елизабета Папиковна, също бе родена в Джавахк, гражданка на Съветския Съюз. Именно в този период, 71 -годишната жена решава да удължи предстоя си в Италия. Тайната полиция използва точно този момент. Веднага започва денонощно следене. Следвайки всяка нейна стъпка през целия ден, в докладите си към началниците „наблюдателите” разказват всяка дейност на Елизабета Папиковна. Мишена за наблюдение става и арменският лекар Мъгърдич Хебоян, който е близък на Папиковна. „Хебоян е роден в Константинопол и от 1935 година се установява в Рим. Към апартамента си има лечебница и лаборатория, както и голям брой посетители. Въпреки че не разкрива политическата си ориентация, се смята, че симпатизира на управляващата партия”, се отбелязва в един от докладите. Лекарят посещава на 9 юни Елизабета и я кани да излезнат на разходка извън града. Резултатът от следенето на този ден са девет снимки, които са прикрепени към „делото”. Сътрудниците на „Сафар” хвърлят огромни усилия и средства, но не успяват да намерят нищо уличаващо, освен това, че с кола Lancia Appia с регистрационен номер „ROMA 277976” възрастната сестра на арменския кардинал е заминала към едно малко селище Латина … на разходка.

Обезнадеждени от безкрайните и безрезултатни търсения, чашата на търпението вече е на ръба да прелее, когато най-после се появява очаквания повод. В доклада от 10 юни тази част е подчертана с червено мастило: „На 10 юни, около 16:00 часа, Елизабета прие в арменското училище първият секретар на местното Съветско посолство Гурген А. Гурген е известен на италианските тайни служби, като член на групата в Италия към руските тайни служби. Той е пристигнал в училището с кола Fiat 1400 с регистрационен номер „ROMA 346519” , която е регистрирана на негово име.” Полицията е отбелязала, че след като в 17:00 часа Гурген е заминал от училището, се е обаждал от телефонна кабина, намираща се на улица „Сан Никола да Толантино“, след което, със същата кола, заминал по посоката на Виа Венето.

Дали наистина Елизабета Папиковна можеше да бъде агент на КГБ? Разбира се, че не. Поне не съществува нито един подобен документ, свързан с нейната личност. А посещението на един служител от Посолството не може да се приема като престъпление, още повече, че и двамата са арменци и това свиждане не може да се счита за нещо повече от среща между двама сънародници. Освен това, Елизабета Папиковна така или иначе е била длъжна да уведоми за престоя си в Рим и да се регистрира в Съветското посолство.

Но кой се е интересувал от действителните факти. Много бързо, така невинното стечение на обстоятелствата бива изтълкувано другояче и когато документация пристига във Ватикана, минава в ръцете на кардиналите. Духовниците, които до смърт се страхуват от призрака на комунизма и искат да държат далеч нечистите ръце от Сикстинските светини, са готови да се изправят дори срещу съвестта си, само да бъде предотвратено присъствието на „полу агент” на трона на Петър.

Така и става. Сутринта на 30 юни, Монтини е обявен за папа. Когато по – късно consis09[2]вестта за клеветата стига до кардинал Ахаджанян, му причинява дълбока болка. Но нищо не може да се промени вече. Това, което се случва и след това, също не е било утеха. Точно след една година, ръководителят на Тайната служба, генерал де Лоренцо е обвинен в антидържавна дейност. А през 1968 г., Алдо Берлкини, който оглавява разследващата комисия, коментира по следния начин заговор на органите на сигурността: „След 1962 г. ясно се вижда как търсенето на такива информации, които да навредят на човека, за когото се отнасяха, можеха да станат средства за тероризъм. Очевидна е и склонността да се изкривява събраната информация само и само да се създаде очакваното неприятно впечатление”.

Колкото до кардинал Ахаджанян, той подава оставката си от поста Католикос още S_Nicola_da_Tolentino_-_tomba_Aghagianian_1260325от м. август 1962 година, оставяйки само като директор на училището „Левонян“. В писмото си за оставка той отбелязва: „Въпреки че вече нямаме директното правомощие за патриаршията, но остава непроменена нашата любов и посветеност към нашето благочестиво общество и мъченическата ни Нация и волята да й служим …”. През 1970 г. Ахаджанян се отказва и от длъжността, която му е поверена в Комисията за разпространяване на вероизповеданието, поради влошено здравословно състояние.

Единственият арменски Кардинал е починал на 16 май 1971 г., прошепвайки следните думи: „Виждам добрини …”. Тленните останки на Католикоса Крикор-Бедрос XV Ахаджанян почиват в пантеона на параклиса „Св. Крикор Лусаворич” в двора на училището „Левонян“.

А Елизабета Папиковна? След като в Грузия съпруга й почива и тя остава съвсем сама, възрастната жена отново се връща в Рим, при брат си. Но и тя не е живяла. Разказват, че към края на живота си, когато познатите й питали, дали наистина е имала връзки с КГБ, отговорът й е бил иронична и тъжна усмивка. Само родната сестра най-добре знаеше, защо брат й Хазарос така и не стана водач на католическия свят …

Превод: Нерсес Кетикян

Редактирано: в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *