КЛАНЕТО В СУМГАИТ: Разказите на дядо Самвел и баба Оля

Spread the love

27.02.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – На 27-ми, 28-ми и 29-ти февруари 1988 г. в град 12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nСумгаит, близо до Баку, биват преследвани и убити арменци. Според официалните данни убити са 26 човека, но според свидетелите жертвите са над 100 души.

След сумгаитските погроми много арменци, които са Снимка на Nerses Ketikian.напуснали домовете си в града, намират подслон в село Шаки в Армения.

Сред тях са Самвел Абрахамян и Оля Захарян, които не могат да разказват за зверствата, без да плачат от мъка.

Дядо Самвел помни, че няколко дена преди да започнат погромите, са го посетили няколко непознати и питали дали в квартала живеят арменци. „Беше 25-ти февруари. Гледах от прозореца на кухнята и видях един непознат човек с шапка, който с папка в ръката викаше пред входа и питаше дали в блока живеят арменци. Разпитваше минувачите къде има арменци, кой с какво се занимава и пр.”, разказва той пред арменския информационен сайт А1+.

Най-после децата, които са играели на площадката, започнали едно по едно да посочват прозорците на жилища, в които има арменци. Видял е, но омаловажил този факт.

Самвел Абрахамян бил учител по математика. На 28-ми февруари 1988 год. тръгнал към училището. Смятал да даде на осмокласниците контролна работа.

„Отидох и какво да видя, учителките са се събрали на групи и плачат. Директорката на училището бе азербайджанка и ме попита : „Къде отиваш?” Отговорих, че идвам на работа и ще влизам в час. Нямах представа, че градът се намира в такова ужасно състояние.”  Заедно с учителя по военна подготовка Алберт Хайрапетян се връщат у дома.

Оля Захарян също не се отнасяла сериозно към случващите се в града събития. Бързала към детската  градина, където работела като готвачка, за да приготви топли закуски за децата. „Дойде едно момченце и каза: „Леля Оля, заминавайте вкъщи. Има война между арменци и турци. Ако се върнете по този път, със сигурност ще загинете. Вървете по другия, по дългия път, там са войниците, ще ви пазят.”, разказва 80-годишната жена и плаче.

Тя взела със себе си 8-те арменчета, които са били тогава в детската градина, и с тях пристигнала в квартала им. Разказва, че градът бил потънал в мрак, че навсякъде миришело на смърт. Децата, които виждали по улиците убити и изгорели тела, започнали да я разпитват, но тя не знаела какво да им отговори. „Покрай нас непрекъснато бягаха хора. Имаше неописуеми зверства. Ако не бяха се намесили войниците, никой нямаше да оцелее”, отбелязва баба Оля.

В тия дни в Сумгаит е действала агенция за недвижими имоти, която се занимавала с размяна на жилища между Армения и Азербайджан. Към нея са обърнали и Самвел и Оля, за да разменят апартаментите си с жилища в Армения, принадлежащи на азербайджанци, които са искали да заминат от Армения. Успели да заменят жилищата си в промишления град с малки къщички в село Шаки в област Сисиан.

Много арменски бежанци са намерили дом в селата, но повечето от тях не успяват да свикнат с живота там. В село Шаки са останали само 4 семейства, които по Божия милост са се спасили от сумгаитските погроми.

 Нерсес Кетикян

Редактирано: в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *