ИСТОРИЯ: През 1990 година в Баку арменския народ отново премина през зверствата на геноцида – Исторически обзор

Spread the love

17.01.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Мнозина от нас не знаем какво се случи през м. януари 1990 год.в Баку. Светът мълчи, България също. Там има много газ, нефт и хайвер. За политиците това са по- важните неща. Но „Гантех Араратян” ще се опита да пробие тази медийна блокада в нашата страна. Представяме Ви цялата история на това зверско деяние, което извършиха азерите тогава.

12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nИсторията помни, как в столицата на Азербайджан, Баку три пъти са организирани кланета на арменското население. Последното се случва в периода 13-19 януари през 1990 год. Само заради етническата си принадлежност, 200 хил. арменска общност в града бе подложена на насилия и клане. Цялата общност потърси път за бягството.

Още през 1988-1989 год. всички азербайджански медии, особено телевизията, бяха наводнени с антиарменска пропаганда, която сериозно подготви почвата за последвалото избиване на арменците в столицата. „Народния фронт” на Азербайджан, която се ръководеше от радикалните сили, открито призоваваше да бъдат изгонени арменците от града и да се присвоят жилищата им. През цялата 1989 г. арменците в Баку се страхуваха да излязат на улицата, тъй като етническите арменци често биваха нападани и ограбвани, както в градския транспорт, така и на улицата. През 1989 год. бяха регистрирани множество убийства на арменци. Зачестиха грабежите в жилищата им, както и насилственото изселване на обитателите им. Повечето арменци в града бяха освободени от работа без сериозни мотиви.

Кланетата и насилията над арменците през януари 1990 год. в Баку бяха подготвени далеч по-рано в няколко насоки. Съществена роля изигра мащабната антиарменската агитация чрез медиите, организаторите на която бе интелигенцията на Азербайджан. Говорейки по радиото и телевизията, много интелектуалци подчертаваха, че арменците заемат най-важните длъжности и хубавите жилища в страната. Следващата стъпка бе координиране действията на служителите на милицията, бърза помощ и държавната служба по жилищата. Последните съставиха списъци с адресите на всички арменци, които живееха в Баку. Беше подготвена карта на града с всички подробности. На нея бяха отбелязани районите, където живееха по-големи групи арменци. Тълпата, която извършваше насилията бе подпомагана от градската милиция, която им гарантираше безнаказаност за деянията. А служителите на бърза помощ издаваха фалшиви документи за смъртта на арменците, според които те са „починали” от инфаркт.

На 13-ти януари кланетата на арменците в Баку стана масово явление. В деня на насилията, градът бе пълен с протестиращи. На площад Ленин се събраха около 70-100 хиляда души, които искаха оставката на властта и разправа с арменците. Всичко това се случваше със знанието и позволението на държавната власт на Азербайджан и СССР. След митинга на 13-ти януари, тълпата се раздели на групи, водени от активистите на „Народния фронт” на Азербайджан, и къща по къща започнаха да „чистят” града от арменците. Бежанците свидетелстваха, че е съществувала ясна схема за насилието. Група разярени хора влизали предварително за да проверяват адреса, започвали да бият до смърт обитателите и да изпочупват всичко в жилището. Съществуват свидетелски показания за убийства, които са извършени по изключително зверски начин. Арменците са били изхвърляни от прозорците на жилищата си, убивали ги с арматури и ножове, изнасилвали жените, мнозина са били изгорени живи. След това идвали активистите на „Народния фронт” с предварително подготвени документи за прехвърляне на жилищата. Те предлагали на арменския собственик да подпише документи и веднага да потегли към пристанището, за да спаси живота си. Свидетели разказват, че когато арменеца напускал жилището си, веднага се появявал новият собственик с оригинален нотариален акт. Арменците са били изгонени от домовете си само с дрехите си на гърба си. Нямали са право нищо друго да вземат със себе си. Всичко друго оставало собственост на новия притежател.

По време на трагедията в Баку през 1990 год. по улиците, на работните места, в домовете, в обществения транспорт стотици бакински арменци бяха бити и с получиха множество телесни повреди. Голямата част от насилствено прокудените възрастни не издържаха на побоите, унижението и душевното сътресение, и починаха по пътя или в болниците. Бежанците, които с ферибот пристигаха в град Красноводск (Туркменски ССР), бяха преместени в Ереван със самолети. Те основно бяха възрастни, бити и с наранявания. Вълната на насилието и кланетата срещу арменците се разпространи и срещу руското население на Баку, по специално върху семействата на военните, сред които също имаше жертви и пострадали.

От 13-ти до 20-ти януари 1990 год. Баку изцяло бе в ръцете на насилниците, които пред очите на милицията и вътрешните войски извършиха ужасни насилия. Властите на СССР не са намесваха, въпреки че в града имаше достатъчно военни подразделения и вътрешни войски на МВР на СССР, които можаха бързо да установят ред. Тежестта на ситуацията предполагаше вечерен час, по време на който вътрешните войски можеха да се намесят, но централните власти ги забавяха умишлено. Убийствата и грабежите продължиха чак до 20-ти януари, когато съветските войски влязоха в града с цел да „въдворят” ред. За да спаси съветската власт в Баку, М. Горбачов подписа Указ, с който обявяваше извънредно положение в Баку. Указа бе изпълнен от командира на военновъздушната дивизия на ВС на СССР А. Лебед. Военните срещнаха съпротива, в резултат на която имаше 150 жертви – азербайджанци, военни и случайни хора.

Точния брой на загиналите от арменското клане в Баку все още не е ясен. Според някои изследователи броят им е над 400 души. Трудността да се уточни точния брой идва от факта , че бакинските арменци са разпръснати из целия свят, повечето в бившите републики на СССР. В резултат на насилията, в Баку не остана нито един арменец. Изключение правят смесените бракове, но броят им е няколкостотин човека.

Фактически, сценарият на насилията, които станаха в гр. Сумгаит през февруари 1988 год.: многолюдни митинги, пропаганда на омраза, използване на азербайджанци, които бяха емигрирали от Армения, предварителен списък на жилищата на арменците, безделието на милицията, както и зверските деяния срещу безпомощни възрастни, жени и деца, се повтори в Баку. Но мащабите на събитията в Баку бяха много по- големи.

Редица европейски и американски медии отразиха ужасите, които се случиха в Баку. На 18-ти януари, група сенатори написаха писмо до Горбачов, в което изразяваха своите притеснения относно кланетата на арменците.

На 29-ти март, 1990 год. се състоя закрито заседание на Върховния Съвет на СССР, относно събитията в Баку. Делегацията на Азербайджан изиска да бъде създадена комисия, за да разследва навлизането и действията на армията в Баку. В отговор на това искане, ръководството на СССР, министъра на отбраната Д. Язов, министъра на МВР В. Бакатин, началника на КГБ В. Крючков разказваха на присъстващите подробности от кланетата, представяйки такива епизоди, които нямаше как да бъдат отразени в медиите. Поради разпада на СССР, разследването на кланетата на арменците в Баку не стигна до своя край.

Арменските кланета през януари на 1990 год. са били осъдени от Конгреса на САЩ и Европейския парламент. Резултат от ужасните събития са стотици хиляди насилствено прокудени, стотици убити и пострадали. Събитията в Баку все още не са получили правна оценка, а пострадалите не са обезщетени.

Превод: Нерсес Кетикян

Редактирано: в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Резултат с изображение за բաքվի ջարդերը 1990

Բաքվի ջարդերից փրկված հայերըАрмянские беженцы живут в зданиях, охраняемых войсками.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *