ИСТОРИЯ: Картата на Обединена Армения и с какво арменски учен е озадачил лидера на СССР Никита Хрушчов в Париж?

Spread the love

13.08.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Представяме малко известни факти за големия учен и картограф Затик Ханзадян, автор на историческата карта на Армения, представена от арменската делегация на Парижката мирна конференция.

Картата на Обединена Армения

Парижката мирна конференция е свикана след края на Първата световна война (18 януари 1919 г. – 21 януари 1920 г.), за да се споразумеят условията на мирните договори между воюващите и да се разрешат териториалните проблеми. Делегацията от Република Армения се ръководи от Аветис Ааронян, а на конференцията пристига и Националната делегация начело с Бохос Нубар.

Փարիզի հաշտության կոնֆերանսի Հայաստանի պատվիրակությունը. 1919Õ©.Всички участници в конференцията представят официални доклади, в които е очертана визията им за демаркация на границите и са представени техните предложения. Арменската страна също заявява своите изисквания и прикрепя към доклада бъдещата карта на Обединена Армения, която включва и Киликия. Автор на тази историческа карта, която днес се съхранява в националната библиотека на Франция, е Затик Ханзадян.

Затик ХанзадянПътят на командира

Командирът на военно-морската флота на Франция, известният географ и картограф Затик Ханзадян (1886-1980) е роден в град Маниса в Западна Турция. Докато учи във факултета по картография на Военноморската академия в Измир, талантливият младеж много бързо се откроява сред другите студенти и през 1909 г. е изпратен в Париж. Тук той се обучава във Висшето училище за навигация, а след това и в Академията на Генералния щаб на ВМС на Франция и получава диплома за хидрографски инженер със звание командир – инженер на френския флот.

Ханзадян е изпратен от Франция в Истанбул, където работи като експерт в Управлението по картографиране към военно-морските сили на Османска Турция. През 1914 г., когато започва Първата световна война, той се премества в България, след което окончателно се установява във Франция. През 1919 г. Ханзадян участва в Парижката мирна конференция, а през 1920 г. публикува на френски „Атлас на Географските области на историческа Армения”. Работата включва 25 карти и е с голяма научна стойност.

След 40 години Ханзадян събира всички карти в книгата „Историческа картография на Армения“, която е публикувана през 1960 година.

В края на Парижката мирна конференция Затик Ханзадян работи в Лигата на Нациите като географ-картограф. В периода от 1920 до 1932 г. той съставя и публикува фундаментални атласи на икономическата география на редица държави. Впоследствие той оглавява картографското бюро на френския флот, след което заема поста главен картограф на Франция.

По време на Втората световна война Ханзадян активно участва във френското движение за съпротива, а след войната е награден с Орден на Почетния легион на Франция. Известно е също, че Ханзадян, работещ в нелегалност, разработва по указание на антихитлеристката коалиция карти на района на средиземноморския басейн за дезориентация на германското командване.

ХРУЩЕВ СЪЕЗД ВЫСТУПЛЕНИЕВъпрос, адресиран до Хрушчов

Затик Ханзадян е почетен председател на асоциацията на арменските културни сдружение във Франция и чуждестранен член-кореспондент на Академията на науките на Съветска Армения. В едно интервю интересни факти от живота на баща си разказва синът на Ханзадян – Жак Ханзадян.

По време на посещение в Съветска Армения Затик Ханзадян като добре запознат на събитията от 1921 г. в частен разговор с лидерите на републиката пита – кога най-накрая ще бъде повдигнат въпросът за завръщането на област Карс в Армения. Отговарят му, че Армения не е независима държава, и само арменската диаспора може да повдига подобни въпроси.

Когато Никита Хрушчов пристига в Париж през 1960 г. на официална визита, по време на среща с френската интелигенция Ханзадян от името на арменската общност на Франция, му задава въпроса: „Кога Съветският съюз ще повдигне въпроса пред Турция да върне района на Карс към Съветска Армения?“

Хрушчов, малко изненадан от въпроса, го приема много спокойно, но отговаря много неясно, като казва, че подобни въпроси винаги се решават след войни.

Рубен Шухян, Sputnik

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *