ИСТОРИЯТА Е ЖИВА

Spread the love

12 февруари 2018 г.  ГАНТЕХ АРАРАТЯН – От 10 до 20 февруари ще се проведат поредица от събития, посветени на 30-годишнината от карабахското движение в Арцах.

Началото ще бъде дадено в Мартуни и Хадрут, а след това събитията ще продължат и в другите регионални центрове, след което основното събитие ще се проведе на 13 февруари в Степанакерт. На ветераните от войната в Арцах ще бъде предоставена платформа, откъдето ще произнесат своите речи.

Най-важните събития са насрочени за 19 и 20 февруари. На цялата територия на Републиката, в памет на мъртвите и починали активисти на движението в Арцах, ще бъде отдадена почит, а на 20 февруари ще се състои официално прием.

Междувременно местни и арменски медии вече организират срещи и интервюта с активисти от 80-те години, чиято цел е да преоценят историческите факти.

Каква би била съдбата на Арцах, ако преди 30 години въпросът за оттеглянето на автономния регион от Азербайджан не беше повдигнат?

Смята се, че това е причинено от разпадането на СССР, тъй като правото на самоопределение започна от тук, премина като щафетата през останалата част от съветските републики. Това становище обаче не може да се възприеме двусмислено. Факт е, че след около 70 години в плен на Азербайджан, Арцах намери сили да се противопостави на съветските стереотипи и на висок глас да декларира правото си на свобода, дори в такава диктаторска страна като Съветския съюз.

Трябва да отдадем почит на пионерите на движението, които предвиждаха възможните последици от перестройката и успяха да поведат масите.

Какво се случи през 1988-1991 г.?

Принудителното изгонване на арменците, масови убийства, незаконни арести и премахване на държавни агенции – всички бе насочено да задуши в зародиш стремежите на народа на Арцах към свобода.

Въпреки това, Арцах успя да се изправи срещу тези предизвикателства и да се превърне в преден пост, не само в географски смисъл, но да въплъти идеята за единство, около която се събра целия арменски народ.

Очевидно е, че ако арменците в Арцах не бяха протестирали, то след разпадането на Съветския съюз Арцах щеше да остане като част от Азербайджан и със сигурност щеше да последва горчивата съдба на Нахичеван.

Границите на Република Арцах, както знаете, се превърнаха в бойно поле.

Карабахското движение първоначално беше вярно. Преминахме през един труден път към независимост, като пазехме в сърцата си мечтата да се съберем отново с нашата историческа родина. И тъй като избраният от нас път е правилен, това означава, че нямаме право да го оставим. Никога.

Трябва да се научим да извличаме уроци от историята.

Редактирано от редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *