ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: Пещерният манастир Гехард е уникално творение на човешката ръка (СНИМКИ)

Spread the love

10.09.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Гехард (на арменски Գեղարդ (geghárd), в превод – „копие“), за който също използва старото име Айриванк („пещерният манастир“), е манастирски комплекс, уникална архитектурна структура в област Котайк, Армения. Намира се в дефилето на планинската река Гохт (десния приток на река Азат), на около 40 км югоизточно от Ереван. Включен е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Пълното име е Гехардаванк (на арменски: Գեղարդավանք, (geghárdavánk), в превод – „манастирът на копието“). Името на манастирския комплекс идва от копието, с което пронизано е тялото на Исус Христос на кръста, и както се твърди, е донесено в Армения от апостол Тадей с много други мощи. Сега копието е изложено в Музея на Първопрестолния Свети Ечмиадзин.

Скалите около манастира са част от дефилето на река Гохт, което подобно на манастирския комплекс е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Някои от храмовете на манастирския комплекс са напълно издълбани навътре в скалите, а други са сложни структури, състоящи се както от стени, така и от стаи, издълбани дълбоко в скалата. На територията на манастирския комплекс има множество издълбани върху каменни стени и отделно стоящи Хачкари (Каменни кръстове). Гехард е едно от най-посещаваните места в Армения от туристите.

Манастирът е основан през IV век на мястото на свещен извор, произтичащ от пещерата. Затова първоначално се е наричала Айриванк (на арменски – Այրիվանք), което означава „пещерният манастир“. Според преданието основател на манастира е бил Св. Григорий Просветител.

За първи път манастирът е бил разрушен от арабите през IX век. От по-ранните структури на Айриванк нищо не е оцеляло. Според средновековните арменски историци, манастирският комплекс освен религиозни сгради е разполагал и с добре оборудвани жилищни и офис сгради. През 923 г. Айриванк е много тежко пострадал от превземането му от Наср, заместник-регент на арабския халиф в Армения, който разграбва всички ценности, включително уникални ръкописи, и изгаря величествените манастирски сгради. Земетресенията също са нанесли значителни щети.

Въпреки факта, че има надписи, датирани от 1160 г., основният параклис е построен през 1215 г. с покровителството на братята Закар и Иван Закарян, военноначалници на грузинската царица Тамара, които завземат по-голямата част от Армения от селджуците. Притворът, частично свободно стоящ, частично издълбан в скалата, е построен по-рано през 1225 г., а църквите, издълбани в скалите – в средата на XIII век. След това манастирът е придобит от княз Прош Прошян, който е наследник на княжеския клан Закарян. В кратък период домът на Прошян построява пещерни структури, които донасят на Гехард заслужена слава – втората пещерна църква, семейна гробница, параклис Папак и Рузакан, зала за срещи и обучение (срутена в средата на XX век), както и множество монашески килии. Стаята, простираща се от североизточната част на притвора, през 1283 г. става гробница на княз Прош Прошян. Съседната стая също е била издълбана с герба на фамилия Прошян – орел, държащ агне в ноктите си. Няколко стъпки на запад от притвора водят до гробница, изсечена през 1288 г. за Папак Прошян и съпругата му Рузакан. През 1200-те години на миналия век домът Прошян оборудва манастирския комплекс с водоснабдителна система. В онези дни Гехард е бил известен още като „Манастир на седемте църкви“ и „Манастир на четиридесетте олтара“. От всички страни скалата, пещерите и Хачкарите обграждат манастира.

Известно време манастирът не функционира, а през зимата основната църква е използвана като убежище от номади от племето кара коюнлу, преди да бъде възстановена в предишното си състояние от няколко монаси от Св. Ечмиадзин след присъединяването на Източна Армения към Руската империя.

Гехард е известен и с мощите, които са били съхранявани в него. Най-важното от тях е копието, с което стотникът Лонгин пронизва тялото на Исус Христос, разпнат на кръста, за което се смята, че е донесен от апостол Тадей, поради което е използвано името на манастира и до днес – Гехардаванк, записано за първи път в документален източник през 1250 година. Този факт прави манастира популярно място за поклонение на арменците в продължение на много векове. Мощите на апостолите Андрей и Йоан са били дарени през XII век. През следващите векове благочестиви посетители предоставят на манастира земя, пари, ръкописи и пр. В една от пещерните килии през XIII век е живял известният арменски историк Мъхитар Айриванеци. Освен легендарното копие, нито едно произведение на приложното изкуство не е оцеляло в Гехард. В края на копието има прикрепена плоча с диамант, върху която е издълбан гръцки кръст с разширяващи се краища. През 1687 г. е изработена специална позлатена сребърна кутия за копието, което сега се съхранява в съкровищницата на Първопрестолния Св. Ечмиадзин.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *