ЕЛЕКТРОННА КНИГА: „Не само с хляб: религиозни въпроси, актуални проблеми, християнски отговори”. Глава 1: За смисъла на живота и за нашето отношение към него.

Spread the love

03.06.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – От книгата „Не само с хляб: религиозни въпроси, актуални проблеми, християнски отговори” с автор свещеник Адам Макарян.

  1. ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА И ЗА НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

1.Когато говорим за смисъла на живота, често възниква един друг въпрос – какво е животът?

Животът от гледна точка на науката е действащата форма на съществуването на материята и онова свойство, което различава имащите свойствата да дават сигнал, да чувстват, да развиват собственото съществуване от нямащите. От научните области с този въпрос основно се занимава биологията. Според Библията животът е дар от Бога – чрез сътворяване на създанията, надарени с дъха на живота, и необходимите условия за тяхното живеене и съществуване. Светото Писание учи, че авторът на живота, благодетелят е Бог и понятието „живот” преди всичко обяснява със свойството да има дъх на живот. Водни, сухоземни, въздушни създания, които притежават това свойство, са създадени чрез съзидателното слово на Бог, което има силата да доведе и да създаде от несъществуване до съществуване (Битие 1:20-15). По същия начин е създаден и човекът, който се смята венецът на творенията, понеже е създаден по образ и подобие на Бог (Битие 1:26-27). Вселената и действителността на сътворението чрез Божественото слово, създанията имащи силата на живота в богословието се свързват с Христос, който се нарича Божие Слово, както предава и Евангелистът Йоан (Йоан 1:1-3).

2.Когато казваме „смисъл на живот” имаме предвид живота на личността, или живота общо взето?

Животът отделно не съществува, той се установява върху творенията, както времето, според мен, отделно не съществува, а се установява само чрез движещата се промяна на предметите и съществата. Смисълът на живота е да бъде угоден на Бог (Рим. 11:36, I Сол. 4:1), и богоугодният живот е това, което ни носи щастие и хармония, и удостоява с вечния живот. Разбира се, всеки човек преди всичко поотделно размишлява върху смисъла на своя живот, но казвайки смисъл на живот, може да разберем и общия живот, т.е. обществения, държавния, общочовешкия. Тези две значения на понятието живот са взаимно свързани от гледна точка, че всеки човек чрез своя живот трябва да допринася за благоденствието и благополучието на всеобщия живот. Тази действителност особено се вижда в семейството, когато животът придобива смисъл в единството. Ето така в по-широк спектър трябва да бъдат възприемани смисълът, целите, делата на живота, издигайки се от личния към всеобщия.

3.Защо Бог създаде човека?

Считано от неделя, шестия ден на седмицата – петък, църковният химн (автор Св. Нерсес Шнорхали), посветен на шестия ден на творението и на деня на разпятието на Христос, по много красив начин казва, че Бог, който по природа е добър, не понесе това, че само Той има доброто и благото, по Своя образ създаде човека, за да му даде и на него благата. Причината за съществуването на човека на света е Божията любов, защото истинската любов не е самоцелна, а се разпростира към другите. Има различни прояви на любовта, които се изразяват чрез егоистични, користни стремления. Но проявата на върховната любов има качеството да дава, да се разпростира и Божията любов е този върховен израз на любовта. Подобна любов е и пожертваща, чрез себепосвещение, дори в името на някой друг извършени действия на самопожертвование. За такова любов говори Евангелистът Йоан, за да покаже Божията любов към човечеството: „16. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 17. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16-17). Ето с тази любов се осъществи и Христовото изкупление поради спасението на човечеството и чрез тази любов Бог удостои човека с вечен живот, даде възможност да наследи Небесното царство.

4.Животът има смисъл от момента, когато ни се дава, или ние го осмисляме?

Животът винаги има смисъл, но в началото той има смисъл за другите, а за самия човек той придобива смисъл след като стане съзнателен, понеже невъзможно е да се възприеме смисълът без съзнанието. Осмислянето на живота означава и да се даде стойност на живота чрез нещо значимо. Осмислянето на живота става чрез богоугодни дела и постъпки, въпреки че греховните хора смятат, че смисълът на живота се състои в удоволствията. Това означава, че ние осмисляме нашия живот в зависимост от вярата, моралните схващания, възпитанието, както и от влиянието на обкръжението и обществото, от доминиращите представи и дори и от подбудите, които произтичат от обстоятелствата. Следователно много често търсенето на смисъла на живота от страна на човека или уточняването на смисъла на живота няма само лично значение, а носи печата на различните фактори.

5.Как можем да разберем хората, за които смисълът на живота се състои в смъртта?

От гледна точка на християнството може да се каже, че смисълът на този земен живот е в удостояването на вечното блаженство чрез живеене по богоугоден начин и със смъртта минаване към вечен живот. Давит Анхахт (Непобедим) подобно на Платон учеше, че философията е наподобяването на Бог според човешки възможности и мисли за смъртта. Но от друга гледна точка можем да говорим за самоубийците, за които не смисълът на живота, а окончателната цел на живота е в смъртта, което е осъдително. Също така неприемливо е вярващият да пренебрегва този живот и да мисли само за преминаване във вечността чрез смъртта, и да бъде изобщо непричастен към житейските действителности. Животът е най-големият дар, даден от Бог и трябва да се живее благоприлично, защо не и да се наслаждава на благата, дадени от живота, на семейния живот, на общуването с честни хора, на извършване на добри дела.

6.Прието е да се каже, че представата на личността за смисъла на живота е обусловена от социалното положение, начина на живот, мирогледа, както и от конкретната историческа епоха. От тази гледна точка ще може ли смисълът на живота да бъде еднакъв за всички?

Първо трябва да се види какво означава смисъл на живота. В тази връзка можем да считаме еднакво с израза цел на живота, чрез което и смисъл на живот означава да има цели в живота, понеже безсмислеността на живота се състои в липсата на цели и волята да ги има. Въпросът за смисъла на живота е и философски въпрос. Според Платон, смисълът на живота е да се стигне до висшата форма на знанието, което е идеята за доброто, от което произлизат всички добри и справедливи неща. С една дума за всеки човек целта на живота е щастието, което всеки разбира по своему. Според идеите, изразени в Библията, целта на живота се състои в Богоугодството, в прославянето и в задоволяването на Бог (1 Лет. 16:9-10, Пс. 85:12, Рим. 11:36, Фил. 1:11, 2 Сол. 1:12, 1 Пет. 4:11). Апостолът казва: „И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!” (1 Кор. 10:31). Това може да се смята от човек нежелателно, понеже сякаш човек е играчка, за да развесели Бог. Но Бог създаде човека като израз на любов, и чрез тази велика любов се извърши спасението на човечеството. Следователно става дума за взаимна любов между Бог и човек. Това е разбираемо особено в взаимоотношението между родители и деца: родителите са създали детето като израз на любов и желаят да почувстват любовта на децата, да се радват с тях. Целта или смисълът на живота може така да се обясни според християнството, но то не може да бъде общо за всички по простата причина, че не всеки човек избира и смята за правилна гледната точка на християнството.

За истинския мирянин животът е и Христос, защото чрез Него бяхме удостоени с благодатта и вечния живот, които потвърждават и украсяват хармонията между духовното и телесното. „Той самият бе живот, който се яви” (1 Йоан 1:2), „Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието” (2 Тим. 1:10). „Който има Сина Божий, има тоя живот” (1 Йоан 5:12), „и ние пребъдваме в истинния Бог – Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и живот вечен.” (1 Йоан 5:20).

Като допълнение към отговора на горния въпрос – целта на живота е страха от Бога и пазенето на Неговите заповеди, понеже това е цялото задължение на човека (Екл. 12:13). Всичко това трябва да разберем по смисъла на изразяването на любовта в отношенията между Бог и човек.

7.Относно въпроса за смисъла на живота са се опитали да отговорят и психологията, и философията, и антропологията. Не са единични случаите, когато науката допълва, потвърждава религиозната гледна точка. Каква е картината в този случай?

Отговорите на философията или психологията за смисъла на живота, когато не се противопоставят  на християнските принципи, на тях се гледа, като съответстващи на Божиите заповеди или Христовото учение, но не се гледа към тях като допълващи онази върховна цел, която разкрива Библията. Думите на Аристотел, че смисълът на живота е щастието, което се намира в науката и в знанието, съответства с добрият стремеж към знанието. Думите на Епикур, че трябва да се стои далеч от терзанията, че смисълът на живота не се състои в отдаването на телесните удоволствия, а в избавянето от страха от смъртта, от духовните притеснения, съответства на разумността, на духовния мир и на призива за стремеж към възкръсналия живот. Гледната точка, която е изразена в прагматизма, че смисълът на живота са онези цели, които принуждават да оценим живота, съответстват ученията на църковните Отци. Отците казват, че целта на живота на човека е обожествяването, Бог стана човек, за да се обожестви човек. Но новото богословие подчертава преди всичко важността на човечността в човека, понеже Божият образ е тъкмо в човека и чрез това възможността за постигане в обожествяване. Но и това е нещо, което се прави за славата на Бог, защото за Бог е угодно обожествяването на човека и това носи блаженство и блага на човека.

Свещеник Адам Макарян

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *