Д-р Бохос Гаржарян: Основната тежест за запазването на Арменската диаспора се пада на арменската църква

Spread the love

22.11.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Д-р Бохос Гаржарян е лекар по дентална медицина с висок професионален и обществен авторитет в град Русе. Активен е животът му и в арменската общност. От дълги години е Председател на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“ в града. Много паметни събития, свързани с арменците в града се докоснаха до русенските съграждани на д-р Гаржарян, благодарение на неговата находчива мисъл и организаторски умения да композира запомнящи се събития като изложби на арменски художници, концерти на ВИС „Еребуни“ от Пловдив, представяне на знаменити арменци в града с техния принос за сънародниците ни по света.

Подчертана е подкрепата на русенския председател на „Парекордзаган“ и към краеведа Хачик Лебикян, който има чувствителен принос към съхраняване историята на град Русе и това е една от неговите големи заслуги и генерира гордост, наред със следата, които са оставили арменските архитекти чрез бележите образци на архитектурното изкуство в Русе. Да поддържа жив арменския дух и история е една от житейските цели на д-р Гаржарян.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Срещите ни с него винаги са интересни. Освен широкия кръг от теми, по които той задълбочено може да разговаря, д-р Гаржарян винаги поднася прецизно подбрана информация и неусетно те увлича в неговия космополитен мироглед. Гласът му е мелодичен и напевен. Не е пунктуален, но обича детайлите.

Разговаряме с него за арменската общност и нейните проблеми извън родината.

Каква е ролята на арменската Диаспора към Армения?

  • Арменската Дисапора е неразривна част от Арменския народ и Армения. Диаспората не може да съществува сама за себе си без Майка Армения. Тя е обречена на гибел. Според мен процесът е двустранен. Както Армения помага на Диаспората, така и тя трябва да помогне на Армения. Но това не става само с инвестиции, макар те да са най-силната страна за просъществуването ѝ. Важен момент е също, че не можем да поставим под един знаменател Диаспорите по света. Как да сравняваме силните Диаспори, каквито са в Канада, САЩ, Франция,  с по-малките общности като България, Румъния и т.н.? Всяка Диаспора, според своите възможности и сили, трябва да участва в тази помощ за бъдещето на Армения, поради което е необходимо да се състави реално работещ план в малки стъпки. Поклонническите групи към Армения да не са спонтанни, а планирани. Когато работим за арменска кауза трябва да разгърнем нашите усилия за да привлечем неарменските си приятели. Да разширим кръга от наши поддръжници. Да ги поканим заедно с нас да посетят Армения. Аз съм готов да организирам поне 10 мои колеги за една такава екскурзия.

Как ще помагаме на Армения, когато самите ние имаме нужда от помощ?

  • В момента, когато Армения се обезкървява, когато младите хората напускат страната тя чака Диаспората да ѝ подаде ръка. В същия момент Диаспората сама за себе си има нужда да бъде подкрепена. Аз виждам тази помощ в няколко направления и едното е Арменската телевизия да отделя 30 мин. на ден за предавания на западно арменски език. Учебните помагала, които Министерството на Диаспората изпраща към арменските училища в Диаспората също носи положителен знак за запазването ѝ. Като част от Арменската диаспора по света ние трябва да изградим общ план вместо индивидуални спорадични изяви.

Основната тежест за запазването на Диаспората  спрямо местните специфични условия се пада на арменската църква, която е главния фактор за запазването, последвано от училищата и семейството. Но същият ангажимент имат и арменските организации, които работят в синхрон и хармония с църквата. Задължително е. Има ли разногласия – това е ненужно изразходване на вредна енергия. Лидер на арменското общество е църквата. Имаме хиляди примери и сме убедени, че в най-тежките години, и след Геноцида, векове  наред сме били подтиснати, но където и да сме били разпръснати по света, независимо от тежкото икономическо положение и финансово състояние Арменската диаспора е издигала своите храмове и се е обединявала около църквата. Тъжно е, когато  в днешно време виждаме колко е трудно една арменска църква да се построи и да се завърши.

 

Какъв е днешния арменец – асимилиран или интегриран?

  • Въпросът е много обширен и аз не бих могъл да отговоря в няколко реда.

Арменския народ е съзидателен народ. Ние сме се заселили, не по свое желание, в различни краища на света и сме се старали да живеем хармонично с различните общности, благодарение на нашите качества – честност и трудолюбие, дружелюбни и миролюбиви сме, любознателни и образовани. Създадени сме генетично да творим, и изхождайки от този факт ние се интегрираме много бързо и даваме своя принос във всяка страна, в която са ни приемали. Познати са имена на арменци – светила в науката, заслужили признанието на много народи със своите изобретения или постижения в областта на културата, науката, изкуството или медицина. Много са примерите. Паралелно с това обаче тече безвъзвратно и другия процес – процеса на асимилация. Няма лостове, с помощта на които той да бъде спрян. Можем само да го забавим. Според мен той е неминуем процес, провокиран от човешкия прогрес.  Тук отново ще подчертая ролята на всички арменски организации, които милеят за арменщината, начело с църквата ни и най-вече на най-голямата неполитическа благотворителна организация в света – „Парекордзаган“. Защо давам за пример Благотворителния съюз? Читателите са запознати с програмите на организацията, основополагащи за образованието, културата и близостта с отечеството. Тя е единствената организация, която последователно работи как майчиния език да достигне до нашите деца и млади хора било чрез Арменския виртуален колеж (AVC),  стипендиите, които ежегодно се отпускат за арменски студенти или програмите ѝ в Армения. Тя възпитава в дух на родолюбие младото поколение, започвайки от най-ранна детска възраст с AVC, продължава с програмите на скаутския лагер „Антраниг“ за деца от 13-18 години, „Открий Армения“ за 15-18-годишни и Летните стажантски програми за кариерно развитие на студентите. Така тя се докосва до живота на близо 500 хил. души и работата ѝ сред арменските общности по света е огромна.

С огорчение отчитам, че асимилацията е неизбежна. Наше задължение е да търсим форми и методи за нейното забавяне.

Д-р Гаржарян вие сте посетили много държави. Винаги сте търсели арменската нишка. Писали сте пътеписи за нашия вестник. Как се формира, според Вас, днешната Арменска диаспора?

  • Следя арменската телевизия и съм в течение на всички новини. Живо се интересувам и за състоянието на сирийските арменци, както и на арменците по света.

Арменската диаспора в Румъния например, получава много средства от държавата. С тази помощ те поддържат прекрасните си храмове, имат културен живот, издателска и образователна дейност. Не може да се каже същото и за България. Знаете, че до 1989 г., държавата отпускаше субсидии на етническите групи за поддържане на самодейни състави и за култура. Днес вече няма такава помощ и арменските организации изнемогват, нямат средства за да осъществяват своята дейност. Липсват и големи дарители, както е в другите държави от Арменската диаспора. Всеки от нас може да назове имената на 2-3 почти постоянни спонсори в по-големите градове, върху които пада тежестта да поддържат арменските огнища. Това е свързано и с нелеката икономическата ситуация в България. Тук искам да отбележа, че намаляването на прираста, както и имигрирането на млади хора, оказва сериозно влияние върху благоденствието на общността.

Какво бихте пожелали на нашите читатели?

  • Да пазят жив арменски дух и да бъдат активни в обществения ни живот. Да четат арменска литература и нашия вестник. Книжовността винаги е била приоритет за арменците.

 

 

Редактирано от редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *