ДЪЛГЪТ, ВЕРНОСТТА И ВЯРАТА СА ЗАЛОЖЕНИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА АРМЕНЦИТЕ

Spread the love

Интервю с Крикор Паносян, Шумен

Би ли се представил – кой си в обществения живот на арменците и какво работиш?

– Благодаря Ви за вниманието! До преди няколко години бях председател на Арменската общност в град Шумен и понеже не успяваме да проведем събрание на общността и да изберем нов председател, до избора на такъв се чувствам длъжен, когато е необходимо да изпълнявам тази функция. Ако говорим в по-широк план, имал съм честта и удоволствието да присъствам и да бъда водещ на много събития на арменските общности и организации в България. Бих искал да благодаря на гопожа Соня Бедросян и на всички, които са ме канили на събития в страната и чужбина.

По професия съм радио водещ (работа, която ми доставя невероятно удоволствие). Имам малко рекламно студио, което се занимава с консултиране, рекламни стратегии и изработка на печатна и радио-реклама. Разполагам с малко звукозаписно студио, където записвам изпълнители и рекламни клипове. Освен всичко това съм водещ на сватби, концерти, промоции и всякакви представителни и весели мероприятия.

Кое начало преобладава в теб – арменското или българското?

– Много интересен, сложен и деликатен въпрос, но Ви благодаря за него.  Понеже мненията са много и различни, естествено хубаво е, че всеки има своя позиция и държи на нея, независимо дали тя съвпада с фактите. Роден съм в България и съм с българско самосъзнание. По националност съм арменец и се горедея с тази моя принадлежност. Смятам, че всеки от нас, арменците в България осъзнава нещо изключително важно, което е хубаво да се каже. А именно – родени сме тук. България е нашата родина и сме български арменци. Не сме в изгнание, не сме бежанци. Ако се чувствахме повече арменци щяхме да сме в Армения. Там местните сигурно мислят така за нас, както и ние мислим за българите, решили да живеят в чужбина. Там слушат българска музика, имат си български кът в къщите, събират се със сънародници. Ние правим тук същото и аз харесвам това поведение, което ни дава възможност да запазим и помним корените си, да организираме събирания и мероприятия, да бъдем винаги около нашата църква, да учим децата си да обичат Армения и арменската си принадлежност, но повече от това  според  мен не е нормално и е пресилено. Създава неудобство в общуването и интегрирането ни. Смятам, че българските арменци през годините и днес, доказваме своята вярност и признателност към България и сме достойни и уважавани граждани на българското общество. Ако трябва да Ви отговоря по- кратко, макар, че темата е много широкообхватна, бих казал – чувствам се 49 процента арменец и 51 процента българин! Защо ли? Защото съм роден тук и съм живял по правилата и с възможностите на тази държава, която никога не ми е пречила да изразявам арменското си самосъзнание, и на която, всеки роден тук или приел тя да бъде мястото където иска да живее и да умре,  е длъжен я да уважава обича и да я предпочита пред всяка друга. А дългът, верността и вярата са нещо, което е силно заложено във възпитанието на арменците.

Какво те възмущава в днешната реалност?

– В българската реалност има неща, които не харесвам и имам свое мнение и позиция, но това бих оставил на журналистите, въпреки, че много от нещата са аналогични и в арменските общности. Да започнем с разделението и то сякаш е в основата на всичко следващо и следствие от липсата на уважение и зачитане на мнение. Липсата на диаолог много често се дължи на тази безпардонност, която за съжаление доведе до много нелицеприятни действия в арменските общности из цялата старана, особено през последните години. Това риалити не Ви ли прилича на другото, което го има и в българското общество. Виждате ли, няма как да сме много различни, като поведение и принципност, като отношения и действия. Каквото в България, такова и в нашите общности. А не беше така и аз наистина съжалявам за тази ситуация, която се забелязва при възрастните и при младите донякъде. Къде е арменското възпитание в това поведение и положение? Не обвинявам никого. Лесно е да кажем – времената са такива. Хората се променят под влиянието на различни фактори като семейна среда или друга фаза от развитието на обществото. И тук идва въпросът – нали всичко, което се прави от нашите общности и организации е в посока запазване на арменската ни принадлежност, бит, култура, вяра? Много често нещата са изкривени. Не намесвам църквата в това, въпреки че представители на църковни настоятелства си позволяват да влизат в някои от тези филми. Да спрем до тук с тази тема.

Ти си генератор на нови идеи и не спираш да създаваш нови проекти. По твоя идея силиконовите гривни с арменския трикольор получиха голяма популярност, уеб сайта, който ти създаде и за съжаление го няма вече, арменската азбука и молитвата Отче наш върху магнит, кръстовете тази година, а най-големия ти проект остана изработването на арменските букви от месинг. Ще има ли други? Да не пропуснем и караоке диска с арменски песни.

– Смятам, че това е моят начин да бъда полезен на делото ни да се съхраним като арменци и се радвам, че повечето от нещата, които успяхме да предоставим на нашите общности се приемат много добре. Не искам да се хваля, нито да печеля от това. Всеки, който се занимава с изработката на такива материали, може да провери цените, които са почти на себестойността им. Смятам, че всеки от нас е длъжен, на своята общност и на църквата ни, на които трябва да се дава, а не да има очакване да получава. Винаги гледам напред към потребностите и разбира се интересните начини за популяризиране на езика, културата, традициите и вярата ни.

Имам няколко идеи, но сега чакам да видя как ще се възприемат кръстовте от кована мед, които са с уникатна стойност. Те са общо 100 и един от тях е в Светия престол Ечмиадзин, Армения, лично подарен на Католикоса на всички арменци Карекин II.  Той го прие и хареса, което за мен е чест и благословия.

Ще се радвам ако тези кръстове се изкупят, защото финасиите, които ще съберем ще бъдат предоставени за нуждите на новото читалище в град Шумен.

Преди 4 години имах честа да бъда избран от нашата църква за ХАЧКАВОР (кръсник на кръста). И тогава дадох обет да продължавам да давам на моята църква и да направя дарение, което да остане за поколенията. Бях силно впечатлен от каменните кръстове Хачкар, с вписани в тях букви от арменската азбука и поставени в село Ошаган, Армения в двора на църквата, в която е погребан създателят на арменската азбука Свети Месроб Мащоц. Поръчах на местен майстора да изкове в умален размер копия на тези кръстове и ги наредих в красива рамка, като желанието ми беше те да бъдат поставени в преддверието на нашата църква.  Някои неща просто трябва да изчакат своето време! Вярвам, че никой не е по силен от времето, милосърдието и благотворителността.

Новосъздаденото читалище в Шумен на името на големия белетрист Уилям Сароян е твоята стаена мъка, в същото време се гордееш с това дело. Знам, че си вложил много лични средства. Успоредно с това се създаде в теб и едно разочарование за безчувствените ни сънародници, които не откликнаха в очакваната ситуация.  Това води ли до проява на пасивност и в теб?

– Благодаря за този въпрос! Предполагам, че нашите сънародници адвокати, а и тези които се занимават с подобни дела знаят, колко е трудно да се създаде читалище. По-лесно е да си направите фирма или партия.

След като на едно събрание на общността предложих тази идея и тя беше харесана и покрепена със 150 подписа на желаещи да имаме читалище, започнах подготовката на документите. Тук трябва да отбележа, че шуменци, по време на социализма имаха свое читалище. Казваше се „Ереван“ и имаше изключителна активност: хор, танцов състав, библиотека. Но се оказа, че е доста по-трудно да възстановим него, отколкото да създадем ново. И така в началото, без да разполагам със средства, започнах сам. Изтеглих от инетернет формулярите и се наложи да свърша цялата адвокатска работа, както и на два пъти още да събирам подписи и заявления на желаещите да имаме читалище. След като всичко беше готово документално, избрахме екип и беше редно да започнем работа, но се появиха потребности от помещение, мебели и оборудване. Знаем, че докато държавата започне да финансира подобни начинания, е необходимо да се оправяме сами и започнахме да влагаме средства, като се надявахме да съберем похарчената сума от дарения и инициативи. Радвам се и благодаря на многото приятели и съмишленици, които подкрепят финансово и идеологочески тази прекрасна инициатива, която смятам, че ще организра културния живот на Шуменските арменци, ще ни даде възможност да създаваме и творим, да се учим и да възпитаваме. Когато културният и духовният дом са един до друг, те помагат на хората с отдадеността и преклонението към вярата си да се потопят и в онова, което обогатява душите ни. Култура, изкуство, история, традиции и знание! Относно пасивността бих казал, че тя може да е отчайваща за тези, които отстъпват пред трудностите. За останалите това е част от пътя и борбата.

Как би коментирал отсъствието на интерес на нашите сънародници към големите арменски проекти – напр.  читалището в Шумен, недостроения катедрален храм в София? 

– Иницииране на събития за набиране на средства! Трябва да има хора, които умеят да привличат симпатизанти и спонсори. Да се пишат проекти, да се лобира на високо ниво в държавата. Финасова помощ и мерориятия в Армения и в други страни! Ние търсим подобни начини за финансиране и реализация. Относно липсата на интерес, бих казал, че той се дължи на обезверяването и липсата на мотивация. Трябват ни будители и инициатори, хора, които имат умения и са готови да отделят време за подобни неща. Подобно на много хората в българското общество и в арменските общности има апатия и безпътие. Всеки чака някой друг да свърши работата, а той да гледа отстрани. Хората които вършат нещо, първо, понеже получават малко помощ, и второ, защото остават неоценени и в много случаи даже унизени, си казват:  –  Не стига че съм си отделил от времето и  средства дори, а ще трябва да търпя и такова отношение. Липсата на насърчаване води до загуба на желание! И пак се връщам на темата на разединението. Когато сме разделени сме слаби и уязвими! Правим събрания, на които повечето хора не идват, а после се сърдят и обвиняват. Не признават и не зачитат избраните ръководства.

В този аспект нямаме нужда от врагове, ние се унищожаваме от вътрешен огън. Пасивността и безразличието също са действия против идеалите. Затова не е достатъчно да казваш – аз съм арменец,  а след като го заявяваш наистина да се държиш като такъв, като изпълняваш своят дълг към нацията и общността си.

Има ли, според теб, формула за сплотяване и парите ли са двигател за обединението на арменците като цяло в България?

– Моето виждане е да се избират достойни, уважавани и отговорни хора, които да работят не само за своят град, а за всички общности. Вярвам, че нашата църква е най-големият ни обединител и разчитам на силна подкрепа в тази посока от Н.В.П. Архиерея на арменската църква в България архимандрит Исахаг Бохосян, както и на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България. Заложете на младите хора! Предайте им опита и познанието си! Дайте им път, помагайте им и ги насърчавайте!

Арменските организации са невероятен двигател в тази посока, за което им се покланям, но те също са разделени и рядко си подават ръка. Тези арменци не са по-различни от онези арменци! Ние сме едно цяло, и макар да се разделяме на организации и други принадлежности, ние сме български арменски и имаме арменска общност в България. Дори самата дума „общност“ трябва постоянно да напомня, че деленето намалява силата и обезсмисля положението ни. Това прави трудно определянето на това кои сме. Арменци сме всички, но те са други. Ето и аз изразявам проблема, но не търся решението. Сигурно това е начина. Да се търси път, а не да се лутаме в безпътие.

Какво трябва да е участието на младите в обществените ни структури? Според теб как бихме ги привлекли?

– Младите са нашето продължение, нашата инвестиция във времето, новите арменци. Такива, каквито ги създаваме и доизграждаме като характери. Насърчаване, подпомагане, толерантност, поучаване и възпитание! Казано е, че децата копират родителите си и тук личният пример е изключително важен. Не е хубаво да ги обвиняваме а по-скоро тряба да се опитаме да мислим като тях, за да можем да подходим правилно според състоянието на тяхната психика. Нима ние, по-възрастните, когато сме били на техните години, не сме били щури, не сме грешили? Винаги сме уважавали родителите си и тяхното мнение. Независимо, че сега са други времена, ние арменците, възпитаваме децата си в наша ценностна ситема и с необходимото уважение към родители, роднини и по-възрастни хора. Учим ги да зачитат армеските си корени и да бъдат част от инициативите на нашите общности. Не с налагане, а с внимателно увличане в инициативи. По техния начин, чрез по-активните измежду тях. С атрактивни мероприятия да се привличат все повече млади хора, които да добият желание да работят в общностите и да се изграждат като достойни членове и продължители на делата ни.

Какви трябва да са приоритетите на арменците в България днес?     

– Да погледнем по-отговорно на работата в общностите! Да се разберем в честен и почтен разговор за основните потребности и действия! Да имаме координация и да търсим начини за обединение, взаимопомощ и съвместни реализации! Това са все неща, които на фона на днешната действителност изглеждат трудни някои от тях дори невъзможни, но кой е казал, че ще бъде лесно и кой има право да се отказва от това да върши дела полезни роду? Всичко е постижимо! Ако не го свършим ние, ще го свърши времето. Радвам се, че има будни хора в нашите общности, които няма да позволят пламъчето да угасне. А докато гори пламъче, има надежда и светлина, има воля и вяра за наугасвашият в нас арменски огън.

Какво би пожелал на читателите в навечерието на Новогодишните и Коледни празници?

– На читателите на вестник „Парекордзагани Цайн“искам да пожелая здраве и благоденствие! Нека новата 2018 година ви донесе успехи и много радост. Нека Коледа бъде онзи вълшебен миг в живота ни, който по примера на нашия Бог ни направи по-добри, по-вярващи в силата на добротата и обичта, на милосърдието и благотворителността.  Бъдете благословени! Бъдете арменци, защото да се родиш арменец е тъжно, понеже идваш на този свят с мъката и страданията на народа си, но да живееш като арменец е безкрайно щастие, защото имаш силата и непоклатимия дух на този древен народ, дал на света толква много и доказал силата на своята вяра и на достийнството си, че е изключителен и достоен за уважение! Аз съм горд, че съм арменец и ще отстоявам това мое призвание и задължението ми, дадени от Бог!

Весели празници на всички! Благодаря Ви за вниманието!

Разговаря: Хрипсиме ЕРНИАСЯН

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *