ДИАСПОРА: Арменската общност в Кипър

Spread the love

PECHAT

Ранни години

Има данни за съществуването на арменско население в Кипър още от 578 AD, когато 3.350 арменци от Арзанене* (Ахцъник – Aghdznik, историческа област в
югозападната част на Велика Армения) са прехвърлени тук, за създаване на военни колонии. Други арменци са пристигнали по търговски, военни и политически причини, а управителите и арменските генерали в Кипър са  били на византийска служба. Арменската епархия в Никозия е основана от Католикос Хачик I в 973 г. През Средновековието се провежда масирана имиграция на арменци. Поради близостта им, търговските връзки и бракове, кралствата на Кипър и Киликия стават неразривно свързани, и хиляди Киликийски арменци търсят убежище тук по време на бягството им от мюсюлманските орди.

По време на франките и Венецианската епоха (1192-1489 г. и 1489-1570 г.) в Кипър е имало много арменски църкви, а арменският език е бил един от официалните езици. Две са били арменските епархии  – в Никозия и Фамагуста. По време на османската окупация (1570-1571 г.), около 40,000 османски арменски занаятчии са били наети. Много от тях са оцелели, защото  се заселват главно в Никозия, където арменската църква е призната за Епархия. Въпреки това, броят им е намалял драстично поради обременяващото данъчно облагане и суровостта на администрацията, която принуждавала християните да приемат исляма.

Пристигането на британците през юли 1878 г. и постепенното им завземане на острова засилва повече малката арменска общност. Броят на арменци в Кипър значително се увеличава след масовите депортации, ужасяващите кланета и Геноцида, извършени от османците и младотурците (1894-1896, 1909 и 1915-1923). Кипър широко отворя врати, за да посрещне над 9,000 бежанци от Константинопол, Смирна и Киликия. От тях близо 1 300  души решават да останат, което съживява старата общност и те бързо се установяват в професионално отношение. Уникален за цялата арменска Диаспора, е създадения в столицата Никозия Арменски образователен колеж „Мелконян“, построен между 1924-1926 г.

Подробно четете в следващия брой на вестник „Парекордзагани Цайн“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *