ДВОР НА КИРИЛИЦАТА: Алеята на писателите се допълни с нови бюст-паметници

Spread the love

20.04.2018 г. ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Комплексът “Двор на кирилицата” се състои от две свързани едно с друго пространства. Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури на кирилските букви, както и емблематичните фигури на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил.

През галерията, разказваща с картини историята на създаване на кирилицата, се прехожда към Крепостта, пред която е разположена уникална Алея на писателите, на която ще са представени творци от различни национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица.

Алеята на писателите беше тържетвено открита на 1 ноември 2017 г. за Деня на народните будители с бюст-паметника на българския и световния поет Пейо Яворов (1878 – 1914).

Предвидено е на Алеята да заемат своето достойно място общо 80 писатели.

На 25 ноември 2017 г., в деня, в който се почита паметта на св. Климент Охридски, на Алеята на писателите се постави и бюст на Патриарха на българската литература –  Иван Вазов (1850 – 1921).

* Автор на паметника на Вазов е скулпторът Борис Борисов. През последните години той е изваял паметниците на Калоян във Варна, на Иван Хаджийски в Троян, на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, на Алеко Константинов в центъра на София (заедно с арх. Пламен Цанев). При откриването на Вазовата скулптура беше донесена шепа земя от къщата на писателя в Сопот.

На 1 март 2018 г., във връзка с честването на 140 години от Освобождението на България и навършилите се  170 години от рождението на поета на българската Свобода, своето място в Алеята на писателите заема и Христо Ботев (1848 – 1876).

 Бюстът на Ботев е изпълнение на забележителния български скулптор, илюстратор и сценограф – Георги Чапкънов – Чапа. Съавтор е на българския герб, негова е и статуята на София в столицата.  За заслугите му в областта на изкуството и културата е удостоен с орден “Св. св. Кирил и Методий”.

На 6 март 2018 г. в Алеята на писателите в Двора на кирилицата бяха открити паметниците на четирима писатели и поети, творили на кирилица, а сред тях трима от най-значимите руски класици:

Александър Сергеевич Пушкин (1799 – 1837)

Изработката на бюст-паметника е на Степан Сагайко – заслужил художник на Русия, президент на Международната обществена организация на художниците (МООХ) “Златният квадрат”, професор в Строгановския университет.

 

 

 

Фьодор Михайлович Достоевски (1821 – 1881)

Бюстът е изработен от Григорий Потоцки – световноизветния руски скулптор, основател и президент на Межународната Академия на Добротата и създател на паметниците на ген. Гурко в София и с. Гурково, за които получава отличието “Золотая муза”. Над 130 произведения са посланици на неговата философия на Доброто в 40 държави по света.

 

 

 Сергей Александрович Есенин (1895 – 1925)

Бюстът е изработен от член-кореспондентa на Руската художествена академия – заслужилия художник на Руската федерация Сергей Мильченко, лауреат на множество държавни и международни конкурси за монументално изкуство, отличен с медали и дипломи на Академията за приноси в развитието на културата и изкуството.

 

Коста Хетагуров (1859- 1906) поет, основоположник на Осетската литература.

Бюстът е дело на талантливия осетински скулптор, член на Съюза на художниците, Ибрагим Хаев.

Наред с бюстовете на поети и писатели, в Алеята се поставят и барелефи.

Духовната палитра тук продължава да се обогатява, а потокът от хора прави Плиска по-популярно и желано място за посещение, пренасочвайки компаса на традиционните дестинаци за българските и чуждестранни туристи към Плиска.

Барелеф в Алеята на писателите на Леда Милева. Тя е сред най-изявените български детски писатели.

“Смятам, че България, която сега председателства Евросъюза, трябва да стане център на духовното възраждане на Европа.

А Дворът на Кирилицата, създаден от Карен Алекс-анян, е гениално хрумване и огромен принос в духовното възраждане на Европа и обединява всички народи на основата на доброто”- казва акад. Григорий Потоцки, автор на бюста на Достоевски в интервю за СБЖ.

Редактирано от редакцията на вестник “Парекордзагани Цайн”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *