ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ: Артур Мартиросян – Световен специалист по преговори във военни конфликти

Spread the love

АРА ТАДЕВОСЯН, mediamax.am

22.05.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН, ГЛОБАЛНИ АРМЕНЦИ – Артур Мартиросян е роден през 1963 година в Тбилиси. Майка му е била учителка по английски език, а баща му авиационен инженер. Понастоящем живее в Бостън. Той е световен специалист по преговори във военни конфликти и международни отношения. Старши консултант е в компанията CM&Partners.

Артур има три деца. Голямата му дъщеря е на 27 години. Тя е учила в Ереван, посещавала е арменско училище и е завършила висшето си образование в САЩ. Омъжена е. Артур има и близнаци – момче и момиче на 16 години.

12804811_1751914975030778_4117533550872380528_n„През 1983 г. бях приет в Ленинградския държавен университет във филологическия факултет, катедра преводач. Влизането там не беше лесно, тъй като ставаше чрез „познати”. Но аз се явих на изпитите без познати, затова не бях приет веднага, а след като служих в Съветската армия”, разказва Артур Мартиросян.

Родителите на Артур се местят от Тбилиси в Ереван през 1988 г. и оттогава живеят там. След като завършва университета в Ленинград, Артур започва да мисли за бъдещето си. Шест месеца работи в Итън (Англия), и се завръща в Армения, след като родителите му се преместват там.

„В Армения съм живял общо половин година и напуснах СССР през 1991 г. Още като ученик в Тбилиси съм мечтал да уча в МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения) и да стана дипломат, но моето семейство нямаше как да получи препоръки от партийните органи. Разбрах случайно, че мога да подам документи за Американския университет. Изпитите трябваше да премина в Москва, поради което специално отидох до Института за стомана и сплави и държах там изпитите GRE (Graduate Record Examination) и TOEFL (Test of English as a Foreign Language). Подадох документи в шест американски университета и бях приет в пет от тях. Най-интересният за мен, интересувах се от програма Международни отношения, предлагаше Йейлския университет”.

От Йейл пристигнат официалните документи за Артур … по факса на ереванския офис на Арменската асамблея в Америка. Това е единственият номер за факс, който американците успяват да намерят. Да не забравяме, че през 1991 г. все още съществуваше СССР.

„Йейлският университет изцяло пое разходите за моето обучение. Дори повече, аз получавах пари от тях, които ми стигаха да плащам квартирата и да се храня. Обучаваха ме най-добрите специалисти по конфликтология и преходни общества – Робърт Дал, Хуан Линц, Брюс Рассът и други. Тези хора са звезди от световна класа”.

Артур Мартиросян е първият студент в Йейлския университет от Армения. Казали му, че заминава да учи в САЩ и пак ще се върне в Армения. Но съдбата решила друго.

„В Харвард ми предложиха място за консултант, който да може да се ориентира в постсъветския регион. За това място се бяха кандидатирали 25 души. Преминах интервюта на няколко етапа. В последния етап бяхме останали трима – аз и двама американци, випускници на Харвард, специалисти по СССР, които впоследствие развиха отлична кариера. Крайният резултат бе, че Комисията избра мен. Това бе огромен успех. Започнах да работя с един от основателите на харвардската преговорна методология, „гуру”-то на преговорните процеси – Роджър Фишер. Почти 12 години работих с тях по темите на конфликтите в Грузия, на Балканите и в Близкия Изток. Това бе невероятна школа за мен. Поглеждайки назад, разбирам, че съм получил уникална възможност за професионално израстване”.

Състуденти на Артур от Ленинградския университет му предлагат работа в Русия. Той признава, че ако тогава бе приел предложението, сега щеше да бъде много богат човек. Но той не съжалява за своя избор. За него по-интересно е било да помага в преговорите между палестинци и израелци.

„Ние изхождахме от това, че и двете страни трябва да говорят на преговорния „език”. Нямаше нужда дълго да убеждаваме израелската страна. Всяка година от Израел идваха 20 души да учат в Харвард. Те получаваха основни знания по методологията на преговорите, а палестинците бяха много малко. По-късно те създадоха помощна група на преговорите, които директно работеха с главния преговарящ от страна на Палестина – Саеб Ерекат.”

Той им давал задачи, а те събирали материали.

„Това бе екипът, който обработваше техническата част: Йерусалим, териториални въпроси, бежанци, водни ресурси и пр. Палестинците имаха много по-големи проблеми с методологията на преговорите, отколкото израелците. Те бяха свикнали да говорят с езика на търговията. Всъщност, израелците бяха научили този „език”. Например, 1000 затворника срещу един капрал. Създаването на „единен преговорен език” не е решение на конфликта, но е задължително условие за постигане на съгласие в преговорите”.

Естествено Артур Мартиросян следи преговорите по Арцахския (Карабахския) конфликт. По думите му, при случая с Арцах, проблемът се усложнява, понеже една от страните – Азербайджан, изхожда от това, че има решение на конфликта по не преговорен начин.

„Ние виждаме, че те се въоръжават и може да се опитат да решат конфликта по военен път. Ако говорим с езика на преговорите, то това е „игра с нулев резултат”. Те говорят за някакъв широк суверенитет, а в същото време се готвят за война. Тях ги интересува контрола върху териториите, а нас ни интересува правото на хората да живеят върху земите на предците си. Сякаш и силата, и икономическия фактор е на тяхна страна, но това е илюзия. Всичко се променя, и предварително обявените цифри на бойното поле се изявяват по съвсем друг начин. Това изобщо не е езикът, с който те трябва да говорят с арменците. Всъщност, за нас въпросът е решен. Народът на Арцах се е самоопределил.

Фактически, нас ни задоволява „статуквото”, понеже то е много по-добро от това, което ни предлагат на масата на преговорите, но азербайджанската страна не се задоволява със „статуквото”, нито с това, което се предлага по време на преговорите.

Има само един изход от това: „преговорно джиу джицу”, т.е. да се убеди Азербайджан, че техните алтернативи на преговорите – войната и блокадата на Армения, са безперспективни. По тази причина дългосрочната ни стратегическа цел се състои в конкурентноспособната икономика и в боеспособната армия. Само така ще можем да накараме Азербайджан да търси решение по време на преговорите, да намери начин да живее в региона с мир“.

Докато разговаряхме с Артур, той се подготвяше за заминаване до Киев, на поредната командировка. След това щеше да пътува за Москва, за да работи с мениджърите на бизнес-колежа и с администрацията на кметството на Москва.

А какво мисли Артур Мартиросян за завръщането си в Армения?

„Аз много бързо преминах процеса на израстването в кариерата. Сега много добре ме познават сред професионални преговарящи. Понякога си позволявам да се откажа от някои предложения. Скоро отказах да работя в Камшир. Сега, когато има skype, лесно могат да те намерят и може да се работи от всяка точка на света.

Докато децата ми учат в САЩ, не мисля да се връщам в Армения. Но се стремя да създам няколко проекти за работа в Армения. Много е важно и необходимо да предам моя опит и знание на нашата държава. Донякъде това се получава. В Армения живеят няколко души, които са учили основните принципи на преговорите в Бостън, в рамките на учебната програма Momentum.

Искам да вярвам, че ще дойде време, когато ще мога да работя между Бостън и Ереван. Работата ми е такава, че пътувам много и сам избирам, с какви проекти да се занимавам. Може би това е най-голямото ми професионално достижение – да се занимавам с любимите неща и да имам възможност за избор”, казва Артур Мартиросян.

Превод: Нерсес Кетикян

Редактирано: в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *