Внука на Бодил Катерин Бьорн: Възстановете всички имоти, принадлежащи на арменци, откраднати от турци

Spread the love

19.06.2018 г. ГАНТЕХ АРАРАТЯН – През 1905 г. “Женската мисионерска организация” изпраща Бодил Катарин Бьорн в Османската империя като  медицинска сестра – мисионер, но по това време норвежката не е могла дори да си представи какви ще са последиците за живота й. През 1915 г. тя е свидетел на масовите кланета в Муш, включително преследването и унищожаването на сираците, които са под нейно покровителство и убийството на много арменски свещеници, учители и асистенти.

По време на Геноцида, докато много от нейните колеги се превръщат в наблюдатели, Бодил Бьорн става месия, спасявайки живота на стотици бездомни арменски жени и деца. Освен това тя осиновява Рафаел, 2-годишен арменски сирак, който е оцелял от Геноцида. През 1917 г. тя взима  момчето със себе си в Норвегия и го кръщава на Нансен – Фритьоф-Рафаел. Той остава единственият й син, тъй като Бьорн не се омъжва никога.

Представяме ви ексклузивно интервю (2015 г.) на АРМЕНПРЕС, с внука на Бодил Катерин Бьорн – Флеминг Бьорн.

Дали обикновените норвежците знаят за Арменския геноцид и подвига на хора като Бодил Бьорн?

  • Обикновените норвежки хора днес не знаят за Арменския геноцид. През 20-те години на минали век хората в Норвегия са имали повече познания, заради многобройните вестникарски статии на Бодил и други, които осветляват катастрофалните събития. Вниманието на Фритьоф Нансен, който е пътувал до Армения и Нобеловата награда за мир, която той получи през 1922 г., също така запозна хората с тази трагедия. Но тя постепенно се забрави.

Кога и как открихте великата хуманитарна работа, извършена от баба ви?

Винаги съм знаел за работата на баба ми, защото живеехме заедно, докато тя не умря на 89-годишна възраст. Бях на 15 години. Израснах, знаейки, че бях 1/2 арменец и 1/2 финландец. Но също така и норвежец. Нямах проблем със смесения ми произход. Не обърнах много внимание на това израстване. Аз бях обикновено момче, живеещо в обикновено семейство. Майка ми говореше малко смешно норвежки ( шведски с финландски акцент). Баща ми имаше по-екзотичен външен вид, отколкото бащата на моя приятел, но говореше свободно няколко езика – английски, френски, финландски и арабски. Чувствах се горд. Моят арменски произход не беше важен тогава, защото Армения никога не беше в новините, беше държава, затворена за нас, част от Съветския съюз. Имах баща арменец, майка ми беше финландка, родена съм в Стокхолм, брат ми е роден във Финландия, сестра ми в Норвегия. Баба ми беше норвежка. Бях горд с моето семейство. През 1917 г. Бодил Бьорн пристига в Норвегия с арменско момче, което тя нарича Фритьоф и за когото се твърди, че е осиновила.

На Коледа, 2005 г., получихме изненадващо обаждане от неизвестен човек, който твърдеше, че е роднина. Той обясни, че баща му, член на арменската съпротива, е имал кратки взаимоотношения с Бодил в град Муш. Името на този човек беше Рубен. Оказа се, че този човек, чието фамилно име е Терминисиян, не е с ДНК, което може да бъде свързано с моята ДНК. Не съм проследил тази пътека, но все още се чудя какво наистина се е случило през тези смутни дни.

След 2008 г., когато филмът “Те ме наричаха ​​майка”, посветен на баба ви, беше показан в Ереван по време на международния филмов фестивал “Златната кайсия”, показа ли се някъде другаде?

  • Филмът е прожектиран няколко пъти в киното в Крагерьо, родния град на Бодил, в местната библиотека, в Датския институт в Дамаск, в Арменския културен център в Алепо, в Института за изкуства “Нарегаци” в Ереван и в Норвежкия – TV2.

Какви действия са необходими за международното признаване и осъждане на Арменския геноцид, като се вземе предвид факта, че 100 години след престъплението не е получила правилната оценка от международното общество?

  • Социалните медии се оказаха мощно оръжие за промяна на възгледите на хората и няколко въпроса бяха въведени в светлината както на национално, така и на международно ниво. Дори и политиците използват Facebook и Twitter и поставят въпроси, които искат да подчертаят. Отбелязвайте 24 април. Възстановете всички имущества, принадлежащи на арменски семейства, откраднати от турците, както успешно са направили евреите в цяла Европа. Отклонявайте турската пропаганда всеки път, когато подкупват чуждестранни политици и историци, за да фалшифицират историята и никога не ги оставяйте да почиват. Това е нарастващо мнение в Турция, което обича да разпознава какво се е случило, дори да върне имущество, за да продължи като горд народ.

Планирате ли да посетите Армения и да застанете до арменския народ на 24 април,  годишнината на  Арменския геноцид?

  • Аз ще посетя Армения на символичната дата 24 април и ще участвам в церемонията в Дзидзернагаперт. Ще доведа групата норвежци, начело с кмета на Крагерьо, членове на моето семейство и приятели, които да почувстват как арменците от цял свят отбелязват жертвите на своя геноцид.

 

Четете за Бодил Катерин Бьорн в следващия бр. 214 на вестник „Парекордзагани цайн“

Редактирано от редакцията на вестник „Парекордзагани Цайн“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *