Васкен Якубян, член на борда на AGBU и президент на AGBU Армения пред в.”Труд”: Доверие се гради с безусловно даване на усилия и средства

Spread the love

Биляна Веселинова – 24 10.2017 г.

Новото поколение трябва да има цел,

не е достатъчно да му кажеш „ти си арменец“.

2.11.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН AGBU – Общоарменският благотворителен съюз „„Парекордзаган““ е най-голямата неправителствена организация в света, която работи за опазването на културното и историческото арменско наследство от 1906 година. Всяка година AGBU се ангажира да подобри живота на около 500 000 души в Армения, Нагорни Карабах и в арменската диаспора, а организацията е представена в 31 държави чрез свои централи, училища. Централата на AGBU е в Ню Йорк, а структурата в Армения е очаквано ключова за работата ѝ.

За пръв път „Труд“ представя член на борда на AGBU и президент на AGBU – Армения Васкен Якубян. Интервюто ни се случва в централата на организацията в Ереван, когато по същото време, освен от България, има делегации и доброволчески мисии от САЩ, Канада, Уругвай и Германия. А поводът е най-голямото българско събитие в столицата на Армения за последните години – съвместния проект на Софийската градска художествена галерия, Националната галерия на Армения и структурите на AGBU в България и Армения – ретроспективната изложба на българския художник Бедиг Бедросян (1912-1989) в залите на Ереван.

–           Респектираща по мащаби благотворителност в десетки държави на най-голямата световна арменска организация AGBU – каква е формулата за това днес, Господин Якубян, когато на картата на световната икономика има постоянно локални знаци за трусове?

–           Да, така е. В името на нашата организация се съдържат думите Арменски благотворителен съюз. Но благотворителността не е единствената наша задача и дейност. Основната цел на нашата организация е да съхраним арменския дух и за следващите поколения чрез възпитание, образование, култура и добротворчество. Вие ме питате за благотворителността, но тя е само една малка част от работата на „Парекордзаган“. И ще ви дам пример с голямото земетресение в Армения през 1988 година, когато „„Парекордзаган““ също имаше офис в Армения, даже и по времето на съветския режим. Когато стана земетресението в град Спитак, „„Парекордзаган““ реагира пръв и изпрати помощ на бедстващите хора от градовете Гюмри и Спитак. Още в първите часове след земетресението тогавашният президент на АGBU Луис Симон Манукян пристигна от САЩ в Гюмри. Нашата основна работа е възможна благодарение на даренията, които получава „Парекордзаган“ от всички краища на света. И за да мога да ви отговоря докрай на въпроса – когато се случи земетресението, веднага беше създаден фонд и нашата организация беше разпределител и контролиращ орган на тези средства. Получихме много дарения в помощ на бедстващите хора от арменската диаспора по света. По този начин решаваме проблеми, пред които е изправена нашата нация. Примерно, когато се случиха събитията в Сирия, а в Сирия имахме голяма общност – 100000 арменци живееха там, ние бяхме почти първата организация, която създаде кризисен фонд със стартово дарение 1 млн. долара, за да можем да бъдем полезни и да окажем спешна помощ на арменците в Сирия, Ливан, разбира се в Армения, в Канада и други страни. И този фонд вече е надхвърлил 6 млн. долара дарения. Това е формулата на „Парекордзаган“, за да бъде организацията полезна на арменската нация. Ако някъде възникне проблем, бедствие – първи ние инициираме фонд и слагаме първоначалната вноска. Но тъй като в своята 111 годишна история AGBU има доверието на своите сънародници по всички краища на света, когато ние организираме подобен дарителски фонд или кампания, хората с голяма съпричастност поглеждат на това и даряват своите средства. И по всички тези въпроси, които са свързани със Сирия или други хуманитарни проблеми, действаме така – с бърза реакция. А след това даваме подробен отчет на всички дарители. Най-голямото ни богатство е доверието, което имаме от сънародниците ни и ние го пазим ежедневно с много работа и прозрачност.

– Може би първо трябваше да Ви честитя голямото отличие, което получихте от президента на Армения Серж Саргсян. Какъв беше конкретния повод или кампания, за която получихте медала на благодарността?

–           Първо трябва да кажа, че този медал беше изненада за мен, защото на мен ми позвъниха администрацията на президента два дни преди церемонията. И ми казаха, че на 21 септември трябва да бъда в президентството в 11,30 часа. А когато попитах каква е причината, не ми казаха защо, а само, че е важно да съм там. Всеки медал, който се връчва от президента на Армения, излиза с указ и в указа беше написано следното: за моето дългогодишно служене на нацията, било то в Сирия или Армения в различни направления – за работата ми в AGBU, за работата ми в църквата и за работата ми в арменските училищни настоятелства в Сирия. Втората причина бе заради утвърждаване и развитието на отношенията между Армения и арменската диаспора по света.

–           Как избрахте да работите за каузата AGBU?

–           Първо, аз не работя в AGBU. Аз съм един от доброволците на AGBU и не съм платен служител на организацията ни. Моята работа тук е изцяло доброволна, както впрочем и на много други арменци навсякъде по света, където AGBU има централи. Ние, като членове на „Парекордзаган“, когато се роди бебе и неговите родители са членове на „Парекордзаган“, в деня на раждането или най-късно на следващия ден, детенцето става член на AGBU. И моят баща на свой ред направи така навремето. Така от раждането си аз съм член на AGBU, аз съм израснал в семейството на „Парекордзаган“, баща ми винаги се занимаваше с въпросите на арменската общност. В нашия дом едни от най-важните въпроси бяха тези, свързани с диаспората, с арменците в Армения, с църквата, с училищата. Израствайки в тази обстановка аз просто продължих тази наша семейна традиция, но както всеки един човек узрява, започва да мисли за решенията си, които е взел в живота си, един от въпросите, който съм си задавал е, дали аз днес бих пожелал сам да съм член на AGBU. И днес отговорът ми е следният – на 100 процента моят избор е правилният и това е избор, взет със сърце. Моето най-важно разбиране за AGBU е мисията на „Парекордзаган“ и затова, че си се съгласил да работиш безусловно и доживот за тази мисия.

–           Интересна традиция с приема на новородени, не я знаех – откога е заложена в „Парекордзаган“?

–           Това е традиция най-вече в старата ни диаспора в Близкия изток – Ливан, Сирия. Но не мога да Ви кажа откога.

–           Не само арменци влизат в AGBU, нали? Защо?

–           Да, разбира се. Преди няколко дни подсетих наши гости, че дори папа Франциск е почетен член на AGBU.

–           Каква е историята около почетното членство на папа Франциск в Парекорзаган?

–           Историята, както аз я знам е, че навремето Негово Светейшество е бил архиерей в Буенос Айрес – Аржентина. И нашият клон в Буенос Айрес, целият комитет, по-специално нашият председател там Рупен Кешишян, който беше в Армения преди няколко дни, са били много близки с папа Франциск и са работили по много общи проекти в Аржентина. В католическия храм там е издигнат голям арменски хачкар. Папа Франциск е помагал много за арменските въпроси. И заради това клонът на „Парекордзаган“ в Буенос Айрес направи Негово Светейшество почетен член. И когато той стана папа, продължи топлата връзка с членовете на AGBU и покани в Рим на аудиенция всички представители от Буенос Айрес.

–           Вие сте в полето на доброволчеството, на културните и образователни кампании, но от другата страна са военните конфликти, миграционните потоци и бедността – не чувствате ли безсилие да противодействате на тези процеси?

–           Разбира се, като човек, не само защото съм член на „Парекордзаган“, където и да има конфликтна точна, бедствие, проблем или човешко страдание, на мен и на нашата организация това ни причинява болка. И ние тук поглеждаме по-надалеч, имайки предвид, че първата ни цел е била да пазим арменската ни нация, много случаи имаме в нашата история, когато AGBU е помагала не само на арменци и първа е стигала със своята помощ до такива точки на страдание в различни държави заедно с Червения кръст като Хаити например, когато беше разрушителното земетресение. За съжаление нашият ресурс не е безкраен, но в границите на нашите възможности се опитваме да бъдем полезни, за да намалим болката на страдащите.

–           Благотворителност и проекти в 31 държави – как се координира този процес от AGBU? И по какъв начин селектирате проектите, които развивате в отделните страни?

–           Както в началото казах, ако прочетете нашата мисия, основната ни цел е да запазим арменската ни идентичност. И нашият опит сочи, че това се случва чрез образование, възпитание, култура и предпоставките хората да живеят по един добър и достоен начин. Във всичките ни клонове, какъвто и да е проект да се развива, трябва да отговаря на мисията ни. Структурите ни по места имат своята значителна самостоятелност, а когато избираме членове на ръководството на отделните клонове, трябва да вярват в каузите на AGBU и да се ползват с високо обществено доверие. От своя страна централата на AGBU също финансира начинания, които касаят важни проекти, но не са по възможностите само на местния клон в съответната държава. AGBU има 24 училища и те, например, винаги имат дефицит от финанси, затова и тези училища по света получават субсидии от централния борд. Консолидираните отчети от всички страни се изпращат до AGBU-Армения, а след това ние ги обобщаваме пред централата ни в Ню Йорк. Бордът на директорите се състои от 21 членове, които се избират от различни региони. Винаги имаме представители от Близкия изток, от Европа, от САЩ и от Южна Америка. Така координираме на всички нива работата на AGBU и не допускаме отклонение от нашата мисия. С гордост мога да кажа, че през 111-та годишнина от историята на AGBU сме минали през много трудности, но тъй като позитивно мислещите хора при нас са мнозинство, винаги сме следвали нашия път, защото членовете на AGBU са с издръжлив дух и имаме търпение.

–           По неофициални данни, само 1/5 от арменците по света днес живеят тук, в Армения. Как AGBU подрежда приоритетите си спрямо многочислеността на диаспората от една страна и от друга – хората от тук, от самата Армения?

–           Този въпрос е много важен, наистина. След 26 години независима Армения, този въпрос става все по-ключов. Защото преди 26 години нашата нация нямаше независима държава. Но „Парекордзаган“ винаги в своята мисия е вярвал като организация, че трябва да бъде до Майка Армения, без да гледа какво е държавното управление в момента. (Дали е съветска Армения и т. н.). Ние вярваме в държавността, ние не подкрепяме режими, но подкрепяме държавността – винаги. И така ще бъде. И казах, че този въпрос е много важен сега, защото след независимостта, ние като организация си зададохме един въпрос: сега, когато имаме свободна и независима Армения и зад нас е 80 годишният ни опит като работа и организация, дали трябва да продължим по същия начин, както преди независимостта? И очаквано, отговорът беше категорично „не“. Ние започнахме да мислим като AGBU, която трябва да се напасне с новата действителност. Една сутрин се събудихме и имахме независима Армения, а ние бяхме една от най-големите арменски организации. И трябваше да мислим глобално за арменската нация, към която принадлежи всеки един арменец, но всеки един арменец не е член на държавата. И стигнахме до извода, че ако искаме да пазим целостта на нашата нация, трябва да имаме силна Армения. Но във връзка с вашия въпрос – голяма част от арменците живеят извън Армения, ние направихме една наша платформа – мост между диаспората и Армения. Много е важно да разберем, че този мост трябва да е двупосочен. Не само диаспората трябва да помага на Армения, защото градейки силна Армения, един ден тя ще помага на арменската диаспора по света, така, че да я запази. Защото преди независимостта нашата работа в диаспората беше много трудна и нямаше да можем да обърнем тренда нагоре, ако нямахме независима Армения. Ние имаме глобална стратегия по този въпрос – нашата организация е точно този мост, тази платформа на доверие, чрез която Армения ще стане силна държава. С помощта на контактите, които имаме в диаспората и реализирането на проекти в самата Армения, да влияят за запазването на арменската същност на арменците в диаспората. Имаме наша организация „Млади професионалисти“, която се състои от 14 000 души и всички имат връзка помежду си. Сегашното ново поколение трябва да има цел, върху която то да работи. Не му е достатъчно да кажеш „ти трябва да си арменец и това е всичко“.

–           Поводът да разговаряме с Вас е представянето на ретроспективната изложба за творчеството на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1902-1989) в Националната галерия на Армения. Кое превърна експозицията в най-голямото събитие с български знак в Ереван за 2017 година?

–           Факт е, че изложбата „Пристани“ в Националната галерия на Армения е изключително българско събитие в Ереван. И донякъде дори ми е тъжно, че други български художници не са били представяни по подобен начин в Ереван. За мен проектът за Бедиг Бедросян е уникален, защото в енергията на организацията е вложено да бъде помислено за най-малките детайли по събитието. Много по обем работа е свършена в България и това е видно от издадените изследователски албуми и медийния интерес. Беше удоволствие AGBU – Армения да работи с AGBU – България. Смятам, че подобно на камъче, което хвърляте в езеро и то образува множество кръгове, така и тази изложба ще допринесе за поредица от културни обмени между Армения и България. Радвам се, че създадохме преки контакти между Софийската градска художествена галерия и Националната галерия на Армения, много арменци от България и българи -приятели на нашата диаспора дойдоха за пръв път в Армения.

–           Филмът The Promise (Обещанието, б.р.) направи блестяща световна премиера – кога да го очакваме като събитие и в България?

–           „Парекордзаган“ вложи много усилия за популяризирането и разпространението на филма „Обещанието“. Но относно предстоящи премиери – това се решава от екипа на продукцията. AGBU помага само в разпространението му и не можем да дадем отговор кога ще видите филма и в България. Но тъй като продуцентът и директорът Ерик Есраилян от Survival Pictures е член на борда на AGBU и имаме лесна комуникация помежду си, ние можем да му поднесем идеята „Обещанието“ да има своя премиера в България. Защото наши членове на AGBU – България имат желанието да работят по представянето на филма и пред българската публика.

–           Ще Ви върна на финала отново към изложбата “Пристани” на Бедросян – коя е любимата ви картина от нея и защо?

–           Харесвам цветовете и начина му на изразяване на блясъка във водата. Хоризонтите.

–           Как AGBU пази най-големия си капитал – доверието на правителства и общности по света?

–           Остани верен на своята мисия. Когато получиш дарение, използвай го само за каузата, за която е направено. Винаги давай подробен отчет дори и за най-малкото дарение. И когато в тези стъпки вложиш своя труд, резултатите са налице. За мен поне, основното е да даваш винаги без никакви очаквания, безусловно. Да даваш от своите средства, време и труд, от знанията и уменията си, без да очакваш благодарност. Ако работиш за единия медал или признание, смисълът се губи.

 

Нашият гост Васкен Якубян е член на борда на AGBU от 2006 година. В момента е президент и на AGBU – Армения.

Васкен Якубян е роден в Дамаск, Сирия. Завършва университета в Илинойс, САЩ и е едно от най-ярките имена в 111 годишната история на най-голямата арменска организация в света.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *