АРМЕНСКИ ГЕНОЦИД: АВСТРАЛИЙСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ – ОЧЕВИДЦИ НА ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Spread the love

Резултат с изображение за turkey australia war armenian

11.10.2016, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Колкото изследваме Арменския геноцид, толкова нови факти и доказателства ще открием. Едно австралийско издателство скоро е 12804811_1751914975030778_4117533550872380528_nиздало  книга със заглавие „Армения, Австралия и Великата война” от 324 страници. В нея се съдържат неопровержими доказателства относно Арменския геноцид през 1915 година. Доказателствата са свидетелствата на спонсориочевидците, а очевидците – австралийски и други съюзнически военнопленници от битката при Галиполи. Някои от тях са били моряци и административни чиновници от подводниците, които са попаднали в ръцете на турците. Други са войници, попаднали в плен по време на превземането на Кут Ел-Амара (на границата на Ирак) през 1915 година. Те, според техните думи, са станали свидетели на „най-голямото престъпление на войната” – Арменския геноцид. Те са били свидетели по пътя на смъртта към затворите на Анатолия. Фактически, докато турците изгонваха арменците от историческите им земи и родните домове към сирийската пустиня, водеха австралийските войници към затворите на Анатолия, като ги настаняваха в изоставените от арменците постройки. Лейтенант Лесли Лускомб от XIV австралийски батальон, който бе изпратен в Анкара, по пътя видял „една тъжна и разочароваща картина, в една жп гара, където арменски жени и деца са били събрани на куп и турските войници са ги били с камшици и са ги пъхали в товарни вагони, с които обикновено са премествали животни, и са ги водели до концентрационни лагери. А арменските духовници и мъжете са ги убили предварително пред очите на жените и децата.”

Австралийският ефрейтор Джордж Кер, когото са изпратили да работи принудително върху незавършена железопътна линия покрай планината Таврос, в тайния си дневник отбелязал, че е видял „60 жалки същества” –  арменци и гърци.

Капитанът от австралийския въздушен корпус Томас Уайт под охраната на турските войници пристигайки в Мосул, станал очевидец „на умиращи от глад арменски жени, които са просели хляб”. А когато пристига до изоставеното арменско населено място „Тел Арман”, видял няколко арменски жени и деца, но нито един мъж. Малко по нагоре от селището, върху един хълм той видял „36 пресни гробове, където вероятно са били погребани тъкмо мъжете от селото.” По късно той написал: „в територията на цялата страна планирано са унищожавали арменците.”

По това време турците принудително местеха арменското население от селището Рас ул-Айн и по пътя на смъртта ги водеха до пустинята Дер Зор. Уайт е видял как ги групират като стадо, което  водят към кланицата. След като него и приятелите му са ги завели с влак до Афион, турците ги настанили в една арменска църква, откъдето са изгонили арменците, скрили се в църквата. „Първо бяха убили мъжете, а имуществата им бяха конфискувани, а сега изпращат жените и децата им до там, откъдето никога няма да се върнат.”, написал Уайт по-късно в спомените си. Той е представил масовите гробища на арменците, където „броят на погребаните бе толкова много, че костите им излизаха от пръста.”

Британски военнопленници разказвали как по пътя от Кут до Анатолия, около 200 км, зад една селска къща са видели кладенец, пълен с тленни останки на арменски жени и деца.

Подобни хиляди свидетелства съдържа книгата, авторите на която са Викен Бабкенян и Питер Станли, които са извършили сериозни изследвания по архивите на Австралия.

Забележителното в книгата е това, че очевидците са чуждестранни войници, които нямат интерес да защитават Арменския въпрос, а просто са представили това, което са видели. Докато турският президент Ердоган миналата година премести тържествата по повод 100-годишнината от битката при Галиполи в м. април, сега свидетелствата на войниците, които са участвали в  тази битка, гърмят над главата му чрез тази книга.

Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *