АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД: Превръщайки се в друга или отвлечените арменки по време на Геноцида (СНИМКИ)

Spread the love

11.09.2019, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Политиката на Геноцида срещу арменския народ в Османската империя започва с изтребване на мъжете, последвано от масовата депортиране на останалото население в сирийските пустини. Тези депортации бързо се трансформират в „маршове на смъртта“. Караваните на разселените се състоят главно от по-възрастни мъже, жени и деца. Много жени са отвлечени по пътя от войници на османската армия, кюрдски банди или бедуини. Тази, която се опитва да им устои, е осъдена на смърт. Десетки хиляди жени и деца загиват по пустинни пътища, а други се самоубиват, за да избегнат насилието и позора.

В резултат на Геноцида над арменците, хиляди арменски жени са отвлечени от семейства им, обикновено по време на разселването или за нощната почивка. След масовото убийство на арменски мъже, като първа фаза на държавната политика за унищожаване, османските управници предприемат следващата умишлена стъпка на политиката на Геноцида – разселването на останалата част от арменското население в Османската империя, като този път мишените са възрастните хора, жените и децата.

Някои жени, които биват отвлечени и вкарвани в мюсюлмански семеен живот, с времето забравят арменската си идентичност и способността си да говорят майчиния си език. За да спасят своите близки и собствения си живот, много арменски жени приемат исляма противно на тяхната воля. В крайна сметка те се женят законно за мъже мюсюлмани и получават специални татуировки според местните племенни традиции. В Близкия изток и в ислямските страни татуировките се използват широко като талисмани, а тези, които ги носят, вярват, че маркировките върху тях имат магическа сила. Тези татуировки често изглеждат като точки или малки “х” и поддържат покровителство, сила или плодовитост. Тези нови знаци представляват новата принадлежност на жените и бележат промяната в техния живот.

След края на Първата световна война много арменски организации и чуждестранни мисионери помагат на жени и деца да се освободят от своите владетели. Тези спасителни мисии се превръщат в мащабни операции, които са пълни с опасности. Особено датският мисионер Карен Еппе си сътрудничи с лидерите на арабските аширети и до 1928г. от мюсюлманите успяват да спасят 2000 арменски жени и деца. С нейна помощ в редица места са създадени Домове за вдовици, където много арменски жени, жертви на жестоки изтезания, намират убежище.

Много доброволци плащат с живота си за спасителните работи, а много арменски жени загиват, докато се опитват да избягат.

Отвличането на арменски жени и деца, и последващите усилия за спасяването им е една от най-трагичните и драматични страници на политиката на османското правителство за Геноцида срещу арменския народ в началото на XX век.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано: Варта Берберян-Гарабедян

Далида Хахамян, прислужница в арабското село Ракка близо до Алепо, 1920-те год.

Аюхи Варданян, (седнала вляво), насила омъжена с бедуин, 1928г

Арменско момиче, отвлечено от бедуини

Ислямизирана и татуирана арменска жена, От албума на Карен Еппе, 1920-те години

Спасени арменски жени на брега на река Ефрат, 1919 година

 

L. Билайджян, на 17 години, от Айнтап,

Татуирана арменска жена в Сирия, от албума на Карен Еппе, 1920-те,

Марай Биснинян, на 20 години

Мелек, на 17 години

Виктория Деликешишян, 18 години от Киги

Гурджи, 16 години,

Овсана Акопян, 20 години, личните данни от статията, от колекцията на библиотека “Nubarian”, Париж

Анник Баругян, на 19 години

Астхик, на 16 години, от Урфа,

Хатун, на 17 години

Ислямизирана и татуирана арменска жена, Ориент им Билд, Потсдам, 1927г.

Мариам Чапарлиан, на 27 години, от Мараш,

Вартануш Йабетян, 25 години, от Киги

Султанка, 14 години, от Енишехир

Виктория, на 19 години, от Адъяман,

Арменски момичета спасени от мюсюлмански плен. На плата се пише: „Ние сме сестри по скръб“,

Сватба на спасено арменско малолетно момиче

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *