Арменската Библия и заслугите й към историята на църквата и народа – Част II

Spread the love

Без име

Една Библия за всички арменски християни!

Б.А.

п-р Бедрос Алтунян

Арменски евангелски църкви в България

Българско Библейско дружество

=> Част I: Арменската Библия и заслугите й в историята на църквата и народа

В първата част на тази статия бяха изложени историческите факти за разпространението на Библията от приемането на християнството в Армения през IV в.сл.Хр. до днес.

Изводът е: Преписването, печатането и разпространението на Библията е червената нишка през цялата арменска история, която запазва вярата и идентичността на арменския народ, въпреки трудните обстоятелства. Нека да се пренесем в 2015 година.

duhovniciТържествената литургия във Ватикана, с признаването на арменския Геноцид от папа Франциск I и тържествата в Ечмиадзин и Ереван в Армения, показаха различните лица на арменската църква. Бихме искали да знаем и някои от по-малко познатите моменти от историята на църквата през вековете.

Последното Арменско царство (1050-1375) обхваща големи територии, които днес се намират в Турция. През 14 век Армения загубва своята независимост и Арменската апостолическа църква с център Ечмиадзин, остава единствената опора за всички арменци.

В училищата към манастирите и църквите, наред с вероучение, се преподава математика, граматика, философия. Изучаването на арменския език се утвърждава чрез задължително наизустяване на Псалмите. В манастирите се преписват Библии и книги. Така се поддържа вярата и духа на народа.

SisПоради различни исторически обстоятелства идва момент, когато този духовен център трябва да се премести в независимото Киликийско царство в югоизточна Мала Азия (1078 – 1375), познато като Малка Армения, със столица Тарс, а по-късно град Сис. Това царство става център на християнството в Близкия изток и продължава развитието на арменската духовност и култура през следващите няколко столетия.

През Киликийското царство преминава Първият кръстоносен поход. Папа Григорий ХIII в папска була от 1548 г. пише:

“Измежду добрите дела, които арменският народ е извършил в полза на църквата и християнския свят, трябва специално да се отбележи, че във времената, когато християните са предприели походи за възвръщане на Свещените земи, няма друг народ, който с такъв ентусиазъм, желание и вяра да им е помагал, както арменците със своята безусловна смелост и лоялност по време на Свещените воини”.

Antilias1След завземането на Киликийското царство от мамелюците, а после от татаро-монголите, висшият клир решава престолът на Арменската апостолическа църква да се върне отново в Ечмиадзин, Армения. Но арменското духовно присъствие в този регион е много важно и някои отцепници решават престолът на Арменската църква да остане в Сис, а по-късно е преместен в Антилиас, днешен Ливан, където е и до днес.

Катол-2 заедноПоради това днес, арменците имат двама Католикоси: в Ечмиадзин и в Антилиас, които са духовни центрове на църквата, но в каноническо отношение върховенството е на Ечмиадзинския Католикос, който е Върховен глава на Арменската апостолическа църква.

Арменската църква има и две патриаршии: едната в Йерусалим, а другата – в Константинопол. В Йерусалим арменците до днес имат осезаемо присъствие. През 1260 г. Йерусалим е превзет от египетските мамелюци, които владеят Светите земи до 1517 г., когато Палестина е завладяна от Османската империя за 400 години. Високопоставен министър на мамелюците е имал арменски произход. Той предоставя една част от Йерусалим на арменската общност.

Cathedral_of_St._JamesВ навечерието на шестдневната война на арабите срещу младата държава Израел през 1967 г., евреите владеят една четвърт от Йерусалим, арабите – две четвърти и арменците – една четвърт. След загубата на арабите, Йерусалим става неделима столица на Израел, но арменската част на града остава. Там продължава присъствието на арменска общност, с училище, църква, патриаршия, духовна семинария, гробище. В Светите места има арменски части в християнските храмове. Патриархът в Йерусалим – Нурхан Манугян има титла Негово Блаженство и е пазител на църковните права в Светите земи.

100y100f_070Патриаршията в Константинопол е основана през 1463 г. Първият патриарх е епископ Ховагим. Според някои източници той е бил арменски архиерей в Пловдив. Тази патриаршия е основана с позволението на турския султан Мохамед II. През 1453 г. османците завладяват Константинопол и унищожават Византия.

В противовес на гърцкото влияние, османците позволяват на арменците да имат свой патриарх, на когото дават титлата Патриарх на всички християни в Османската империя. Днес патриархът в Истанбул е Негово Блаженство Месроб Мутафян, който представлява арменците пред правителството на Турция.

Въпреки че Арменските патриаршии в Йерусалим и Константинопол имат свои храмове и епископи, те са подвластни на Ечмиадзин. Днес и четирите престола на Арменската църква приемат в канонично отношение върховенството на Всеарменския католикос, но административно са независими в своите диоцези.

Арменска католическа църква

Кръстоносците от Първия кръстоносен поход на път за Светите земи са подкрепени от Киликийското царство, създават кръстоносни селища в Антиохия и Едеса и през 12 век установяват тесни връзки с Арменската апостолическа църква. Съюзът между кръстоносците и арменските царе довежда до сключване на уния между двете църкви през 1198 г.

Важно място в религиозния живот на арменците – католици има братството на ордена  “Мъхитарян”, основан през 1701 г. в Константинопол. През 1717 г. орденът се премества на остров Св. Лазар, Венеция. Те имат много ценен принос за превеждането и отпечатването на Библията. Още една група “мъхитаристи” се обособява през 1811 г. във Виена. Двете общности се занимават с духовна и просветителска дейност в Европа и Близкия Изток. Братството на свещениците в Бъзумар, Ливан, разполага с голяма библиотека и духовна семинария, открита през 1771 г.

Днес, по-голямата част от арменците католици живеят в Бейрут, Ливан и Халеб,  Сирия. Църквата има седем епархии в Близкия Изток, също и в САЩ. Главата на Арменската католическа църква беше Патриарх Нерсес Бедрос XIX (починал в Бейрут на 25 юни 2015 г., дни преди публикуването на статията ). Седалището е в Бейрут. Общата численост на арменците католици наброява 400 хиляди души.

Арменски евангелски църкви

Հայ Աւետարանական եկեղեցիներու «Կիլիկեան» Միութեան Մարաշի մէջ գումարուած համաժողովին (1890) մասնակիցներըПътищата на тяхното възникване са два: В началото на XIX в. в Константинопол работят американски мисионери, които превеждат Библията на езика на християнските народи в Турската империя.

Чрез четене и разпространение на Евангелието възниква стремеж към просвещение и духовно израстване. Те желаят повече разяснения върху Божието слово и очакват промяна в църквата. Така се достига до изгонването на тези будни християни от църквата и те са принудени да се обособят в самостоятелно общество. На 15 юни 1848 г. в Цариград се провежда първото евангелско богослужение. Основателите са 40 души, а водачът им е арменски свещеник – отец Вартанес, брат на арменския патриарх в Цариград. Така започва функционирането на първата евангелската църква на Балканския полуостров, 330 г. след Реформацията в Европа.

През 1998 г. се проведоха чествания за 150 г. от началото на Арменските евангелски църкви. Тогавашния Католикос Карекин I каза забележителните думи: “Ако бащите ни на времето бяха достатъчно мъдри и смирени, те трябваше да приемат с отворени обятия тези будни наши братя и ние днес щяхме да имаме една жива и обновена Арменска апостолическа църква”.

Другият клон на арменските евангелски общества се развива в Армения и Кавказ. Можем да споменем имената на п-р Абрахам Амирханянц и п-р Съмпад Багдасарянц. Обстоятелствата свързват живота им с арменците в България, поради което ще отделим повече внимание на техния житейски път.

П-р Абрахам Амирханянц има интересна биография. Неговият баща е отвлечен на 6-годишна възраст от персийски войници и израства в дома на висш военоначалник – генерал с името Амирхан-сирдар. Той получава блестящо образование. След като генералът е убит в една битка с руснаците, той намира арменските си роднини в Карабах, избягва от Персия и се завръща в истинската си родина. При завръщането си в Шуша той се запознава с немските мисионери Граф Фелициан фон Заремба и Август Дитрих – преводачи на Библията. Чрез тях приема християнството и става техен доверен сътрудник. Абрахам още като малък знае персийски,турски, руски и арменски език, а щом се научава да пише, учи немски, а по-късно и класическите езици.

Мисионерите са впечатлени от будния младеж и го изпращат да учи богословие в Базел, Швейцария. В края на 1864 г. Абрахам се завръща и служи като пастор и учител в родния си град Шуша и после в Шемаха. След това работи шест години в Константинопол като пастор на Арменската евангелска църква, участва в мисията сред мохамедани. Прeз следващите три години арменският апостолически патриарх на Константинопол Мъгърдич Хримян – известен като Хримян Хайр, по-късно избран за Католикос в Ечмиадзин, го назначава за ръководител на богословската семинария на Арменската апостолическа църква в Константинопол.

През 1876 г. п-р Амирханянц се завръща в Кавказ, в град Тифлис, където е назначен за учител в гимназията и работи като преводач в Британското библейско дружество. Той превежда Библията на източно арменски език, а след това и на кавказко турски – днешния азербайджански език.

През 1878 г. семейство Амирханянц са арестувани и без съд са заточени в Урал. Двама от синовете им умират там. След 3-годишно изгнание, след височайша намеса, заради заслуги в областта на ориенталистиката, той е освободен.

През 1882 г. Абрахам Амирханянц завършва превода на Новият Завет от старогръцки, а през 1883 г. и пълния превод на Библията на източно арменски от еврейски и гръцки. Този превод се цени и днес.

Последвалите трагични събития в Турция през 1894-96 г. и огромният бежански поток към България – 25 000 арменски бежанци, избягали от кланетата, става причина п-р Амирханянц да дойде в България. Семейството се настанява във Варна и се грижи за стотици бежанци. На 2 май 1897 г. п-р Амирханянц, с помощта на д-р Йоханес Лепсиус – основателят на Берлинския съюз за помощ на арменците (Deutscheshilfsbund), отваря социални кухни за сираци – бежанци във Варна, после в Шумен и Русе, подпомага семействата в нужда. Заедно с това проповядва евангелието на арменци и турци, основава Арменски евангелски църкви.

Превежда и издава Корана на турски език с арменски букви, защото турците още нямат азбука. Коранът може да се чете само на арабски език и поради това те не го познават и стават жертва на фанатични водачи. Той провежда успешни публични религиозни диспути с турските духовници – молли в Шумен.

Амир-гробДелото на п-р Абрахам Амирханянц не принадлежи само на един народ. Той е космополит. Едва днес, при всеобщата глобализация, можем да осмислим мащаба на неговото дело. Наравно с арменците, той е дал своя принос за много други народи. И до днес, той е почитан от руснаци, персийци-иранци, азербейджанци, турци, грузинци, германци, швейцарци, финландци, гърци, българи. Той е живял между тях и е работил за тях. Той е говорил всички техни езици.

П-р Амирханянц не принадлежи само на една църква. Той служи в Арменската евангелска църква, но има принос и за Апостолическата църква, работи заедно с баптисти, менонити, щундисти, методисти, конгрешани, лютерани, реформирани. Той е приет от всички и се раздава за всички. Жизнения път на п-р Абрахам Амирханянц завършва през 1913 г. Гробът му се намира във Варна.

Кой е Съмпад Багдасарянц? Роден е в Тифлис през 1860 г., където има голяма арменска колония. В Кавказ са заточени щундисти, менонити и други евангелски християни, които царската власт в Русия строго преследва. Съмпад посещава от любопитство техни богослужения и е докоснат от Евангелието. Подаряват му един Нов завет и в ревността си той започва да споделя вярата си с други, заради което е подложен на гонение, заплашван с убийство.

Запознава се с п-р Амирханянц и сътрудничи на Британското библейско дружество. През 1882 г. той го препоръчва за студент в семинарията на Методистката църква във Франкфурт, Германия. Тази  семинария са завършили всички наши методистки пастори. Съмпад завършва успешно семинарията и бърза да се завърне в отечеството си, за да проповядва Божието слово. Създава семейство с Отилие Калвайт. Нейният баща е един от основателите на евангелските църкви в Русия. Съмпад работи и сред руските баптисти и менонити.

В централата на Евангелските църкви ВСХЕБ в Москва има табло на основателите. Заедно с известните имена на Мартин Калвайт, Николай Воронин и Иван Каргел, там е снимката на Съмпад Багдасарянц, под името Сергей Багдасарович.

Семейството има четири деца, но той непрекъснато е преследван, заради това, че проповядва Евангелието. Осъден е на пет години заточение. Там умират жена му и две от децата му. Не му позволяват да ги погребе в гробищата, а далеч извън селото.

“Страданията и верността на този смирен проповедник събуждат съчувствието и любовта на много хора” пише един изследовател за него. След изтичане на наказанието, не го освобождават. Успява да получи разрешение да придружи болното си семейство до съседно селище. Така започва неговото бягство. През Одеса, стига близо до румънската граница. Жена му е швейцарка и се преселват в Швейцария, но много скоро Съмпад Багдасарянц търси отново как да проповядва Евангелието сред своя народ.

През това време неговия наставник п-р Абрахам Амирханянц е вече във Варна. Съмпад идва тук и свързва съдбата си с таза църква. Той тук е ръкоположен за пастор от п-р Амирханянц. Години наред е пътуващ мисионер. За неговото многобройно семейство – има 13 деца, църквата във Варна е важна част от мисията на техния баща. Тук той е приет с любов и работа му е благословена.

Преди 15 години неговите потомци подариха на новопостроената Методистка църква във Варна тръбен орган в памет на техния баща. Г-жа Елизабет Багдасарянц, 13-то дете в семейството, тогава близо 90-годишна, отговори на въпросите на журналистите при освещаването на органа:

“Ние бяхме много бедни и когато баща ни се връщаше от Варна, ни носеше много подаръци и храна дадени му от милите хора в църквата. Днес ние искаме да върнем този жест на доброта и братско съчувствие и да подарим на църквата във Варна този орган в памет на баща ни”.

На органа има посвещение: “Soli Deo Gloria – Само на Бога слава”!

Съдбата на двамата арменски пастори е само малка част от историята на арменските евангелски християни в тяхното посвещение да проповядват Евангелието и да разпространяват Божието слово. Днес има множество арменски евангелски църкви по всички краища на света: от Канада до Австралия, от Владивосток до Аржентина. Това са плодовете на добрите сеячи на Божието слово!

В различните църкви на арменския народ, обособени през сложните исторически обстоятелства, има нещо общо: Впечатляващо е преклонението пред Библията, като най-висок авторитет за народа и църквата.

Днес можем да се запитаме: Защо толкова различни хора, дали своя принос в различно време, приемат за основа на развитието на арменската Библия най-сполучливия превод от миналото – ревизираното издание от 1860 г. на архимандрит Арсен Пакратуни от католическия орден “Мъхитарян”. Въпреки днешната динамиката в развитието на библеистиката, върху тази основа продължават да работят и да надграждат новите проучвания на съвременните преводи в двете езикови версии.

Къде е тайната, защо няма обичайното взаимно игнориране и непримиримост между църкви и синоди? Преди всичко в преклонението пред Библията и уважение към Библейското дело. Защото има добрата воля да се оцени достойнството и приноса на всеки библейски превод, независимо, че е направен от друга църква и в друго време. Тогава можем да разберем, че най-добрия превод не е този, който ние правим, а който има доказани качества, защото Библията не може да се приема като книга само на една църква, а като Божие послание към всички.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nВ трудните векове на чуждо владичество, в изгнание и безкрайно страдание, Библията винаги е била единствената духовна подкрепа и надежда за арменския народ, вдъхвала е увереност, че Бог е с тях.

Само тогава думите имат истинска стойност!

Soli Deo Gloria – Само на Бога слава!

=> Към Част III Как преводът на Библията през 19 век свърза българския и арменския народ?

 Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *