Арменската Библия и заслугите й в историята на църквата и народа – Част I

Spread the love

Без имеБ.А.

п-р Бедрос Алтунян

Арменски евангелски църкви в България

Българско Библейско дружество

Предания разказват, че християнството достига до арменските земи чрез апостолите Тадей и Вартоломей. Свидетелствата са много оскъдни, защото Евангелието се предава устно и се записва по-късно след създаване на арменска писменост.

Армения е първата държава, която приема християнството за официална религия през 301г. сл. Хр. Цар Дъртад III провъзгласява християнството за държавна религия, като цели религиозно разграничаване на Армения от домогванията на съседен Иран да я завладее. Духовните водачи на арменския народ достигат до убеждението, че без превод на Библията на говоримия език ще бъде трудно християнството да пусне дълбоки корени в Армения.

Смята се, че през 401 г. сл. Хр. в столицата Вахаршабат се провежда съвет, на който цар Врамшабух предлага на Месроб Мащоц и Сахак Бартев – Католикос на арменската църква,  да преведат Библията на арменски език. Месроб е придворен секретар и владее персийски, сирийски, гръцки, а Сахак Бартев е роден в Константинопол, и познава добре гръцкия език и култура. Никоя от познатите азбуки не съответства на говоримия арменски език и затова около 404 г. сл. Хр. Месроб създава арменска азбука. Тя се използва до днес без съществени промени.

МаденатаранВеднага след създаването на арменската азбука Месроб Мащоц и Сахаг Бартев започват превод на Библията. Техни сътрудници в това дело стават учениците на Месроб – Езниг Гохпаци, Ховсеп Бахнаци, а двама от тях – Горюн и Хевонд са изпратени в Константинопол, за да задълбочат познанията си по превода на Библията. След две години те се завръщат с копие на Библията от императорската библиотека в Константинопол. На базата на тези ръкописи, през 436 г. Месроб Мащоц, Сахаг Бартев и учениците им завършват пълния превод на Библията на древноарменския църковен език – крапар.

Чрез азбуката на Месроб Мащоц – 404 г. сл. Хр. и далновидността на Католикос Сахаг Бартев, в началото на V век арменската Библия вече е реалност. Всички  добре знаем името на Месроб, но всеки арменец трябва да знае името на един забележителен духовен водач и глава на църквата на арменския народ – Католикос Сахаг Бартев, който 30 години неуморно превежда Библията за своя народ.

Зала МатенОт 436 год. до 1666 год. – 12 века от превода на Библията до първото печатно издание, са били преписани хиляди екземпляри, като началото на всяка от книгите на Библията са били изрисувани с красиви цветни миниатюри. Най-старият екземпляр на арменската ръкописна Библия е от XII век и се намира в музея на Арменската патриаршия в Йерусалим.

Много такива Библии, изключително добре  реставрирани, може да се видят и в двореца за древни ръкописи “Матенадаран” в Ереван. Изследването и реставрирането на ръкописите се извършва още по време на войнстващия атеизъм на съветската власт. Когато при нас атеистичната пропаганда разясняваше, че Библията е написана от хитроумни монаси през средните векове, ние трябваше само да им кажем: идете в Ереван и ще видите ясно четливите и използваеми преписи на Библията от 12 до 16 век!

Ние трябва подобаващо да оценим приноса на учените и изследователите на древните ръкописи и ценните преписи на Библията в “Матенадаран” през тези трудни години! Преписването и разпространението на Библията е червената нишка през цялата арменска  история, която запазва вярата, националността и идентичността на арменския народ през вековете, въпреки многото трудности.

Книга изход.Само 50 г. след отпечатването на първата Библия от Гутенберг през 1454 г. в Майнц – Германия, започват опити на будни арменци да създадат печатница. Голямо постижение за един малък народ е делото  на  архимандрит Воскан Ереванци (по-късно епископ). Подбуден от Католикоса Пилибос I Ахпагеци, в Амстердам основава печатница с помощта на богати арменци и през 1666 г. отпечатва първата арменска печатна Библия. Така се поставя началото на традицията на арменското печатно дело, просъществувала столетия.

През 1789 г. архимандрит Хованес Зохрабян (в някои публикации е упоменат  като д-р Зохраб) от Арменския католически орден „Мъхитарян” на остров Св. Лазар срещу Венеция, издава в Париж Новия Завет. През 1805 г. на остров Св. Лазар издава цялата Библия на “крапар”. Това е второто печатно издание на арменската Библия.

През 1817 г. в град Серанпур, в индийския щат Западна Бенгалия, от “Serampore Mission Press” е издадена арменска Библия поради желанието на арменската общност в Индия да имат Библията.

През 1860 г. е първото ревизирано издание на Библията от архимандрит Арсен Пакратуни от ордена “Мъхитарян”. Това издание до днес се използва от арменските научни среди за изследване на “крапар” текстове на Библията, също служи като методическо помагало за по-късните издания. Тази версия на арменския език се ползва предимно в църквата и има много добри възможности за верен превод и гладко изразяване на Библейските текстове  поради многото си падежни форми и гъвкава граматика.

Поради това и днес се използва от консултанти на Библейски дружества при нови преводи. Преди две десетилетия, при новия  превод на Библията от професори на Богословския факултет в София, от Обединените Библейски дружества в Лондон, за консултант на Новия завет беше изпратен д-р Нъшан  Джимбашян, арменски евангелски пастор, добър познавач на този превод, консултирал и други Библейски дружества.

В средата на XIX век езика на арменската Библия окончателно се сменя от староарменски (крапар) на съвременен литературен арменски, която се основава на Араратския диалект (източноарменски) и Константинополския диалект (западноарменски).

През 1834 г. се издава за първи път Новия Завет на говоримия арменски език (ашхарапар). Издаден е в Москва от Арменската семинария “Лазарян”. Преводът е ръководен от архимандрит Микаел Саллатянц от Ечмиадзин.

През 1882 г. пастор Абрахам Амирханянц, който е и основател на Арменските евангелски църкви в България, през 1897 г. превежда и издава Новият Завет от старогръцки. А през 1883 г. той издава пълният превод на Библията на източноарменски въз основа на еврейски и гръцки текстове. Арменското библейско дружество (АБД), след като е направило ревизия на този превод, днес издава Библията на съвременен източноарменски език. Неговата биография е впечатляваща и ще се върнем към нея.

Преводът на Библията на западноарменски е започнал през 1845 г. в Смирна, Турция. През 1847 г. в Смирна, в печатницата на Гулиелмос Грифит, е издадено Петокнижието. Преводът на говоримия арменски е направен от еврейски оригинал, от известен по това време арменски учител по класически езици –  Папазян, под ръководството на д-р Илаяс Рикс. В това издание е направено нещо необичайно за това време. За първи път в превод на говоримия език думата “Йехова” е преведена “Господ”.

Вторият том на същото издание е издаден през 1848 г., където са включени книгите от Исус Навин до II книга на Летописите. Третият том е от 1849 г. и са включени от Ездра до Песен на Песните. Четвъртият том е от 1850 г. и са включени книгите на пророците. Преводът на Библията е завършен през 1852 г. в Смирна, след което на няколко пъти е била преиздавана.

От краткия прочит на историческите факти, прави впечатление колко много са изданията на  Арменската Библия. Даже има още някои издания (1705, 1733, 1893), споменати в различни документи, но все още не сме намерили ясно  потвърждение и от други  източници. Този списък ще се продължи.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nВсичко това показва осъзнатата необходимост на царе и управници, на духовници и влиятелни граждани да осъзнаят, че превеждането и разпространението на Библията е крайъгълния камък за изграждане на държава, църква и култура и са единствените основи на всяка християнска цивилизация. През цялата човешка история няма народ, който да е преследвал Библията, и да се е радвал на благоденствие. Това е единственото обяснение защо арменският народ е успял да запази своето съществувание до днес, въпреки тежките превратности в своята история.

Използвани източници:

Материали на Арменската академия на науките

Енциклопедия на International Standard Bible

Публикации в сайтовете “Гантех Араратян” и “Евангелски вестник”

Следва: 

Част II Защо има една Библия за всички арменски християни?

Част III Как преводът на Библията през 19 век свърза българския и арменския народ?

 Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *