Арменската Библия и заслугите й в историята на църквата и народа – Част III

Spread the love

Февруари, 2015

2-ПреводачиЧаст III.  Как преводът на Библията през XIX век свърза българския и арменския народ

Б.А.

п-р Бедрос Алтунян

Арменски евангелски църкви в България

Българско Библейско дружество

=> Към Част II: Арменската Библия и заслугите й в историята на църквата и народа

Историята на българската Библия през най-трудните години от нашата история е впечатляваща. Тя е достойния завършек  на българското Възраждане и определя облика на съвременния български книжовен език. Библията има ценен  принос за духовното обновление на българския народ, особено е търсена от новозараждащата се класа на българския еснаф – занаятчии и търговци, които са носители на прогресивния стремеж към просвещение и независимост.

11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nДеветнадесетият  век е изключително важен  за българското Възраждане и за нашето  освобождение. Има национални каузи: начало на просвещението – Рибния буквар, Априловската гимназия, борбата за самостоятелна българска  църква, национално – освободително движение, израз на което е подготовката на Априлското въстание. От другата страна са младите хора, които имат достъп до модерно образование – в Роберт колеж в Цариград – основан 1863 г., а някои и в европейските университети. Българският народ е жаден за просвета и духовно просвещение, които са движеща сила на националното възраждане. Тези образовани личности стават “Строителите на съвременна България”, както ги описва  Симеон Радев.

Превода на Библията има важно място в този процес на духовно възраждане. То е започнало с великото дело на светите братя Кирил и Методий. Славянската Библия за времето си е имала ценен принос сред повечето славянски народи – донася християнството сред южните славяни, а Библията и християнската книжнина достига Киевска Рус и Москва през Румъния. По време на съветската власт кирилицата се използва до границите на Азия – чак до Владивосток и е наложена като писменост на много  народи. Днес Монголия, Киргизия, Казахстан и много други държави и автономни области: Якутия, Чувашия, Абхазия си служат с нея. Така до тях достига и Библията. Гонителите й винаги са ставали нейни разпространители.

Но през средните векове и особено по време на турското робство, българският народ се е нуждаел от Библия на говоримия език. Първи опити за нов превод на части от Библията е направен през 1823 г. от архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ за нуждите на бесарабските българи. В Санкт Петербург е отпечатано само Евангелието от Матей. Този превод не е бил приет поради езикови слабости и силното влияние на славянската версия.

Първият успешен превод на Новия завет на новобългарски език е извършен от йеромонах Неофит Рилски, по поръчение и със средствата на Британското и Хр.Сечанов, Ригс, Лонг, П.Славейковчуждестранно библейско дружество, чрез мисионера Бенжамин Баркър. Този Нов завет е преведен за две години. Отпечатан е в Смирна (Измир) през 1840 г. в печатницата на А. Дамян със специално доставени църковно-славянски букви от Лайпциг чрез Британското и чуждестранно библейско дружество. Новият завет на Неофит Рилски е приет с изключителен интерес.

Назрява възможността да се преведе цялата Библия на говоримия език. Преводът започва през 1859 година и е завършен през 1871 – продължава 12 години. Той е ръководен от американския мисионер д-р Илаяс Ригс. Превода на Стария завет е започнат от Константин Фотинов, след смъртта му участва Христодул Костович – Алберт Лонг с българските  почетни отличияСечанов. Д-р Алберт Лонг – мисионер на Евангелската Методистка църква участва в превода на Новия завет и в цялостната проверка на текстовете. Езиковата редакция е възложена на  известния писател Петко Р. Славейков. Първата Библия на новобългарски език е на източно-търновското наречие, отпечатана е в печатницата на Бояджиян в Цариград през 1971 г. отново с помощта на Британското и чуждестранно библейско дружество. Ревизирани версии на тази Библия се използват до днес.

Арменската Библия има многовековна и още по-динамична история, която разгледахме в първата част на темата. През XIX  век, в Смирна,  се превежда арменската Библия на западно-арменския език, която се ползва и до днес от всички арменци, разпръснати по света. Това е свързано с делото на американския мисионер д-р Илаяс Ригс.

Ето тук е връзката между българската и арменската  Библия!

Д-р Илаяс Ригс е лингвист. Владее 12 езика писмено и още няколко говоримо. Смята се, че е ползвал около 20 езика. Като младеж той изучава класическите езици гръцки и иврит, и има богат опит в библейските преводи. По-късно е бил поканен в Бостон за професор по еврейски, но отказва.

Работата на д-р Илаяс Ригс върху арменската Библия започва през I845 г. в Смирна и продължава седем години. Преводът на българската Библия започва през I859 г. и продължава дванадесет години. Д-р Ригс превежда и Библията на турски език, но с арменски букви, защото турците още нямат своя писменост. Това продължава от 1873 до I878 г. и още две години от юни 1883 г. За съжаление все още знаем малко за връзката между елино-българското училище, където Фотинов е преподавател и арменското светско училище “Месробян” с директор “Варжабед” Папазян в Смирна.

За да осмислим събитията през този период в развитието на нашите народи, ние трябва да имаме по-ясна представа за настъпилите промени в света. Османската империя стои в полезрението на цивилизованите държави. Америка, след победата в борбата за независимост, преживява период на духовно възраждане, известно в историята като “Второто съживление”.

Създателите на най-модерната и демократична държава на своето време са убедени, че в основата на техния успех стои вярата чрез духовно просвещение. “Няма държава в целия свят, в която християнската религия да има по-голямо влияние над душите на хората, отколкото в Америка.” пише Алексис дьо Токвил, френския аристократ, посетил Американските щати в началото на деветнадесети век. Бенжамин Франклин – първият американски дипломат, учен, просветител, (неговят лик украсява и до днес 100 доларовата банкнота) има изключителен принос за създаване на младата държава. Той цени високо и подкрепя мисията на един от най-успешните проповедници на Евангелието по това време в Америка – Джордж Уайтфилд. Вярата в Бога е важен приоритет в това общество.

През 1810 г. се създава Aмериканският Борд на чуждестранната мисия – най-голямата християнска мисия през деветнадесети век. Движението за духовно обновление на църквите в новата държава прераства в желание да се разпространява Евангелието по целия свят. Заедно с мисиите за Азия и Близкия изток, има интерес и към християнските народи в Османската империя.

През 1820 г. са изпратени първите  мисионери в Близкия изток. Те отварят училища, печатат и разпространяват образователна и християнска книжнина. В писмо от Бейрут през 1824 г., мисионерите Плиний Фиск и Йонас Кинг препоръчват увеличаване на печатарската дейност предимно сред арменците и добавят: Д-р Илаяс Ригс“Готовността, с която арменците купуват Библията, ни насърчава!” През юни 1826 г. Йонас Кинг пристига в Константинопол и става първият американски мисионер в столицата на Османската империята.

Успехът на мисията в Мала Азия и Европейска Турция през XIX век е свързан с името на д-р Илаяс Ригс. През 1832 г., когато е бил на 22 години, мисията го изпраща в Гърция – в Атина и Аргос. Тук работи 6 години – отваря училища, занимава се с просветителска дейност. Това е времето след гръцката война за независимост и създаването на Кралство Гърция. Последиците са, че национализмът взема връх във всички области. Американските мисионери в училищата са нежелани. През това време д-р Ригс опознава арменците и разбира, че може там да бъде по-полезен и от 1844 г. започва да работи сред арменците в Смирна.  Разпространява печатни материали – издава вестник “Аведапер”, отваря интернат за талантливи деца, които имат възможност да получат добро за своето време образование.

Д-р Илаяс Ригс научава много добре арменски език, често проповядва и провежда Библейски беседи. През 1853 г. в квартал Бебек в Истанбул открива семинария за подготовка на Библейски сътрудници. Броят на последователите се увеличава и те са принудени да се обособят в самостоятелна Арменска евангелска църква.

Нов Завет на турски език   с арменски буквиВ Смирна той започва превод на арменската Библия, заедно с мисионера Джон Адгер. Превода на Стария завет е направен от местния талантлив учител по класически езици, наричан в някои публикации  “Варжабед”(Учителят) Папазян. Пълното му име е Рупен Андреас Папазян – директор на известното арменско училище “Месробян” в Смирна. Преводът на Библията е сериозно и отговорно дело и д-р Ригс и Адгер са не само преводачи, но преди всичко те са консултанти и помощници.

Все още търсим сведения доколко съвместно са работили или са споделяли работата си двамата преводачи в Смирна: “Варжабед” Рупен Папазян и  малко по-късно Константин Фотинов. Всеки от тях има големи заслуги за своята национална култура. Без съмнение д-р Ригс е бил връзката между тях и те тримата са били добър екип.

На погребалното богослужение на д-р Ригс в Истанбул в началото на 1901 г. представителят на Американското библейско дружество споделя с преклонение, че от издадените Библии от д-р Ригс са били продадени 98,687 арменски и арменско-турски Библии и 142,763 Нови завета. Това са внушителни тиражи даже и за днешните представи.

Разказва се, че на едно юбилейно събрание, някъде около 1882 г. в знак на признателност към д-р Илаяс Ригс като преводач и Божий служител, са му подарили по една от трите Библии, преведени от него – арменска, българска и турска.

Интересна е съдбата на една от тях – арменската Библия. Д-р Ригс я подарил на една арменка християнка, която я занесла в дома си в Западна Армения. Тази Библия била на особена почит в семейството, тъй като била на съвременен арменски език, а освен това на първата й страница имало автограф от нейния преводач. Особено четена и обичана, с годините тя се превръща в семейна реликва.

През 1915 г., по време на турските кланета в Армения, в момент на бягство, тази жена грабнала Библията на д-р Ригс, увила я в платно и побягнала от турците в съседното село. Там влязла в местната църква, и както по времето на Баташкото клане в България, всички местни хора се били събрани и чакали да бъдат убити. Прекарали една ужасна, безсънна нощ. През цялата нощ те четели от Библията, която тази жена била донесла и се молели.

На сутринта водачът на башибозуците дошъл, отворил вратата и ги пуснал да си вървят. Казал им: „През нощта няколко пъти се опитвахме да подпалим църквата, но огънят все угасваше. Помислихме си, че правим нещо нередно, което Аллах иска да спре. Затова ви пускаме, вървете си.“ Хората си обяснили, че това чудо на освобождение се дължи на тяхната молитва за спасение и четенето на Библията на д-р Ригс. Като че ли Бог ги е запазил заради тази Библия.

5Ние не знаем дали това е точно така, но сме уверени, че Бог е видял посвещението на хората, техния глад за Словото Му, чул е молитвите им в беда и се е намесил. Бог, за който ни говори Библията, е Бог, който чува молитвите! Но чудеса се случват само с тези, които вярват в Бога и се доверяват на Библията.

Днес Библията е актуална повече от всякога. Човечеството има достатъчно натрупани знания, за да оцени верността на Библейските истини, а има и толкова много грижи, за да осъзнае нуждата от нея.

Древният мъдрец Соломон пише в началото на книгата Притчи 1,33:

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.” 

Тук има три много сериозни обещания! Дефинирани са три изключително актуални проблеми, от първостепенно и жизнено значение днес за нашата съвременност: безопасност, спокойствие и живот без страх!

Колко е ценно това послание от древността! Можем ли да го приемем като лъч на надежда чрез Божието Слово! Нали точно от това се нуждаем? Това ни липсва днес в този хаос, в който живеем, в един свят, в който духовността и Библията са изместени от много фалшиви и мимолетни ценности.

Библията надживява всяка антихуманна и атеистична човешка власт и се  връща в живота на народите винаги след всяка историческа катастрофа, за да им даде надежда за едно ново бъдеще.

Защото:“Всяка твар е като трева и всичката йслава като цвят от трева. Тревата изсъхва, цветът окапва, но Божието слово трае до века!”  (Исая 40:6-8)

КРАЙ

 Редактирано от в-к “ПАРЕКОРДЗАГАНИ ЦАЙН”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *